Решение № 10205 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2009 г.

Решение № 10205 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кайлъка ресурс" АД - гр. Плевен, представлявано от управителя Сирма Тодорова, чрез пълномощника адв. Ботева, против решение № 149 от 22.05.2009 г., постановено по адм. дело № 296 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 1501750 от 21.12.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 96 от 04.03.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените касационни основания. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваните части. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, с представения по делото писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на решението и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Велико Търново, е отхвърлена жалбата на "Кайлъка ресурс" АД - гр. Плевен, против РА № 1501750 от 21.12.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 96 от 04.03.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията сумата 8095 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган, определен съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК съгласно заповед № К-1750 от 05.11.2007 г., издадена от определения за това орган по приходите. Разгледал е спора по същество и е приел относно облагането по ЗДДС, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС по фактури, издадени от ЕТ "Теменужка Вълчева-Ралица 98-Аслан Фусаров", ЕТ "Нели-Радко Вутов", "Мистрал 1" ЕООД, "Нин Крис" ЕООД. Приел е липсата на доказателства за реални доставки. По аналогични съображения е отхвърлил жалбата и по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Суматра" ЕООД, "Вивимекс" ЕООД, "Геди" ЕООД, ЕТ "Строител 2000-Пламен Баневски" и "Мобил 91" АД. По отношение на останалите доставчици - издатели на фактури, за които е отказано правото на данъчен кредит, е приел, че същите не са намерени на посочените адреси, не са представили изискуемите се доказателства и правилно на основание чл. 65, ал. 4, т. 2, 3 и 4 ЗДДС (отм) е отказано правото на данъчен кредит. В частта по ЗКПО съдът е посочил, че приходната администрация законосъобразно е увеличила финансовия резултат на проверяваното дружество по фактурите, издадени от "Мистрал 1" и "Валемекс", тъй като разходите са осчетоводени в нарушение на принципа на текущото начисляване. Първото възражение, което се поддържа в касационната жалба, е за нарушаване на процесуалните норми. Касаторът счита за неправилен извода на съда относно компетентността на органа, издал акта, тъй като лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) и заповедта за определяне на компетентния орган (ЗОКО), не е било оправомощено за това от директора на ТД на НАП и издаденият РА е нищожен. Настоящата инстанция счита това възражение за основателно, доколкото по делото не са събрани и изискани доказателства във връзка с компетентността на лицето, издало ЗВР и последващите такива, както и ЗОКО. Тези заповеди са подписани от лицето Валентин Недялков - началник сектор "Ревизии и проверки" в ТД на НАП - гр. Плевен. Няма пречки това лице да подписва тези заповеди, но само ако е оправомощено за това от съответния директор на ТД на НАП. В тази насока като доказателство по административната преписка е представена заповед № 01-01-06 от 03.01.2006 г., издадена на осн. чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП от директора на ТД на НАП - гр. Плевен, с която в раздел I е упълномощена Елизабета Кирилова Каменова - началник на отдел "Данъчно-осигурителен контрол", да издава заповеди за възлагане на ревизии; в раздел II началници на сектори "Ревизии и проверки": в т. 1 - Валентин Александров Недялков - началник на сектор "Ревизии и проверки" в ТД на НАП - гр. Плевен, и в т. 2 - Йонка Йосифова Кръстева - началник на сектор "Ревизии и проверки" в ТД на НАП - гр. Плевен, са упълномощени да издават заповеди за възлагане на ревизии и да резолират извършването на проверки; в раздел III като началник на сектор "Ревизии и проверки - оперативни дейности" е посочен Радослав Севдалинов Лазаров, който е упълномощен да резолира извършването на проверки от органите по приходите на сектор "РП - ОД". В заповедта е посочено, че при отсъствие на началник на отдел "Данъчно-осигурителен контрол" правомощията по раздел I се изпълняват от началниците на сектори "Ревизии и проверки": Валентин Александров Недялков, а в негово отсъствие - от Йонка Йосифова Кръстева. При така издадената заповед и изричното уточнение, направено в нея, се налага изводът, че при условията на чл. 112, ал. 2 от ДОПК компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии, респективно заповед за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е началникът на отдел "Данъчно-осигурителен контрол", като в негово отсъствие същите се издават от началника на сектор "Ревизии и проверки" Валентин Александров Недялков, а в негово отсъствие - от другия началник на сектор "Ревизии и проверки" Йонка Йосифова Кръстева. От съдържанието на тази заповед следва, че упълномощаването е в зависимост от заеманата длъжност. Неоснователно се поддържа от ответната страна, че всички посочени по-горе лица - Каменова, Недялков и Кръстева, са с равни правомощия по издаване на заповедите за възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган. Ако това е така, то тогава безсмислено се явява част III от заповедта, с която се определя поредността, в която посочените лица могат да издават заповедите за ревизии. Единственият извод, който може да се направи от съдържанието на тази заповед № 01-01-06 от 03.01.2006 г., издадена от директора на ТД на НАП - Плевен, е, че упълномощаването на вторите двама служители е под условие - в отсъствието на всеки един предишен орган по приходите. По делото от страна на приходната администрация не са представени доказателства, от които да е видно, че към датите на издаването на съответните заповеди началникът на отдел "Данъчно-осигурителен контрол" е отсъствал или е бил служебно възпрепятстван, за да възникнат условия за компетентност на началника на сектор "Ревизии и проверки" Валентин Недялков, издал процесните заповеди. Съдът е следвало служебно да провери дали преписката е комплектувана с доказателства за наличието на това условие, каквито в случая липсват, и съответно да укаже това на страната. Като не е сторил това и не е изяснил спора относно компетентността на лицето, издало ЗВР и ЗОКО, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указание за събиране на липсващите доказателства относно материалната компетентност на издателя на РА. Предвид това и тъй като определянето на данъчните задължения предполага наличието на правно валиден ревизионен акт, то е безпредметно обсъждането на оплакванията за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. С оглед изхода на делото разноските следва да се определят при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,