Решение № 2143 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15217/2013 г.

Решение № 2143 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15217/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Лозенец", гр. София срещу решение № 6064 от 08.10.2013 г. по адм. дело № 1607/2013 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отменил заповед № Т-783 от 19.11.2012 г., с която касационният жалбоподател е отказал да отпусне исканата от Мохсен Мохамед Абдел Карим целева помощ за отопление с електроенергия с лаконичните мотиви "тъй като не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП", впоследствие обяснени така: "обитаваното собствено жилище е с по-голям размер от нормативно определения". За да постанови този резултат, съдът е приел, че "така формираният отказ на директора на Дирекция "СП" - Лозенец се явява необоснован и в противоречие със събраните по делото доказателства", защото: а) "според приложения по делото нотариален акт жилището се състои от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, което обстоятелство е отразено в социалния доклад (но) в този социален доклад не е описано фактическото състояние на жилището, което е извършено в решението на горестоящия административен орган"; б) но от друга страна в това решение на горестоящия орган - "решение № РД-01-26 от 16.01.2013 г. на директора на РДСП - София град, е посочено, че на 15.01.2013 г. при извършения оглед от социални работници е констатирано, че жилището е преустроено от предишните собственици - съборени са стените с цел търговска дейност и е направен втори вход със стълби откъм бул. "Пенчо Славейков""; в) "нито с оспорената заповед, нито с решението на по-горестоящия орган, са обсъждани въпросите за техническото състояние на жилището, респ. дали същото може да бъде източник на допълнителни доходи, съобразно извършеното в него преустройство (а) след като с чл. 10, ал. 2 от ППЗСП са уредени няколко самостоятелни изключения от правилото на чл. 10, ал. 1, задължение на административния орган е да обсъди евентуалното им приложение, още повече че доводи в тази насока са поддържани от молителя в рамките на административното производство". Оспореното с касационната жалба съдебно решение е правилно. Отмененият от Административен съд - София град отказ е основан единствено на становището, че собственият на Мохсен Мохамед Абдел Карим апартамент е тристаен, въпреки че предишните собственици са направили преустройство, вкл. и премахване на стени, в резултат на което "апартаментът е приведен в състояние на две отделни помещения и е отворен допълнителен вход със стълби откъм бул. "Пенчо Славейков" с цел търговска дейност" (становище, изразено с писмо изх. № 11-82 от 21.06.2013 г. на л. 97 от делото на АССГ). А щом като "апартаментът е приведен в състояние на две отделни помещения", понастоящем той отговаря на изискването по чл. 10, ал. 1, б. "д" ППЗСП за две съжителстващи лица (в случая майка и син) и поради това правилото на чл. 10, ал. 2 ППЗСП в случая е ирелевантно. Аргументът в касационната жалба, че, ако Мохсен Мохамед Абдел Карим не разполага със средства да довърши ремонта, "може да намери инвеститор на обекта с договорка последният да довърши ремонта със собствени средства, които да прихваща до пълния размер на инвестицията си, след което да заплаща наем на жалбоподателя", освен че е в сферата на предположенията и не дава отговор на въпроса с какви средства Мохсен Мохамед Абдел Карим ще заплаща отоплението си, докато извършилият ремонта инвеститор прихване инвестицията си и започне да му плаща наем, е очевидно несъобразен с обстоятелството, по което не се спори - закупен като тристаен, сега на практика процесният апартамент се състои от две помещения. Освен това отговорът на въпроса дали този апартамент може да бъде източник на допълнителни доходи или не може да бъде такъв източник поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини, изисква специални знания и следва да бъде обсъдено с помощта на експерт по строителството, а такава експертиза в хода на административното производство не е назначавана. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното с нея съдебно за правилно (законосъобразно и обосновано), поради което оставя това решение в сила. Страните по делото не са направили искания за присъждане на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение в полза на Националното бюро за правна помощ. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,