Решение № 2911 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 98/2011 г.

Решение № 2911 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 98/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Абдулуахед Ислям Кафифати, гражданин на Сирия, против Решение № 13898/18.11.2010 г. по адм. д. № 14379/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против административно решение № 451/30.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет (ДАБ). В касационната жалба се поддържа, че обжалваното съдебно решение е немотивирано, като се акцентира върху изводите на съда относно относимостта на полицейските действия спрямо жалбоподателя към приложението на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) Ответникът по делото - председателят на ДАБ, не взема участие в производството. Участващия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че тричленният състав на ВАС е обсъдил оспорения пред него административен акт с оглед критериите за законосъобразност въз основа на което е направил обоснован извод за неоснователност на подадената срещу него жалба. Намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на жалбоподателя статут на бежанец или на хуманитарен статут. Касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на Върховния административен съд е приел, че спрямо жалбоподателя не са били налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец или хуманитарен статут. Установено е, че жалбоподателя не е бил подложен на преследване поради неговата раса, религия, национална принадлежност или политическите му мнения или убеждения, а така също не е бил принуден да напусне страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие от вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съда изрично е посочил, че възприема като правилни изводите на административния орган, че предприетите полицейски действия от страна на официалните сирийски власти не следва да бъдат възприемани като преследване (репресия) осъществена на основание някой от признаците на чл. 8 от ЗУБ. По отношение изразения страх от последващ арест съдът е посочил, че започналото през 2005 г. производство против Кафифати е прекратено през 2007 г. Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания. Макар и лаконични, следва да се приемат за обосновани и в съответствие със закона мотивите на първоинстанционния съд за липсата на материалноправните предпоставки за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателя. В чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ изчерпателно са изброени предпоставките при наличието на които на кандидата се предоставя статут на бежанец или хуманитарен статут, които съдът при проверка законосъобразността на административния акт е анализирал. В случая напускането на страната по произход от жалбоподателя, не е обосновано на нито една от тях. Твърденията му за преживени "мъчение и изтезание" са несъстоятелни и правилно съда е приел, че не са налице основания за предоставяне на закрила. Видно от проведените интервюта и поддържаните твърдения на жалбоподателя се забелязва очевидна промяна в причините за напускане на държавата. Първоначално в интервюто от 2.07.2009 г. е посочено, че е задържан и тероризиран, като оплакването не е съпроводено с каквато й да е обичайна обстоятелственост. Нещо повече, посочено е, че страхът за неговия живот е продиктуван от отказ да му бъди издаден задграничен паспорт. В интервюто от 13.07.2009 г., историята вече съдържа и твърдения, че по време на задържането си е бит и изтезаван в продължение на "няколко месеца", но е решил да напусне държавата след като му е отказан паспорт. В интервюто от 16.07.2009 г. е посочено, че е бил връзван и бит, а в представеното становище от Център за подпомагане на хора, преживели изтезание - АСЕТ е посочено, че е бил подложен на "системен побой, принуждаван е да заема различни пози, били са му изтръгвани нокти на краката". В тази връзка, съдът правилно е отхвърлил възраженията на жалбоподателя и е кредитирал изводите на административния орган, че основанията за напускане на държавата на произход не съвпадат с основанията посочени в ЗУБ. При така изложеното настоящия петчленен състав на ВАС счита, че тричленния състав е извел правилни изводи за липсата на материалноправните предпоставки за предоставянето статут на бежанец или на хуманитарен статут на жалбоподателя. Обжалваното решение не страда от твърдяните с касационната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,