Решение № 272 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1491/2011 г.

Решение № 272 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1491/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдената М. Б. П. за възобновяване на внохд № 81/2011 г. на Врачански окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда № 19 от 19.01.2011 г., постановена по нохд № 189/2010 г. на Районен съд-гр. Козлодуй. В изготвеното искане от П. се твърди, че осъдителната присъда и потвърдителното решение на въззивната инстанция са постановени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Доводите за това са, че не е прекратено производството в частта за извършено престъпление по чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 1 НК, поради изтекла абсолютна давност. Незаконосъобразно е прието, че предмета на престъплението е в големи размери. Не е уточнено какво е поверено да пази и управлява и впоследствие присвоява-пари или стоки за да бъде определено наказание за конкретно посочено деяние индивидуализирано с неговите признаци от обективна и субективна страна. Прави се искане за бъде призната за невинна, или присъдата се отмени и делото се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник поддържа искането. Гражданският ищец "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, чрез изпълнителният директор изразява становище за неоснователност на искането, тъй като решението на въззивната инстанция е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура също дава заключение за неоснователност на искането. Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С присъда № 19 от 19.01.2011 г. по нохд № 189/2010 г., Районен съд-гр. Козлодуй, е признал подсъдимата М. Б. П. за виновна в извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 201 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Осъдена е да заплати на "АЕЦ-Козлодуй"-ЕАД граждански иск в размер на 4 842.08 лв. за причинени имуществени вреди, със законните последици. С решение № 38 от 28.03.2011 г. по внохд № 189/2010 г., Врачански окръжен съд е потвърдил присъдата и е влязла в сила. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимата П. е признала изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласила да не се събират нови доказателства. Налице е валидно самопризнание на подсъдимата, разяснени са и последиците от него и е манифестирала, че ги съзнава и се съгласява с тях, както и правилно е извършена преценката по чл. 372, ал. 4 НПК. При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл. 301 НПК. Искането е твърде фрагментарно. В него се оспорват отделни факти от предмета на доказване по чл. 102 НПК изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включени в съдържанието на самопризнанието. Тава се отнася до механизма на присвояването, неговия предмет, като и до размера. Осъдената П. в качеството си на длъжностно лице-барман е продавала стоки и артикули на по-високи единични цени от счетоводно оформените и заложени в касовите апарати, като разликата присвоила. Това се установява от обилните годни доказателства и доказателствени средства: свидетелски показания, пооспорени от страните официални документи и изслушани специализирани експертизи. Вследствие на извършените от нея продажби на завишени цени са получени и разлики между реалната продажна цена на подробно изброените и конкретизирани в мотивите на съдебните актове на инстанциите по същество стоки и цената, по която осъдената е извършвала продажбите. Наличните доказателствени източници са били достатъчни съдът да приеме за установени фактическите положения изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и, че напълно подкрепят направеното от осъдената П. самопризнание. Поради това, направените макар и формално възражения за допуснати процесуални нарушения, не се споделят от касационния състав. В рамките на приетите факти с деянието си, осъдената П. е изпълнила с нужното съдържание състава на престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 201 НК. Приложението на материалния закон е съобразено със съдебната практика и с указанията дадени в ТР № 56/1986 г. по н. д. № 29/86 г. на ОСНК. Некоректно е да се поставя въпроса за липса на квалифициращия признак "големи размери" при установения размер на присвоената сума и размер на минималната работна заплата, към инкриминирания период. Не може да бъде приложена и давността по отношение на улесняващото присвояването престъпление по чл. 225, ал. 2, вр с ал. 1 НК. То не може да бъде отделено, защото е част от престъпния състав от обективна страна и квалифициращ елемент от длъжностното присвояване. Не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение. По тези съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,