Решение № 797 от 25.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 2272 от 23.12.2021 г., постановено по адм. дело 830 по описа за 2021 г. на Административен съд Благоевград. С оспореното решение по жалба на Евроколд ООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С1146-0461951 от 13.07.2021 г. на началника на Отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма и съдържа предвидените в чл. 59 АПК. Неправилен е и изводът на съда, че административният орган е издал заповедта в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност. В случая извършеното нарушение е установено и ЗПАМ е законосъобразна. Твърди, че в заповедта са изложени конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока на запечатване. Иска решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса. Ответникът Евроколд ООД, в приложен по делото отговор по касационната жалба я оспорва. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Постановено е при съобразяване на приложимите материално правни и процесуално правни разпоредби и е обосновано. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК в общ размер за двете инстанции - 1500 лв. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и основателна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, като съобрази становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била процесната заповед ФК-С1146-0461951 от 13.07.2021 г., с която е запечатан търговски обект - склад за камъни , находящ се в [населено място], община Гърмен, Промишлена зона, стопанисван от Евроколд ООД, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. По делото е установено, че на 25.06.2021 г., в 12:20 часа приходните органи са извършили проверка в търговския обект - склад за камъни , находящ се в [населено място], община Гърмен, Промишлена зона, стопанисван от Евроколд ООД. Извършена е контролна покупка на стока - 2 кв.м. облицовъчен камък, на стойност 60 лв., заплатена в брой от инспектор по приходите при ЦУ на НАП, за която не бил издаден фискален касов бон или касова бележка. След легитимация органите по приходите са извели от инсталираното в обекта ФУ дневен финансов отчет 0000145/25.06.2021 г., от който е видно, че за дата 25.06.2021 г., не са регистрирани продажби, с оглед на което приходните органи са приели, че извършената продажбата (сумата от 60 лв. заплатена в брой за извършената контролна покупка) не е регистрирана и за същата не е издадена фискална касова бележка. По делото не е било спорно, че фактическата наличност на пари в касата на обекта е била именно в размер на 60 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, не е налице съществено процесуално нарушение при издаването на акта, което самостоятелно да води до отмяната му. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е установил, че обектът е стопанисван от Евроколд ООД, като същият се явява търговски обект по смисъла на §1, т.41 ДР на ЗДДС, в който контролните органи са установили извършването на продажба на стока от името на дружеството, без тази продажба да бъде регистрирана посредством издаването на фискален бон. За да отмени ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че определеният 14 дневен срок на ПАМ ограничава правата на жалбоподателя в степен, която надхвърля преследваната от закона цел. Направен е извод, че изложените в оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока са изцяло бланкетни и общи. Съдът е посочил, че от мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, за да се определи 14 дневен срок на ПАМ. Изложени са и съображения, че прилагането на ПАМ за срок от 14 дни в процесния случай не кореспондира с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, който е прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. Първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на 2 кв.м. облицовъчен камък, на стойност 60 лв. Действително, в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен Мотиви относно продължителността на срока , но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Посочването на името на фирмата, дългогодишния опит на търговеца при осъществяване на дейност и местонахождението на търговския обект са неотносими към обосноваване продължителността на срока. Останалите изложени мотиви на административния орган свързани с организацията на дейността, чрез която се укриват приходи не се подкрепят от доказателствата по делото. Не е било спорно, че фактическата наличност на пари в касата на обекта е била в размер на 60 лв., което съответства на сумата по спорната продажба. Липсват доказателства за осъществени други продажби, които не са отчетени. Приходният орган не е изложил мотиви дали от търговеца е извършено друго нарушение от вида на процесното или същото е първо за търговеца. Не е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект. Обосновано съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение. При всяко положение, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Изискването за излагане на мотиви се отнася и за действията на административния орган при оперативна самостоятелност, както той действа при определяне на конкретния срок на мярката. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК при направено възражение за прекомерност на дължимото възнаграждение за адвокат, съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения при разглеждане на делото пред АС гр.Благоевград в чл.8, ал.3 е предвидено, че минималният размер на възнаграждението е 500 лв., такъв е и претендирания размер от дружеството. В последствие чл.8, ал.3 от Наредба 1 е променен и е предвидено минимално възнаграждение в размер на 1000 лв. Съгласно приложеният списък на разноските, се претендират такива както следва: 500 лв. за първоинстанционното производство и 1000 лв. за касационната инстанция. И в двата случая размерът на адвокатското възнаграждение е определен на минимума, поради което направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По горните съображения и при този изход на спора, в полза на ответника се дължи присъждането на разноски в размер на 1500 лв., съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, за двете съдебни инстанции. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение