Решение № 16164 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11995/2009 г.

Решение № 16164 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11995/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Георгиев Марков от гр. София срещу Решение № 50 от 29.06.2009 г. по адм. дело № 1165/2009 г. на Административен съд - София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР, чрез процесуалния си представител счита оспорването за неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Марков срещу заповед № АК 4167/10.11.2008 г., издадена от началник на сектор "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца" поради отказ да бъде проверен с техническо средство алкотест "Дрегер 7410" за употреба на алкохол. Като подробно е анализирал наличните доказателства, съдът е достигнал до извод, че в хода на административното производство по налагане на оспорената ПАМ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазен материалният закон. Изложени са верни и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената ограничителна мярка. Наведените от жалбоподателя доводи са обсъдени и преценени като неоснователни. Решението е правилно. По своя характер ПАМ е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност, независимо че заповедта се основава на констатациите за извършеното нарушение, посочени в АУАН, съставен от съответните длъжностни лица. В случая тази заповед за прилагане на мярката съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, т. 1, б. "б" от ЗДвП , във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, неоспорени към момента на връчването му от визираното като нарушител лице, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в отказ на водача да бъде проверен с техническо средство и да получи талон за изследване на кръвта. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Отразените в АУАН констатации, въпреки направените възражения от жалбоподателя, обаче не са опровергани с годни доказателствени средства при съдебното оспорване пред първоинстанционния съд. Материалноправните предпоставки - отказ за проверка с техническо средство и отказ да се получи талон за медицинско изследване (даване на кръв) са документално установени. Налице са фактическите и правни основания на две от хипотезите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Основното възражение на касатора, че подписът върху оспорения административен акт не е положен от лицето, имащо компетентност да го издаде съгласно представената Заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи за делегиране на правомощия в хипотезата на чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е неоснователно. Това е приел е първоинстанционният съд след извършване на съответните констатации и при обстоен анализ. С оглед на изложените съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото основателно е направеното от ответника искане за присъждане на разноски, поради което жалбоподателят следва да се осъди на заплати на СДВР сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК , във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение