Решение № 11619 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационната жалба подадена от Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) срещу решение 173/21.02.2023 г., постановено по адм. дело 1170/2022 г. на Административен съд София област. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт е отменено решение 716 от 06.10.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-179/2022 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 31, чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 33, ал. 1 и чл. 34 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на Поларис Медия ЕООД. Комисия за защита на конкуренцията, чрез редовно упълномощен процесуален представител, оспорва така постановеното решение, като развива доводи за неговата неправилност, поради необоснованост и нарушение на материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочено е, че е налице вътрешно противоречие между мотивите и правните изводи на съдебното решение и установеното от доказателствата по делото. Твърди се, че КЗК не е необходимо да обявява процесния период за всеки вид твърдяно нарушение, без оглед на неговия характер и правна характеристики. Също така се заявява, че КЗК е извършила всестранно, задълбочено и пълно изследване на фактите и обстоятелствата, в това число и управленската дружествена структура на процесните дружества. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде установено, че не е извършено нарушение на чл. 29, чл. 31, чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 33, ал. 1 и чл. 34 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на Поларис Медия ЕООД. Претендира се присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендираните такива от насрещната страна. Ответника "Булсатком" ООД, гр. София, представлявано от управителя и чрез редовно упълномощен процесуален представител моли касационната жалба да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Въз основа данните по делото и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София област е било образувано по жалба на Булсатком ООД срещу решение 716 от 06.10.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-179/2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения пред него акт, като е установил, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 31, чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 33, ал. 1 и чл. 34 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на Поларис Медия ЕООД и е върнал преписката за ново произнасяне. За да постанови този резултат, първоинстанционния съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК и мнозинство за приемането му. Съдът е приел, че КЗК не е определила процесен период за твърдяното нарушение, свързано с печатно съобщение, поставено на входа на офиса на ответното предприятие в гр. Пирдоп, както и по отношение на твърденията за сходство в наименованието на пакетите на две конкурентни предприятия. В допълнение е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата на установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства, а именно за кой период от време управителят и собственик на капитала Фюжън ТВ Т. Сотирова е била собственик на Поларис медия ЕООД, тъй като обстоятелството, че Фюжън ТВ е с управител и собственик на капитала Т. Сотирова не води до извод за извършено нарушение. На следващо място не е изяснено дали има и други учредители на Булсатком , които да участват в управлението на Поларис Медия и за кой период. Не е изяснено на какви доказателства почива широкото тълкуване на Комисията, че под създатели не следва да се разбира единствено лицата, които са учредители на Булсатком като правен субект, а участието на определени лица в дейността и развитието на предприятието като първия сателитен оператор в България и утвърждаване му на пазара. Не е изяснено кои са тези лица, на какви длъжности са работили в Булсатком и за кой период, а в последствие са преминали на работа в Поларис медия . Дали за периода от учредяването на дружеството Поларис Медия до заличаването му има учредели или лица, които са собственици, създатели и учредители или са работили в Булсатком . Като накрая съдът е посочил, че КЗК не се е произнесла по отношение наличието на извършени нарушения по чл. 29, чл. 31, чл. 32, чл. 33 и чл. 34 от ЗЗК. Настоящият съдебен състав намира атакуваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, но неправилно като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - чл. 29 и сл. от ЗЗК, по следните съображения: Разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е абсолютно задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика, както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо единствено да бъдат увредени интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК /в този смисъл Решение 6024 от 7.06.2023 г. по адм. дело 5763/2022 г. по описа на ВАС и цитираната там съдебна практика/. Относно първия елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК, безспорно е установено, че дружеството "Булсатком" ЕООД и ответното дружество Поларис Медия са предприятия по смисъла на параграф 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, които осъществяват стопанска дейност. Правилно е прието, че стопанската дейност, която се извършва и която засяга конкуренция, а и оттам определя продуктов пазар, е свързана с осъществяването на електронно-съобщителни услуги, по-конкретно предлагане на платена телевизия чрез спътников достъп, IPTV, технология и др. Следва да бъде посочено, че преценката за определяне на продуктовия пазар се прави с оглед дали продуктите /възприемани като стока или услуга/, предлагани от предприятията, са взаимнозаменяеми по отношение на търсенето от страна на потребителите. Като възможностите за конкуренция могат да бъдат оценени само въз основа на характеристиките на въпросните продукти, които са особено подходящи за задоволяване на постоянни нужди на потребителите и са трудно взаимнозаменяеми с други продукти (решение на Съда на Европейските общности от 21 февруари 1973 г. Europemballage Corporation и Continental Can Company / Комисията по дело 6/72, ECLI:EU:C:1973:22, т. 32). Що се отнася до продуктовия пазар по осъществяването на електронно-съобщителни услуги, по-конкретно предлагане на платена телевизия чрез спътников достъп, IPTV, технология и др., предлагания продукт е по-съществото си взаимнозаменяем от гледна точка на търсенето на потребителите. От своя страна, правилно е определен и географския пазар, а именно територията на цялата страна. Поради което следва да бъде прието, че двете предприятия оперират на един и същ съответен пазар, възприеман като продуктов и географски пазар и следва да се възприемат като конкуренти на него. Относно втория елемент на чл. 29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика, което в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалните нарушения, визирани в разпоредбите на чл. 31, чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 33 и чл. 34, както и по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. По отношение на печатното съобщение, поставено на входа на офиса на ответното предприятие в гр. Пирдоп, първоинстанционният съд е възприел, че поради липсата на установен процесен период, не може да се произнесе по съставомерността на деянието извършено от Поларис Медия ЕООД. Това заключение е незаконосъобразно и в противоречие на събраните по делото факти и приложимия материален закон. Поради това, възражението в този смисъл на касационния жалбоподател се явява основателно. Видно от фактите по преписката, приети за установени от първостепенния съд, КЗК е извършила анализ релевантните за производството обстоятелства, дори и без изрично посочване на фиксиран период за твърдяното нарушение, свързано с процесното съобщение. В тази връзка от установените факти, може да се направи заключение, че съобщението е забелязано на 15.02.2022 г., а същата дата е посочена от работния екип като началото на процесния период за второто твърдение заблуждаващо видео, тъй като същото се излъчва от 15.02.2022 г. до 16.03.2022 г. Тоест за всички приети от КЗК като доказани твърдения, Комисията е определила правилно процесния период на проучването като е изследвала всички предоставени доказателства в производството. Поради това, решението на първостепенния съд следва да бъде отменено в тази му част и настоящата инстанция да се произнесе по същество на спора, субсумирайки установените факти под приложимата правна норма. Съгласно фактите по преписката, едно от разпространяваните послания на ответното предприятие представлява рекламно печатно съобщение, поставено на вратата на офис в гр. Пирдоп със съдържание съгласно т. 3 от установените факти по преписката, касаещо цените и наименованията на абонаментните планове, както и сравнение между услугите на двете предприятия. Единственото събрано доказателство в тази насока е представен констативен протокол на нотариус с всички необходими реквизити (подпис и печат на нотариус), съгласно който същият е посетил офис на ответното дружество в гр. Пирдоп, където е констатирал наличието на поставеното съобщение на входната на врата, представен от предприятието Булсатком ЕООД. В подкрепа на това заключение е и втората снимка, присъстваща в протокола на нотариуса, от която се вижда ясно вратата на помещението, където е поставено съобщението и на която има надпис на латиница POLARIS. Този надпис кореспондира с част от наименованието на Поларис Медия ЕООД и на интернет страницата www.polarismedia.bg. Правилно КЗК е приела, че единствено с констативния протокол не може да приеме наличие на функциониращ офис на Поларис Медия ЕООД в града. Това е така, защото констативните нотариални протоколи, изготвени по реда на чл. 593 ГПК се съставят във връзка с удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. За съставяне на констативния протокол се прилага чл. 580 от ГПК, приложим за нотариалните актове. Така посочените протоколи дават възможност на нотариуса да констатира извършени пред него действия/събития, без да му възлагат задължения за проверка на причините за тях или тяхната предистория, в това число и продължителност. В този смисъл протоколът установява единствено едно моментно състояние на констатираните обстоятелства. Следва да се отбележи, че представеното в производството писмо на С. Маринова, уведомяващо директор продажби на частни клиенти на Булсатком ЕООД за наличието на поставеното съобщение не е датирано, то е представено от Булсатком ЕООД на 22.08.2022 г. като същото изхожда от служител на дружеството, заинтересовано лице, което не е достатъчно, за да бъде установено извършване на нарушение от страна на Поларис Медия ЕООД. В същото време няма данни за наличието на регистриран офис на Поларис Медия ЕООД в града в Търговския регистър, интернет сайт на предприятието, данни от клиенти, посетили офиса в гр. Пирдоп и сключили договор чрез него, поради което поставянето на посоченото съобщение от страна на Поларис Медия ЕООД, както и периодът, в който е било налично не е безспорно установено. С оглед така констатираните обстоятелства и тяхната преценка следва да приеме, че от страна на предприятието с разглежданото действие не са извършени нарушения на правилата забраняващи нелоялната конкуренция. Тези констатации в допълнителна степен обосноват незаконосъобразния извод на първоинстанционният съд за липса на уставен процесен период. Относно твърденията за заблуждаващо рекламно твърдение, излъчено в електронните медии и свързващо Поларис Медия ЕООД със създателите на първия сателитен оператор в България. Следва да бъде отбелязано, че ЗЗК въвежда заблуждаващата реклама като една от формите на нелоялна конкуренция, която е забранена поради негативния ефект, който оказва или може да окаже в отношенията между конкурентите чрез непряко въздействие върху икономическото поведение на потребителите. В защита на тези комплексни интереси законодателят е създал правна рамка, целяща да ограничи рисковете и негативите от разпространението на заблуждаващата реклама. В чл. 32 и чл. 33 от ЗЗК е уредена общата забрана за заблуждаваща реклама, изцяло хармонизирана с европейските норми, като въвежда в националното законодателство разпоредбите на Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама /Текст от значение за ЕИП, OB L 376, 27.12.2006 г., стр. 21 27, специално издание на български език: глава 15 том 18 стр. 229 235/. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. С визираната разпоредба се цели да се ограничат действията на предприятията при създаването и разпространението на реклами, с цел да се избегнат рекламни послания, които изнасят неверни твърдения, използват неясни послания, които премълчават или преувеличават информация, която достига до крайния потребител. За да е осъществен съставът на нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗЗК, е необходимо преди всичко да се установи наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК. Както вече бе посочено в настоящото изложение, дефиницията за реклама включва всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. Съгласно член 4, буква a) от Директива 2006/114, във връзка с член 7,параграфи 1 и 2 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( Директива за нелоялни търговски практики ) /Текст от значение за ЕИП, OB L 149, 11.6.2005г., стр. 22 39, специално издание на български език глава 15 том 014 стр. 260 277/ заблуждаваща по-специално е рекламата, която пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост, или която укрива или предоставя по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин такава информация и която следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Директива 2005/29 не дава определение на понятието съществена информация , но видно от член 7, параграфи 1 и 2 от същата директива, такава е информацията, от която средният потребител се нуждае според контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост и пропускането на която следователно може да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Националните юрисдикции следва да проверяват с оглед на обстоятелствата във всеки конкретен случай дали предвид потребителите, до които е адресирана, дадена реклама може да има заблуждаващ характер (вж. в този смисъл Решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 18 ноември 2010 г., Lidl, по дело C159/09, EU:C:2010:696, т. 46 и цитираната съдебна практика, както и от 12 май 2011 г., VingSverige, по дело C122/10, EU:C:2011:299, т. 51). За тази цел те трябва, от една страна, да вземат предвид как средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, възприема стоките или услугите, предмет на разглежданата реклама, и от друга страна, да отчетат всички релевантни по отношение на делото обстоятелства с оглед както произтича от член 3 от Директива 2006/114 на съдържащите се в спорната реклама сведения и като цяло на всички нейни елементи (вж. в този смисъл СЕС, Решение от 18 ноември 2010 г., Lidl, по дело C159/09, EU:C:2010:696, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика) /виж СЕС, Решение от 8 февруари 2017, Carrefour Hypermarchйs, по дело C-562/15 ECLI:EU:C:2017:95, т. 29-31/. Безспорно в настоящата хипотеза процесният видеоклип има рекламен характер, като целта му е била да достигне до възможно най-широк кръг потребители, бивайки излъчван както по телевизията, така и в най-голямата и популярна платформа за различни видеа. На следващо място трябва да се прецени доколко посланието в клипа Поларис-от създателите на първия сателитен оператор в България създава заблуда относно произхода на предприятието и по-конкретно погрешното впечатление, че е налице връзка между двата конкурента, изразяваща се в обстоятелството, че едни и същи лица са техни учредители. В хода на проучването Комисията е установила, че Поларис Медия ЕООД е учредено през 2018 г. като Фюжън ТВ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Т. Сотирова. Последната е председател на Съвета на директорите на Булсатком ЕООД от 2000 г., когато дружеството все още е било акционерно и е един от неговите акционери за дълъг период от време 2005-2014 г. В допълнение на това е и публично оповестена информация, изнесена в някои медии относно обстоятелството, че лица от мениджмънта на Булсатком , основали компанията, вече са начело на нов телевизионен оператор Поларис Медия . С оглед на така установените факти, следва да бъде отхвърлен доводът на първоинстанционният съд, че КЗК е следвало да установи за кой период управителя и собственик на капитала на Фюжън ТВ ЕООД Т. Сотирова е била собственик на Поларис медия ЕООД. С оглед факта, че Поларис медия ЕООД се явява правоприемник на Фюжън ТВ ЕООД /като само наименованието на предприятието е променено/, следва да се приеме, че доказвайки факта, че Т. Сотирова е била управителя и собственик на капитала на Фюжън ТВ ЕООД, това автоматично влече след себе си пряката свързаност, тъй като предприето е останало едно и също, само неговата фирма е била променена. Поради което, АССО неправилно е възприел приетите факти по делото и е достигнал до грешен правен извод, за липсата на пряка свързаност между Фюжън ТВ ЕООД и Поларис медия ЕООД, игнорирайки обстоятелството, че се касае за едно предприятие, чието фирмено наименование е променено в течение на годините от създаването му през 2018 г. Поради описаното КЗК правилно е приела, че Т. Сотирова като председател на Съвета на директорите на Булсатком ЕООД от 2000 г., и е един от неговите акционери и в последствие управител и собствен на Фюжън ТВ ЕООД, безспорно е участвала в развитието, популяризирането и успеха на пазара на Булсатком ЕООД. Правилно е възприето, че под създателите не следва да се разбира единствено лицата, които са учредители на Булсатком като правен субект, а участието и приносът на определени лица в дейността и развитието на дружеството като първият сателитен оператор в България и утвърждаването му на пазара. В случая рекламата внушава идеята, че начело на Поларис Медия са лица с опит, успешно развили дейността на друг негов конкурент, а именно Булсатком . Тази реклама следва да бъде анализирана през призмата на обикновения потребител на продуктите на предприятието и от тази гледна точна, като създатели следва да се разбира, като хората, които имат отношение към създаването и развитието на Булсатком ЕООД, а не само учредителите, както грешно е приел първоинстанционният съд. Използването на множествено число на думата създателите , а се установява едно лице Сотирова, което било част от първоначалния екип на Булсатком и дългогодишен акционер, не е от естество да въведе в заблуждение потенциалните потребители по смисъла на ЗЗК. Това е така, тъй като установеното лице Т. Сотирова не само е била част от първоначалния екип на Булсатком , но и е била председател на Съвета на директорите на предприятието като една от най-главните позиции в едно акционерно дружество, което обуславя нейната основополагаща роля в вземането на решенията за развитието на предприятието. Поради всичко изброено, следва да се приеме, че не е налице пропусната съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост, или която укрива или предоставя по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин такава информация и която следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Следователно решението на първоинстанционният съд и в тази част следва да бъде отменено, а възраженията на касационния жалбоподател да бъдат определени като основателни. Относно липсата на установено нарушение за разпространяването на ТВ програми без разрешението на носителите на авторски и сродни права. Правилно КЗК е приела, че въз основа на сключен лицензионен договор с БГ Топ Мюзик ЕООД Поларис Медия ЕООД получава неизключителното право да препредава и разпространява телевизионните програми: Дестинация БГ HD , Мотоспорт HD , Българска история HD , Хайде в кухнята HD , ХОБИ ТВ , ХОБИ ЛОВ ХОБИ ТВ HD . Следователно ответното предприятие излъчва посочените програми с разрешението на телевизионната организация. В допълнение следва да се отбележи, че като цяло твърденията за нарушени авторски и сродни права са предмет на разглеждане на специален закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), а не обявяването на излъчвани програми от даден оператор е поведение, което следва да се анализира през призмата на секторното законодателство, а имено: закона за радиото и телевизията (ЗРТ). По отношение на твърденията за неиздаване на фискален бон от страна на служители на ответника при инсталиране от тяхна страна на приемници при клиенти. Както сам посочва и искателят по преписката, не издаването на фискални документи, удостоверяващи извършено плащане за предоставяне на услуга, са предмет на регулация на данъчното законодателство и компетентните данъчни органи. Твърденията за неправомерно инсталиране на приемници на Поларис Медия при клиенти на Булсатком не са подкрепени с доказателства, включително и при служебно поискана информация от клиенти на искателя. Претенциите на искателя за нелоялно поведение на ответното дружество, изразяващо се в търсено сходство в наименованията на предлаганите от него процесни пакети с тези на Булсатком , правилно са приети от КЗК за неоснователни. Видно от т. 15 на установените факти по преписката, на пазара на предоставяне на пакети, включващи различни телевизионни програми и други конкуренти (като Неосат , Скай Нет ) използват наименования Стандарт и Премиум на предлаганите от тях пакети, поради което използването на тези наименования от ответната страна следва да се приема за обичайна търговска практика, която не би могла да увреди интересите на конкурента. Решаващият първоинстанционнен състав неправилно е възприел липсата на установен процесен период за анализа на евентуално нарушение по тези твърдения. Както бе посочено и по-горе Комисията реално е изследвала периода, който обхваща всички установени факти и не е установила нарушение, поради което е изпълнила своето задължение за установяване на процесен период. Поради описаното и в тази част решението на АССО следва да бъде отменено като неправилно, а възраженията на касационния жалбоподател следва да се приемат за основателни. По изложените съображения се налага извод, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Противно на установеното от АССО, с решението си КЗК задълбочено е изследвала фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства, установяващи релевантни за спора обстоятелства и въз основа на тях обосновано е прието, че не е установено извършено нарушение на правилата уреждащи забраната за нелоялна конкуренция. Доводите, релевирани в подкрепа на касационните основания са основателни и следва да бъдат възприети. Настоящият съдебен състав приема касационната жалба за основателна, поради което решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо, но неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон следва да бъде отменено. КЗК правилно е установила, че не е извършено нарушение на чл. 29, по чл. 31, по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 и чл. 34 и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на Поларис Медия ЕООД. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател - Комисия за защита на конкуренцията, се дължат разноски. Ответникът "Булсатком" ООД, гр. София следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисия за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 400 лв., както и 500 лв. заплатена държавна такса или разноски в общ размер от 900 лв. Претендираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение