Решение № 660 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2811/2013 г.

Решение № 660 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2811/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Съни-инвест" АД, гр. София, подадена чрез адв. Жана Кисьова, против Решение № 77/04.01.2013 г. по адм. дело № 9630/2010 г. на Административен съд - София град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 23-1004729/23.09.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1769/22.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 02.2010 г. по фактури, издадени от "Япистрой" ЕООД. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" - София сумата от 973,92 лв. разноски по делото. Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, включително в частта относно присъдените в полза на Дирекция "ОУИ" - София разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на сумата от 4000 лв. - адв. възнаграждение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът - Директорът на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в съдебно заседание чрез юрк. Шинев, оспорва касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна и недоказана и да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Съни-инвест" АД, гр. София, против ревизионен акт (РА) № 23-1004729/23.09.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1769/22.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП в частта относно отказано право на данъчен кредит за разликата от 26 196,17 лв. до пълния размер на отказаното право на данъчен кредит от 68 542,76 лв. за данъчни периоди м. 04.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 02.2010 г. по фактура № 62 от 01.04.2009 г., фактура № 79/07.10.2009 г и фактура № 91/10.02.2010 г., издадени от "Япистрой" ЕООД. За да постанови този правен резултат, съдът е установил, че спорът между страните е досежно наличието на действително осъществени строителни услуги по договор от 17.10.2008 г. за СМР за обект "Жилищна сграда, плевня и ограда - реставрация и адаптация" с. Боженци, в обема, документиран с протоколите обр. 19 и настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС към момента на издаване на процесните фактури. От заключението на ССЕ, съдът е констатирал, че плащането на обзавеждането е осчетоводено като доставено, а не като авансово плащане, поради което за признаване на правото на данъчен кредит е от значение настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, заключението на СТЕ и свидетелските показания, съдът е установил, че обектът не е завършен и че услугите по обзавеждането му не са извършени към момента на издаване на фактура № 0...91/10.02.2010 г. Приел е, че за разликата до пълния размер на актуваните СМР по протокол № 1/25.03.2009 г. от 49 749.06 лева, представляващи данъчна основа по фактура № 0...62/01.04.2009 г., за разликата до пълния размер на актуваните СМР по протокол № 2/25.08.2009 г. от 106 718.25 лева, представляващи данъчна основа по фактура № 0.. 79/07.10.2009 г., както и за разликата до пълния размер на актуваните СМР по протокол № 3/22.01.2010 г. от 186 240.50 лева, не се установява да са извършени към момента на подписване на протокола, респективно не се установява да са на стойност, посочена в съответния протокол. Предвид изложеното, съдът е обосновал извод за законосъобразност на ревизионния акт за разликата от 26 196.17 лева до пълния размер на отказаното право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04.2009г, . м. 10.2009 г. и м. 02.2010 г. от 68 542.76 лева по фактура № 0.. 62/01.04.2009 г., фактура № 0...79/07.10.2009 г. и фактура № 0.. 91/10.02.2010 г., издадени от "Япистрой" ЕООД. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, заключенията на ССЕ и СТЕ и свидетелските показания, е направил законосъобразни изводи за неоснователност на жалбата на дружеството, в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за разликата от 26 196.17 лева до пълния размер на отказаното право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04.2009г, . м. 10.2009 г. и м. 02.2010 г. от 68 542.76 лева по фактура № 0.. 62/01.04.2009 г., фактура № 0...79/07.10.2009 г. и фактура № 0.. 91/10.02.2010 г., издадени от "Япистрой" ЕООД. Основните възражения на касатора са свързани с възприетите от съда констатации на вещото лице по приетата основна и допълнителна СТЕ. Настоящият състав на ВАС намира, че не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. В случая не е спорно, че между "Съни-инвест" АД, като възложител, и "Япистрой" ЕООД /като изпълнител/ е сключен договор от 17.10.2008 г. за извършване на СМР описани в Приложение № 1 към договора на обект "Жилищна сграда, плевня и ограда - реставрация и адаптация" с. Боженци, общ. Габрово. Във връзка с този договор доставчикът е издал три броя фактури, към всяка от които е приложен протокол обр. 19, като административният съд частично е признал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури /в тази част решението не е оспорено пред ВАС от директора на Дирекция "ОДОП" - София/. За разликата до пълния размер на претендираното право на възстановяване на данъчен кредит по цитираните по-горе фактури, издадени от "Япистрой" ЕООД, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Спорът в случая е относно реалното осъществяване на процесните СМР. За да отхвърли жалбата на дружеството в оспорената пред настоящата инстанция част, съдът се е позовал на приетото основно и допълнително заключение на СТЕ, в което вещото лице в табличен вид е посочило количество актувани СМР /за обект плевня/ по протокол 1 от 25.03.2009 г. обр. 19, действително извършено количество, стойност след корекция и период на извършване. Редуцирал е количеството на следните актувани СМР - каменна зидария над основи с едно лице в ц р-р, зидария от гипсови блокчета 25 см, армирани щурцове, вътрешна варова мазилка по тухлени стени, грундиране върху мазилка и гипсова шпакловка на стени и тавани, а по отношение на СМР - зидария от гипсови блокчета 15 см и вътрешна варова мазилка по бетонни тавани е посочил, че не са извършени. Относно актуваните СМР с протокол № 2 от 25.08.2009 г. обр. 19 /за обект плевня/ вещото лице е редуцирало количеството на следните СМР - топлоизолация по таван, изкоп за ями ръчно от 0,3 до 2 м2, натоварване на з. п. с багер на камион, превоз з. м. с камион, като е отбелязал за неизвършени - каменна зидария над основи с едно лице в ц р-р и зидария с итонг 25 см. По протокол № 3 от 22.01.2010 г. обр. 19 за обект жилищна сграда вещото лице е посочило като неизвършени СМР - изкоп за ями ръчно от 0,3 до 2 м2 /тъй като по технология следва да бъдат извършени до м. 10.2009 г. /, като липсва обзавеждане в спални и трапезария за обект жилищна сграда и плевня. Редуцирано е количеството на СМР - зидария на гипсови блокчета 15 см /за обект жил. сграда/. Заключенията на СТЕ - основно и допълнително, не са оспорени от дружеството. Касаторът не е поискал от първоинстанционния съд допускането на тройна експертиза или поставянето на допълнителни задачи на вещото лице по допуснатата СТЕ, нито е ангажирал относими писмени доказателства, с които да обори констатациите на вещото лице, поради което оплакването, че съдът не е следвало да се позовава на експертизата, е неоснователно. Неоснователна е касационната жалба и в частта относно неприсъденото от административния съд адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.02.2012 г. /л. 437/ е видно, че договореният адвокатски хонорар е в размер на 4 000 лева, като начин и срок за плащане е посочено "до приключване на устните състезания", в брой, т. е. към момента на сключване на договора сумата не е платена. В тази връзка правилно административния съд не е присъдил посочена сума, като е приел, че липсва удостоверяване на направено плащане в брой на уговореното от страните адвокатско възнаграждение. Доказателства в тази насока не са представени и към касационната жалба. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд в оспорената част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,