Решение № 1699 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5309/2015 г.

Решение № 1699 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5309/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по касационна жалба на Владимир Славев Бодуров от гр. Дряново, против Решение № 1144/27.02.2015 г., постановено по а. д. № 11111/2014 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Бодуров против Решение № 370/07.10.2014 г., постановено от Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията). Касатора е бил осъден да заплати на КЗД сумата 300 лева разноски по делото. Недоволен, Бодуров обжалва решението на АССГ. Счита същото за неправилно. Твърди, без да конкретизира изложените доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - КЗД, чрез процесуалния си представител юрк. Анчева, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й и присъждане на направените разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Тодор Здравков Симеонов -командир на военно формирование 22960, оспорва жалбата като неоснователна. Ответника -Димитър Димитров -директор на Дирекция "Инспекция по труда"-Габрово, не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Въпреки обжалването на постановеното негово решение, касатора фактически не сочи нито един факт, за който да твърди, че е възприет от първоинстанционния съд в несъответствие със събраните по делото доказателства. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение - обосновано и законосъобразно. Бодуров е сезирал КЗД с Жалба вх. № 44-00-2968/03.07.2013 г., с допълнения към нея- вх. № 44-003271/24.07.2013 г. Изложил е твърдения, че е подложен на непряка дискриминация по признак "увреждане" от страна на Теодор Здравков Симеонов, командир на военно формирование 22960,с. Царева ливада, община Дряново. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, разпределящ доказателствената тежест между страните в спорове за наличието или липсата на дискриминация, дискриминираното лице следва да "представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация". Както правилно е констатирал съдът, такива факти не са представени по делото. Налице са единствено твърденията в тази насока на касатора. Последните са преценени правилно от съда, като са съобразени с всички събрани доказателства: становището на заинтересованата страна Симеонов и факта, че част от твърденията на Бодуров са оборени в производството. Изводът на АССГ за недоказаност на твърдението на касатора, отправено към Комисията, се явява обосновано и в съответствие с липсата на представени от нея доказателства в противната насока. Няма спор между страните, че Владимир Бодуров е бил в трудови правоотношения с "МОБА " ЕООД, изпълнявайки длъжността "охранител -въоръжена охрана" във военното формирование, ръководено от Теодор Симеонов. След прекратяване на договор за охрана, сключен между работодателя на Бодуров и Министерство на отбраната, трудовите правоотношения на лицата, осъществяващи охрана на военното формирование, са прекратени. Една част от тези лица са сключили трудови договори с нов работодател- именно военно формирование 22960. На Бодуров е отказано сключването на договор, с мотив, че същият е санкциониран за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Безспорен факт е също така, че Бодуров, към момента на кандидатстването за работа, е имал определена с ЕР на ТЕЛК- 56% трайно намалена работоспособност, с признато право да упражнява труд като охранител, при "посочените противопоказни условия на труд". Обоснован е извода на съда за липса на доказателства, извън твърденията на жалбоподателя, че именно увреждането е причина същия да не бъде взет на работа. Напротив, въз основа на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, АССГ извежда извода си, че трудов договор не е сключен с Бодуров, поради пропуски в дейността му на охранител в същия обект, за които е санкциониран от предходния работодател. Извода на съда е, че право на работодателят е да направи избор на охранители, с водещ критерий -добросъвестно изпълнение на задълженията. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е конкретизиран. Налице е голословно твърдение, без да се сочи кои именно съдопроизводствени правила са съществено нарушени от страна на АССГ. При липсата на конкретност, ВАС не може да се произнесе по така наведения довод. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закони събраните доказателства по делото. По делото е направени искане от процесуалния представители на КЗД за присъждане на направените от тях разноски пред касационната инстанция. С оглед правните изводи на съда, се явява основателни и следва да бъде уважено. На основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, следва да бъде осъден Бодуров да заплати на КЗД сумата 300 лв. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва обжалваното решение да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение