Решение № 11439 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2018 г.

Решение № 11439 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците, през процесуалния представител срещу решение № 2524 от 16.4.2018 г., постановено по адм. дело № 3115 от 2018 г. на Административен съд София град, В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 529 от 19.2.2018 г. на председателя на ДАБ при МС и е върната преписката за ново произнасяне относно отказ на предоставяне на статут на бежанец. Твърди неправилност на решението и иска неговата отмяна като се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на М. Л., гражданин на Пакистан. Ответникът - М. Л., чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на М. Л., гражданин на Пакистан срещу решение № 529 от 19.2.2018 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отмени акта и върне преписката за нова преценка на данни по бежанската история, съдът е приел, че същата, разказана лично от лицето в съдебно заседание е правдива и достоверна. Извел е извод, че са налице основателни причини за опасения от преследване в държавата на произход и той не може и не желае да се ползва от закрилата на държавата Пакистан. И е задължил органа да предостави закрила като бежанец. Решението е неправилно. За да се приложат разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците се прави преценка основно на личната бежанска история на търсещия закрила и се как тя се свързва с положението в държавата за произход. Наличието на противоречия между изложеното в интервюто пред органа, където се сочат лични икономически причини за напускане на държавата и посоченото в съдебно заседание на 11.4.2018 г. пире административния съд показва липса на данни относно индивидуални притеснения на жалбоподателя, свързани със заплахи от различен характер, покрити от разпоредбите на Закона за убежището и бежанците. Разказът му в съдебно заседание повтаря общите сведения в справката за държавата Пакистан за нарушаване на човешките права, но лично дали това е имало въздействие върху него, няма данни. Твърдял, че имало проблеми със сунити заради религията, но не посочва дали той лично е претърпял някакви посегателства. не бил арестуван, съден или осъждан заради вярата си в пакистан, лично нямало никакви посегателства. напуснал бил нелегално Пакистан и преминавайки през Иран и Турция на път за Германия бил влязъл не по установения ред в България. Настоящият състав споделя изводите, направени след интервюто и изложени подробно в решението на ДАБ, че посочените причини не са от такъв личен характер, който да налага даването на статут на бежанец на лицето. Решението на съда не се основава на данни, различни от тези, събрани вече от органа, поради което са изведени неправилни изводи. Следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата на лицето да бъде отхвърлена. Тъй като е налице касационна жалба само от ДАБ срещу отменителната част на решението на АССГ, в другата част, с която е отхвърлена жалбата за предоставяне на хуманитарен статут е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение