Решение № 340 от 14.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1930/2011 г.

Решение № 340 от 14.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1930/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Р. В. Е. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 99 от 22.12.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 333/2010 г. на Пернишкия окръжен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържа основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и до явна несправедливост на наказанието. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Гражданският ищец не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК служебно провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 589 от 16.09.2010 г. постановена по н. дело № 113/2010 г. Пернишкият районен съд е признал подсъдимия Р. В. Е. за виновен в това, че на 1.11.2009 г. в гр. Перник ударил с юмрук в областта на лицето В. Й. Ц. - полицейски орган при изпълнение на службата му, с което му причинил травматично увреждане с оток и кръвонасядане по клепача на ляво око и лява ябълчна област, поради което и на основание чл. 131, ал. 2 пр. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на В. Й. Ц. сумата 600 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и 200 лв. направени по делото разноски, като гражданския иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил. С въззивно решение № 99 от 22.12.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 333/2010 г. Пернишкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. Оплакването на осъдения, че въззивното решение е лишено от конкретни мотиви и не съдържа произнасяне по изложените основания против правилността на присъдата се подкрепя от данните по делото. Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия срещу постановена от Пернишкия районен съд осъдителна присъда. В нея и в съдебно заседание са релевирани оплаквания за допуснати нарушения при оценката на доказателствата. Подробно са анализирани показанията на свидетели, които според жалбоподателя навеждат на извод за липса на умишлени и целенасочени действия, целящи причиняване на телесно увреждане на полицейския служител при изпълнение на служебните му задължения. На тези конкретни доводи по същество липсва отговор в мотивите на въззивното решение. Върховният касационен съд намира, че въззивният състав не е извършил цялостна надлежна проверка на невлязлата в сила присъда, както го задължава разпоредбата на чл. 314 НПК. Задоволил се е да констатира, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за обективно изясняване на обстоятелствата по делото, констатирал е противоречията в доказателствените материали, посочил е кои от тях кредитира, правилно е изяснил фактическата обстановка и е направил обосновани правни изводи. По голямо внимание е отделил на неправилната квалификация на деянието, което не е имал процесуална възможност да коригира. Липсата на отговор във въззивното решение по решаващите доводи на жалбоподателя, каквито са тези за оценката на доказателствата и квалификацията на деянието е приравнена на пълна липса на мотиви, което във всички случаи е съществено нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК и е самостоятелно основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Начинът, по който е изготвено въззивното решение е довел и до ограничаване едно от основните права на жалбоподателя в тази инстанция, а именно да узнае защо е осъден правилно с присъдата. Когато възприема оценката на решаващия съд и потвърждава присъдата, въззивният състав няма задължение да оценява подробно всяко едно от доказателствата, но следва да изложи собствени съображения защо възприема тази оценка и приетите от нея фактически и правни изводи. Съдът се е задоволил декларативно да посочи, че възприема изцяло приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и не се налага да я преповтаря, без да отговори на нито едно от направените възражения против нейната правилност. С това е нарушил вмененото му от законодателя в чл. 339, ал. 2 НПК задължение, когато потвърждава присъдата да посочи основанията, поради които не приема доводите изложени в подкрепа на жалбата. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и също е основания за отмяна на въззивното решение. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Те могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото. На това основание производството следва да бъде възобновено, постановеното въззивно решение отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни в пълнота задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, да обсъди всички доводи на страните в процеса и ако прецени, че са налице основания за потвърждаване на присъдата, да отговори на възраженията на защитата съобразно изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение