Решение № 2406 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15342/2014 г.

Решение № 2406 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15342/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София срещу Решение № 6100 от 16.10.2014 г. постановено от Административен съд (АС) - София град по адм. дело № 86 по описа на същия съд за 2014 г., с което по жалба Сдружение "Артистаутор", със седалище в гр. София е отменен Ревизионен акт (РА) № 2041208154/11.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1962/18.11.2013 г. от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП и осъдена Дирекция "ОДОП" - София да заплати на Сдружение"Артистаутор"-гр. София разноски по делото в размер на 1450 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи за неправилност на извода на съда за материална незаконосъобразност на РА. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - Сдружение "Артистаутор", със седалище в гр. София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд (АС) - София град е образувано по жалба на Сдружение "Артистаутор" - София, със седалище в гр. София срещу Ревизионен акт № 2041208154/11.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1962/18.11.2013 г. от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на Сдружение "Артистаутор" - София са установени задължения за корпоративен данък в размер на 24 703,86 лева, ведно с дължимите лихви за финансовите 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Ревизиращите органи са обосновали допълнително определените задължения за корпоративен данък със следните факти: При осъществяване на дейността си, Сдружение "Артистаутор" осъществявало колективно управление на авторски и сродни на тях права, които са притежание на артисти-изпълнители. Въз основа на сключени индивидуални договори с носителите на имуществени права, сдружението събирало таксите за използване на произведенията на артистите - изпълнители от медии и трети лица и разпределяло получените суми в съотношение 80% за артистите-изпълнители и 20% за сдружението, като приходите от 20%, осчетоводявало по сметка "Други приходи". Органите по приходите са приели, че тези приходи на сдружението представляват приходи от посредническа и импресарска дейност и попадат в обхвата на чл. 1, т. 2 от ЗКПО. В тази връзка е направено заключение, че данъчните задължения следва да бъдат определени по реда на ЗКПО, като отчетените разходи от сдружението, следва да се определят като "неразпределяеми разходи" по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г., респективно с идентичния текст на § 1, т. 17, б. "б" от ДР на ЗКПО за ревизираните данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. Органите по приходите са изчислили коефициент, който отчита съотношението между приходите от стопанска дейност и общите приходи на сдружението за всеки един от ревизираните периоди. С така изчисления коефициент са определили размера на неразпределяемите разходи, отчетени в намаление на финансовия резултат по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО (отм.). След определянето на размера им, със същата сума е увеличен финансовия резултат на сдружението за финансовите 2005 г. и 2006 г. За ревизираните периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. са използвани идентични основания произтичащи от чл. 30, ал. 1 на ЗКПО, където е указано, че счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността не се признават за данъчни цели. С обжалваното решение, Административен съд - София град е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон АС - София град е развил подробни съображения за незаконосъобразност на РА. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по силата на устава си, Сдружение "Артистаутор" - София не може да реализира печалба. Освен това, позовавайки се на разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от Закона за авторското право и сродните му права, приел, че размерът на компенсационните възнаграждения, които артистите-изпълнители получават не се определя по пазарен принцип и се събира само от специално създадени организации за колективно управление на авторски и сродни права. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАПСП /в приложимата редакция към 2005 г./, според която организации за колективно управление на авторски права могат да бъдат само сдружения на автори и други носители на такива права. Тези организации не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят всички средства, получени от ползвателите, между членовете си, след като удържат необходимото за своята дейност. Учредяването и функционирането на тези организации става по реда, предвиден за сдруженията с нестопанска цел. Въз основа на заключение по назначена ССчЕ, съдът приел, че сдружението не е извършвало друг вид стопанска дейност, освен посочената в устава му и приходите /20 % от събраното възнаграждение/ са били изразходвани, само и единствено за издръжка на сдружението, а излишъците са били заделени като резерв, без да са употребявани за каквито и да е други цели. Въз основа на цитираните разпоредби, съдът е достигнал до правни изводи, че дейността на ревизираното лице не подлежи на облагане с корпоративен данък и такъв не се дължи на основание чл. 30, ал. 2, във връзка с § 1, т. 17 от ЗКПО, тъй като сдружението нито е осъществявало дейността си с цел печалба, нито цените на предоставяните услуги били определяни на пазарен принцип. Решението е правилно. Нормата на чл. 60 от Конституцията определя, че данъчни задължения могат да бъдат установени само със закон. Разпоредби, които касаят данъчното облагане на местните юридически лица, които не са търговци с корпоративен данък за ревизираните периоди 01.01.2005 г. - 31.12.2006 г. са чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 1 от ЗКПО (отм.). Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗКПО (отм.) данъчно задължени по този закон са местните юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност или отдават по наем движимо и недвижимо имущество. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от закона, според която юридическите лица, които не са търговци, включително бюджетните предприятия и организациите на вероизповеданията, се облагат за печалбата и доходите им, получени от сделки по чл. 1 от ТЗ, извършвани по занятие, включително отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество. Идентична е разпоредбата на чл. 1, т. 2 от ЗКПО за ревизираните периоди 01.01.2007 г. - 31.12.2010 г., съгласно която този закон урежда печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество. При тази регламентация основният спорен въпрос между страните е относно това дали основната дейност на сдруженията, регистрирани като организация за колективно управление на права по чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, може да бъде квалифицирана като стопанска дейност, приходите от която подлежат на облагане по ЗКПО. Поначало ЗКПО работи с много икономически термини, за повече от които се съдържат легални определения в допълнителната разпоредба на закона. За съжаление, макар да използва понятието "стопанска дейност" в много свои разпоредби, законът не дава определение за същото. В ЗЮЛНЦ (Закон за юридическите лица с нестопанска цел) също не се съдържа определение. Член 3, ал. 3 посочва, че юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързано с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Според ал. 4 на същия чл. предметът на стопанска дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице, а извършването на дейността се подчинява на условия и реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. По делото няма спор, че ревизираното лице - Сдружение с нестопанска цел "Артистаутор" - София е организация за колективно управление на права по смисъла на чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права. В този смисъл, специалния закон, който регламентира дейността на организациите за колективно управление на авторски права е ЗАПСП. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАПСП, авторите могат по свое желание да образуват организации за колективно управление на авторски права, на които да отстъпят правото да договарят използването на произведенията им по един или повече начини и да събират възнагражденията, произтичащи от тези договори или от предписание на закона. Съгласно чл. 40, ал. 6 от ЗАПСП, организации за колективно управление на авторски права могат да бъдат само сдружения на автори и други носители на такива права. Тези организации не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят и изплащат всички средства, получени от ползвателите, между носителите на права, след като удържат необходимото за своята дейност. По делото няма спор по фактите, че Сдружение "Артистаутор" - София, като организация за колективно управление на авторски права е сключило индивидуални договори с артисти - изпълнители за управление и защита на права сродни на авторските, по силата на които събира таксите за използване на произведенията на артистите - изпълнители от медии и трети лица и разпределя получените суми в съотношение 80% за артиститеизпълнители и 20% за сдружението за административна издръжка. Това съотношение на разпределението е утвърдено на Общо събрание на сдружението, съгласно изискването на чл. 40, ал. 9 от ЗАПСП. Правилно съдът е приел, че събирането на таксите за използване на произведенията на артистите - изпълнители от медии и трети лица и разпределянето на получените суми от Сдружение "Артистаутор" - София е законово регламентирана в ЗАПСП основна дейност на организациите за колективно управление на права, може да се извършва само от такива организации, и при осъществяване на тази дейност по закон не се реализира печалба. Правилно съдът е приел, че при осъществяване на тази дейност, организациите за колективно управление на права не осъществяват търговски сделки по смисъла на чл. 1 от ТЗ, тъй като от една страна, събирането на тези възнаграждения не е в резултат на доброволна сделка между независими лица, а е нормативно регламентирана в ЗАПСП основна дейност на организациите за колективно управление на права и разходването на събраните суми става по ред, отново регламентиран в ЗАПСП, а не по свободна договорка. В този смисъл са и разясненията, дадени в писмо изх. № 26-00-2801/18.09.2010 г. на Дирекция "данъчна политика" при Министерство на финансите относно данъчното третиране на компенсационните възнаграждения съгласно ЗАПСП. В същия смисъл, в по-ново ново време са и Разяснения № 96-00-333/05.09.2014 г. и № 94-00-309/21.11.2014 г. на НАП, съгласно които, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска, тя следва да отговаря на следните възприети в данъчната практика критерии: 1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице; и 2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип. В съответствие с посочените разяснения, АС - София град е изследвал дали основната дейност на ревизираното лице се осъществява с цел печалба или в частен интерес на юридическото лице и дали цените на предоставените услуги не се формират на пазарен принцип. Правилно съдът е приел, че и двете предпоставки за определяне на дейността като търговска не са налице, поради което не е доказано от данъчните органи, реализирана печалба от сделки по чл. 1 от ТЗ, която да подлежи на корпоративно облагане. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на ответника по жалбата за разноски, Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, следва да заплати на Сдружение "Артистаутор", със седалище в гр. София, сумата от 1000 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,