Решение № 3754 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2012 г.

Решение № 3754 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Югозападна, подадена чрез ст. юрк. Антонина Владимирова, срещу решение от 25.04.2012 г. по адм. дело № 13/2011 г. на Софийски градски съд, АО, с което е отменено Постановление за принудително събиране на дължими митни сборове № С-9/2001 г. от 11.07.2001 г. на Началника на Митница Кюстендил, потвърдено с решение № Т-10 от 24.10.2001 г. на Директора на РМД-София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в касационната жалба касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и да бъде потвърден митническия акт. Ответникът - Татяна Райчева Михайлова, чрез процесуалния си представител адв. Станчева, моли да бъде оставена касационната жалба без уважение като неоснователна и съответно потвърдено решението на СГС. Подробни съображения излага в писмени бележки представени в с. з., в които е дописала претенция за заплащане на разноски, но доказателства за направени такива не са представени. Заинтересуваната страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София към ЦУ на НАП, сега Дирекция "ОДОП", не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред Софийски градски съд, с подадена жалба от 13.11.2001 г. са били две решения № Т-9/24.10.2001 г. и решение № Т-10/24.10.2001 г. на РМД-София, с които са потвърдени съответно две ППСДМС № С-8/11.07.2001 г. и ППСДМС № С-9/11.07.2001 г. на началника на Митница Кюстендил, с които на Татяна Райчева Михайлова, в качеството й на декларатор по внос на два товарни автомобила - влекач марка "Ман" и товарни ремаркета, по ТЕАД № 5501/Тв1484/29.05.2000 г. и ТЕАД № 65501/Тв1595/06.06.2000 г. са установени задължения в размер на по 22 571 лв., от които по 10 180 лв. мито и по 12 391 лв. ДДС. По така подадената жалба е образувано на 19.04.2002 г. адм. д. № 983/2002 г. по описа на Софийски градски съд, по което на поредно проведено съдебно заседание на 16.04.2007 г. е разделено производството по делото и същото е продължило по отношение оспорването на ППСДМС № 8, а оспорването на ППСДМС № 9 е отделено в отделно производство, по което на 13.12.2011 г. е образувано адм. д. № 13/2011 г. по описа на Софийски градски съд, по което е постановено решението предмет на обжалване пред Върховния административен съд, в настоящия тричленен състав. С процесното пред първоинстанционния съд ППСДМС № С-9/2001 г. от 11.07.2001 г. началникът на Митница Кюстендил, сега Митница Югозападна, е задължил Татяна Райчева Михайлова да заплати вносни митни сборове в размер на 22 571 лв., от които 10 180 лв. мито и ДДС - 12 391 лв., както и лихви за забава от 02.06.2000 г. до окончателното заплащане на задълженията. За да отмени оспореното постановление за принудително събиране на дължими митни сборове, първоинстанционният съд е установил следното: На 29.05.2000 г. Татяна Михайлова /ответник по касационната жалба/, действайки като пълномощник на "Каймаканов" ЕООД е попълнила и подала декларация пред отправно митническо учреждение МП Гюешево, като внесените стоки /товарен камион марка MAN модел 19422ULW/LL и товарно ремарке NOTHNAGEL/ са поставени под режим транзит с ТЕАД№ 5501/ Тв1484/29.05.2000 г. Установено е от представени 2 бр. пълномощни с нотариална заверка на подписите - рег. № 52 от 07.01.2000 г. и рег. № 1960 от 15.05.2000 г. на нотариус Янка Василева, че при подаване на ТЕАД Татяна Михайлова се е легитимирала като пълномощник на "Каймаканов" ЕООД по силата на преупълномощаване от Евгени Лилянов Каймаканов, в качеството му на търговски пълномощник на "Каймаканов" ЕООД, упълномощен от Георги Лилянов Каймаканов да осъществява и представителство пред митническите власти, както и да преупълномощава с дадените му права трети лица. От съдържанието на двете пълномощни съдът е извел извода, че в случая представителната власт се предоставя за извършване на действия от името на дружеството "Каймаканов " ЕООД. Констатирано е, че стоките по ТЕАД № 5501/Тв1484/29.05.2000 г. поставени под режим транзит не са представени пред получаващото митническо учреждение - Митница София в определения за това срок. Страните не спорят, че режимът транзит не е приключен, а се оспорва качеството на жалбоподателката Т. Михайлова като задължено лице за възникналото и установено с митническия акт задължение. Съдът е приел, че действията по подаване на декларацията са извършени от жалбоподателката по силата на упълномощаване от търговския пълномощник на дружеството, т. е. същата няма качеството "титуляр на режима" по смисъла на чл. 100 от ЗМ, вр. § 1, т. 16 от ДР на ЗМ, както и не са налице други основания за ангажиране на отговорността й - няма качеството "превозвач" или "получател" на стоките. По делото е установено, че стоките са получени от "Каймаканов" ЕООД и съответно са били предмет на извършен от дружеството износ. Съобразно изложеното, СГС е отменил процесното постановление като незаконосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Делото е изяснено от фактическа страна, като спорът се свежда до това следва ли да бъде ангажирана отговорността на Татяна Райчева Михайлова за заплащане на процесните митнически задължения. В случая даденият отговор на този въпрос от СГС е правилен и се споделя изцяло от настоящия състав на Върховния административен съд. "Титуляр на режим", съгласно цитираните законови разпоредби е лицето, за сметка на което е извършено декларирането, или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на първото лице относно митнически режим. Правилно в случая съдът е приел, че ответницата по касация не е титуляр на режим, по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗМ, тъй като не е лицето за сметка, на което е извършено декларирането, или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на първото лице, относно митническия режим. По делото е прието като доказателство пълномощно за представителство на "Каймаканов" ЕООД от Татяна Михайлова, действията по което, при условията на чл. 280 и сл. от ЗЗД, задължават дружеството. При тази хипотеза, задълженията по чл. 100 от ЗМ са възникнали за "Каймаканов" ЕООД. В подкрепа на този извод е и издаденият Акт за установяване на митническо нарушение от 17.07.2001 г. на Георги Лилянов Каймаканов, управител на "Каймаканов" ЕООД, при същата фактическа установеност. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл е и постановеното решение № 159/18.11.2009 г., с което е приключило адм. д. № 983/2002 г. по описа на Софийски градски съд с предмет ППСДМС № С-8/11.07.2001 г. - митнически акт издаден на същото лице, при същите фактически и правни основания, което съдебно решение е оставено в сила с Решение № 4284/28.03.2011 г. по адм. д. № 10096/2010 г. на Върховния административен съд, първо А отделение. Пред касационната инстанция ответната страна е представлявана от адв. Станчева, упълномощена с представено пълномощно пред първоинстанционния съд и същата претендира заплащане на разноски за касационната инстанция, но не представя доказателства, както и няма твърдения за направени такива за процесуално представителство пред ВАС, поради което разноски на ответната страна за касационната инстанция не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение