Решение № 10173 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11124/2009 г.

Решение № 10173 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11124/2009 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на Сашка Методиева Ценова от гр. София против решение от 12.05.2009 г. по адм. дело № 03482/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Иска се решението да бъде отменено изцяло, и да бъде уважена жалбата и срещу заповед № РД-14-074/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), с която е прекратено служебното и правоотношение, поради съкращаване на заеманата от нея длъжност "Главен експерт - качествени вина" в отдел "Контрол на виното" при Главна дирекция "Контрол на виното, лабораторен анализ и борба с неразрешените екологични практики". Ответникът по касационната жалба не взема становище. Представителят на прокуратурата намира, че жалбата е неоснователна. Съдът намери, че жалбата е процесуално допустима. По същество тя е неоснователна. С обжалваното решение градският съд отхвърля жалбата на Сашка Методиева Ценова срещу заповед № РД-14-074/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на ИАЛВ, като приема, че са налице всички основания за прекратяване на служебно правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Спорът е съсредоточен именно върху въпроса, дали съществуват всички елементи на фактическото състояние - "съкращаване на длъжност". Съдът дава положителен отговор на този въпрос, като стъпва на следните факти: новото длъжностно разписание, основано на структурните промени по силата на Устройствения правилник на Министерство на земеделието и продоволствието, приет с ПМС № 125/2.06.2006 г. не включва съкратената длъжност, в длъжностната характеристика на главните експерти в същата дирекция не са включени функции изцяло припокриващи тези, извършвани от жалбоподателката преди прекратяване на правоотношението. В противовес на тези изводи в жалбата са изложени аргументи, че служебните задачи присъщи на съкратената длъжност, са присъщо необходими на администрацията на агенцията и впоследствие се изпълняват от други лица. За довод в тази насока се сочи и обстоятелството, че има увеличение в щатните бройки в агенцията, поради което не може да се приеме наличието на съкращение. Съкращаването на длъжността заемана от жалбоподателката е в резултат на структурните промени във ведомството. Длъжностите, утвърдени със съответната характеристика, като брой, йерархия и взаимодействие помежду им, установяват от една страна параметрите на персоналното участие, като отговорности и функции на всеки служител и от друга - реда на организация в системата. Тези два елемента са взаимосвързани, и доколкото основна водеща цел е дейността, за чието осъществяване са подчинени усилията на всички служители, в която и да е функционираща единица, структурата на нейното осъществяване обособява статуквото на служителя. Дейността се ръководи от съответния орган, в случая - изпълнителния директор на ИАЛВ. При спазване на законните изисквания, в рамките на правомощията му той утвърждава щатно разписание, изключващо длъжността, заемана от жалбоподателката. Структурната промяна води до намаляване на числеността на лицата, заемащи длъжността "главен експерт-контрол на виното", от 12 щатни бройки до 2, като касаторката е сред съкратените длъжности. Действително част от нейните функции остават да се изпълняват от други служители със сходни длъжности, но нормативно позицията на "главен експерт-качествени вина" със съответните и изисквания, функции и задължения е изцяло съкратена по силата на новото щатно разписание от 14.07.2006 г. Следва да се отбележи, че определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива, и съкращаване на старите. От друга страна защита на правата на служителя от произвола на назначаващия орган е основен акцент в уреждащите правоотношенията помежду им нормативни актове. Колизията в интересите им е предпоставена от позициите, които заемат, органът има интерес от най-ефикасно управление на дейността, служителят от запазване или подобряване на собственото си статукво. При субординативната връзка между тях, подчиненото положение на служителя го поставя в по-уязвима позиция. ЗДСл гарантира правата му, като поставя категорични условия при прекратяването на правоотношението с него, както и запазването им при определени обстоятелства. Тази защита не е безпределна. Границата е правото на органът по назначаване да ръководи дейността съобразно преценката си за целесъобразност. В случая, безспорно на база на всички събрани пред решаващия съд доказателства, включително и заключението на изслушаната съдебна експертиза е установено съкращение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и вътрешно преразпределение на определени дейности. При преценка на законообразността и правилността на атакуваното решение на градския съд настоящата инстанция не намери пороци, налагащи отмяната му и предвид това на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение