Решение № 5481 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Х. А., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Б. Славеева от АК-Хасково против решение N 6171 от 30.12.2024г., постановено по адм.д. N 1324 по описа на АС-Хасково за 2024г. Жалбата е бланкетна и в нея се поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК без да се излагат конкретни оплаквания в подкрепа на тези твърдения. Иска се да бъде отменено обжалваното решение с постановяването на друго, с което преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт административният съд е отхвърлил жалбата на М. Х. А. против Решение N 11785 от 12.11.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно съответствието с материалния закон, съдът е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Изложил е мотиви, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. По същество е счел, че не се установява кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Правилно е прието от решаващия състав, че по отношение на чужденеца не е установено и преследване, релевантно на предвидените в чл.8, ал.2- 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. По тези съображения административният съд отхвърлил като неоснователна подадената от М. Х. А. жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обсъдени са всички относими обстоятелства, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал Сирия основно заради войната, но заявените от него пред ДАБ - МС във връзка индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал Сирия, защото е бил преследван, в т.ч. поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения - чл.4, ал.3, б.в от Директива 2011/95/ЕС. Съдът, след извършената преценка на фактите от бежанската история на касатора правилно е приел, че нито един от изнесените факти не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона и административният орган обосновано е приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Касаторът сам е избрал да напусне страната си, а не е бил принуден да го направи поради други причини. Правилен се явява изводът, че чужденецът е мигрант и напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ , доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Липсват данни при завръщане на чужденеца в страната си по произход, същият да бъде застрашен от посегателствата описани в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Съдът е анализирал справката за Сирия и е направил извод, че на територията на Сирия не са налице ситуации, в които конфликтите да са достигнали нива, при които да съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази му част решението е подробно мотивирано като формираните изводи, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в Сирия. Правилно, съдът е отчел разликата между чл.9, т.1 и 2 ЗУБ и чл.15, б.а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство и чл.9, т.3 ЗУБ и чл.15, б.в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива и е приел, че посочените хипотези от Решението на Съда на ЕС не са налице в случая. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква в от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква в от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение. Следва да се съобрази и дефиницията, дадена с решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело Diakit, С-285/12 относно съществуването на въоръжен конфликт по чл.15, б.в от Директива 2011/95/ЕС и приобщените към преписката справки за общото положение в Сирия. От анализа на тези справки и конкретните данни по делото следва извод, че за чужденеца не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане в Сирия, поради което ситуацията в страната на произход следва да е с извънредна висока степен на колективна опасност, каквато тя не е. Информацията относно Сирия като държава на произход сочи, че не съществува нито висока степен на индивидуална опасност, нито опасност вследствие на индивидуалните характеристики на касатора. Касаторът е посочил в интервюто си, че преди напускане на страната си по произход е живял вгр.Африн, обл. Халеб. Съдът подробно е анализирал приложените справки вх.ЦУ-1841/23.08.2024 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ и Справка вх.ЦУ-1852/27.08.2024 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, съдържащи информация относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република и данни относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус. Установява се, че Халеб е разделена на зони, контролирани от бунтовническите въоръжени групировки. На територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011г., но от 2020г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой. Сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра , средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони. Отразено е също, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, поради което правилен се явява изводът, че към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие и не са налице ситуации, в които конфликта понастоящем да е достигнал нива при които съществува реален риск, чужденецът да понесе тежки посегателства. В интервюто, касаторът посочва че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Следователно, за лицето не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Кандидатът е мигрант лице, което доброволно е напуснало страната си, за да се засели другаде по причини с личен характер и икономически съображения съгласно т.62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на СВКБООН. Причината да напусне Сирия е от личен, социално-икономически характер, свързана с желанието за по-добър живот и е извън обхвата по ЗУБ. Чужденецът не покрива условията за субсидиарна международна закрила по чл.9, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗУБ да му се признае хуманитарен статут и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата му против решението на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на международна закрила. Съдът обосновано е обсъдил и това, че административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа non refoulment (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ и е достигнал до верния извод, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот. Правилно, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че в случая липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 от ЗУБ, или условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини, тъй като не се позовавал на причини от хуманитарен характер. По изложените мотиви, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение