Решение № 11906 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2015 г.

Решение № 11906 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по касационна жалба на Румен Костадинов Сомов против решение № 2410/10.11.2014 г., постановено по административно дело № 1799/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 14-1030-000741 от 15.02.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив. Иска се отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Румен Костадинов Сомов против заповед № 14-1030-000741 от 15.02.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР-гр. Пловдив, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Сомов е наложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, и е в съответствие с материалния закон. Съдът е приел че е доказано наличието на материалните предпоставки за постановяване на обжалваната заповед. Така мотивиран АС - Пловдив със своето решение е отхвърлил жалбата на Румен Костадинов Сомов. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът не е установил всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Видно от доказателствата по делото Сомов е оспорил показанията на техническото средство, дал е кръвна проба с оглед установяване на обстоятелството налице ли е упойващо вещество в кръвта му. На следващо място, съдът не е указал на административния орган, че той носи доказателствената тежест за установяването на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на обжалвания акт, а именно, че в кръвта на Сомов има наличие на упойващо вещество, което обстоятелство следва да е установено с медицинското изследване на кръвта, тъй като от една страна касаторът е оспорил показанията на техническото средство, а от друга, е дал кръвна проба за изследване. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", пр. последно ЗДвП при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от закона установените стойности са определящи. Следователно в случая е останало неустановен факта дали в кръвта на Сомов има наличие на упойващо вещество - наркотично или някакво друго. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, задължаваща съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. Неизпълнение на задължението по чл. 171, ал. 4 АПК от страна на съда съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в резултат на това нарушение делото е било решено, без да са установени всички факти от значение по случая. Поради това в нарушение на служебното начало за събиране на доказателства по чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Видно от данните по делото и както бе споменато вече по-горе, останало е неизяснено дали в кръвта на Сомов има наличие на упойващо вещество. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК, като укаже на ответника, че следва да представи доказателства за наличието на упойващо вещество в кръвта на касатора, и по-конкретно да представи по делото медицинското изследване от кръвна проба на Сомов, чиито стойности са определящи, предвид разпоредбата на чл. 171, т. 1б. б ЗДвП. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение