Решение № 6372 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15837/2013 г.

Решение № 6372 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15837/2013 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Ивал 2000" ООД срещу решение № 47 от 2.10.2013 г. по адм. д. № 97/2013 г. на Административен съд Разград, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу против акт за установяване на задължение по декларация № АУ000295/13.03.2013 г., издаден от орган по приходите- главен инспектор в отдел "МДТ" при Община Разград, потвърден с решение № 28/25.04.2013 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" в Дирекция "Финансови дейности и МДТ" при Община Разград. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че съдът не е следвало да не приложи Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на Община Разград, като противоречаща на ЗМДТ и след като по делото е установено, че за проверявания период имотът не е използван и не е генерирал отпадъци, съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ размерът на ТБО е следвало да се определи според количеството на отпадъците. Счита се, че съдът е следвало да вземе предвид, че липсват битови отпадъци в имота и общината не е имала разходи за сметосъбиране и сметоизвозване, съответно за обезвреждане на битови отпадъци в депа. Дружеството- жалбоподател посочва в касационната жалба, че споделя извода, че дължи ТБО в частта относно чистотата на териториите за обществено ползване, но издаденият акт не дава възможност да се провери правилно ли е изчислена сумата. Постъпила е допълнително молба от 07.05.2014 г. - писмена защита, твърденията в която са, че неправилно е прието, че имотът не е жилищен и молба от 08.05.2014 г. със същите доводи и становище, че евентуално дължимото юрисконсулско възнаграждение е в размер на 100 лв. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, е изпратила писмена защита, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че дружеството е собственик на недвижим имот с административен адрес град Разград, ул. "Сребърна", находящ се в кв. 145 по плана на града и представляващ УПИ ХVI-2218, за който е подадена декларация с вх. № Р-2529П/28.06.2010 г. по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и декларация с вх. № Р-0643/11.12.2007 г. по чл. 17 от ЗМДТ. Съгласно декларациите и приложена скица № 1626/12.04.2010 г. имотът попада в строителните граници на населеното място, в централна жилищна зона и е нежилищен по своето предназначение. По делото са представени заповеди на кмета на Община-Разград с № № 2843/27.10.2010 г. и 2791/26.10.2011 г., договори за възлагане на обществена поръчка, справка от "АСА-България" ЕООД (изпълнител по тези договори) и приложена към нея схема, от които е установено, че през процесния период 2011 г. и 2012 г. е извършвано организирано събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в границите, установени в общия градоустройствен план на град Разград, където попада и имотът, собственост на жалбоподателя. Сметосъбирането е извършвано с контейнери тип "Бобър" и сметосъбиращи автомобили, като извозването на битовите отпадъци на територията на града е ежедневно. Най-близкият контейнер тип "Бобър" е бил поставен на 75 метра от имота, на кръстовището на улиците "Сребърна" и "Мидия". От собственика на имота не е постъпвало искане за предоставяне на индивидуални съдове за битови отпадъци. С решение № 851/28.12.2010 г. на Общински съвет-Разград, е одобрена план-сметка за разходите по третиране на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на територията на община Разград и е определен размерът на таксата битови отпадъци за процесния период- 2011 и 2012 г. за нежилищните имоти в града в размер на 6,5 промила пропорционално върху основа, която е по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност на активите съобразно нормата на чл. 21 от ЗМДТ. С Наредба № 14 и посоченото решение, което касае процесния период, общинският съвет е възприел размерът на ТБО да се определя пропорционално на данъчната оценка на недвижимите имоти. Съдът е посочил, че дружеството не се е възползвало от правото, което му е предоставено с разпоредбата на чл. 18а, ал. 1 от Наредба № 14 на Общински съвет Разград и не е подало декларация в предвидения от закона срок и ред, че няма да ползва имота, поради което липсва правно основание да бъде освободено от задължението и дължи заплащането на тази такса, тъй като в процесния период общината е предоставяла предвидените услуги по третиране на битовите отпадъци и поддържане на чистотата в района, където е разположен неговият имот и не са налице изключенията, предвидени в чл. 71 от ЗМДТ. Задълженията са определени в съответствие с действащите разпоредби от ЗМДТ, Наредба № 14 и съобразно механизма и размерите, регламентирани с решение № 851/28.12.2010 г. на Общински съвет Разград. Не е възприето възражението на жалбоподателя, че не дължи лихва в посочения в акт за установяване на задължение по декларация размер, тъй като не е бил надлежно уведомен по реда на чл. 69 от ЗМДТ. Сроковете за заплащането й са изрично регламентирани, поради което след изтичането им задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. По делото е представена справка относно начина и размера на изчисляване на лихвата по издадения акт, която не е оспорена от жалбоподателя и размерът на начислената лихва се явява правилно определен. Решението е правилно. С оглед становищата на страните, обясненията на жалбоподателя и представените писмени доказателства правилно е прието от съда, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ са предоставени. По делото не е бил спорен въпросът относно престирането на услугите, а относно начина на изчисляване на таксите за отделните видове услуги. След като няма спор, че дружеството не е подало искане за предоставяне на индивидуални съдове за битови отпадъци, неоснователно се твърди от жалбоподатея, че ТБО за притежавания от него имот за съответните години е следвало да се определи според количеството отпадъци, съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, може да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ само когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните от него отпадъци. Реалното количество на битовите отпадъци в този случай ще бъде равно на броя на съдовете, умножено с честотата на сметоизвозването. Когато в района, в който се намира имота, е разположен съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци от неопределен брой имоти (какъвто е процесния случай), количеството на битови отпадъци от един имот не може да бъде определено и за всички имоти в района ТБО се определя по правилата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (в случая и по правилата на Наредба № 14 от 7.02.2003 г. и решенията на общинския съвет). Данните по делото сочат, че процесният нежилищен имот, собственост на дружеството не е бил снабден със самостоятелен съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци, поради което дължимата ежегодна ТБО за имота правилно е определена с оспорения акт по правилата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ - в случая на база отчетната стойност по декларацията подадена по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (отм.). Предвид изложеното неоснователно се явява изложеното в жалбата оплакване, че редът по който е определена ТБО за процесния имот противоречи на европейският принцип "замърсителят плаща", посочен в Директива 2008/98/ЕО и на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Липсата на генерирани от имота битови отпадъци би била от значение за определянето на размера на ТБО при подадена декларация съгласно чл. 18а от Наредба № 14 от 17.02.2003 г. В посочената разпоредба е предвидено, че не се събира такса за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", ако имотът не се ползва през годината и от страна на собственика или ползвателя е подадена декларация за това до края на предходната година. В случая дружеството не се е възползвало от предвидената в чл. 18а от наредбата възможност и не е подало декларации, че няма да ползва имота през процесните периоди, което е довело до невъзможност това обстоятелство да се вземе предвид при определянето на ТБО. В ОБОЩЕНИЕ: 1. Относно първия компонент не е спорно, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване се е предоставяла за процесния период, възраженията на жалбоподателя са били само, че следва да заплаща услугата според количеството битови отпадъци, а не по определените промили, но това е невъзможно, тъй като е безспорно, че не е подал декларация чл. 18а от Наредба № 14 от 17.02.2003 г., че няма да ползва имота през годината. А това, че не е подал декларация по 18а от наредбата, не означава, че изобщо не дължи такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване в нормативно определения в наредбата размер. "Ивал 2000" ООД не е изявил желание за предоставяне на индивидуален съд за битови отпадъци, който да е разположен в имота. Неподаването на декларация за неползване на имота в процесния период е достатъчно, при престиране на услугата от общината, а това не е спорно по делото, за да се приеме, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е престирана и следователно - таксата е дължима. 2.Относно втория компонент не е бил и не е спорен фактът, че на територията на община Разград функционира депо за съхраняване и унищожаване на битови отпадъци за процесния период, поради което няма основание жалбоподателят да не заплаща такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане. 3.Относно третия компонент поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както се посочи, и в касационната жалба и в писмените си становища жалбоподателят признава и заявява, че дължи такса за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, но заявява, че тъй като таксата за отделните видове услуги не е посочена отделно, не може да обжалва таксата за останалите услуги. Не е налице хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, според която когато услугата не се предоставя такса не се дължи. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните сгради, изградени на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. Неоснователни са доводите в жалбата, че Община Разград е следвало да представи доказателства за предоставяне на услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като не е имало спор, че депо съществува. В касационната жалба жалбоподателят заявявя, че дължи заплащане за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, но не може да установи начина на изчисляване. Същото се заявява и в допълнително постъпила на 08.05.2014 г. писмена защита, че дружеството счита за правилно и законосъобразно задължението за такса битови отпадъци в частта за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, но така издаденият административен акт за определяне на задължения за такса битови отпадъци като една сума, а не за всяка дейност поотделно не дава възможност на дружеството да обжалва таксата за битови отпадъци за другите услуг по събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения битови отпадъци. Обстоятелството, че такса битови отпадъци е определена общо в административния акт не е самостоятелно основание за отмяната му, след като в производството пред административния орган и пред съда не е имало спор относно точното математическо изчисляване на отделните задължение. В противен случай отмяната на акта би била самоцелна. Ако имаше спор относно размера на изчислените задължения по отделните компоненти на ТБО съдът щеше да назначи експертиза за проверка на точността на сумите по задълженията. Доводите за касационни основания в този смисъл са неоснователни. Установено е, че имотът попада в определените със заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ райони в които се предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Представени са заповеди № 2843 от 27.10.2010 г. и № 2791 от 26.10.2011 г. на кмета на Община Разград, с които са обявени границите на районите и видът на извършваните от общината услуги за третиране на битовите отпадъци и поддържане чистотата на населените места, както и честотата на сметоизвозване. Сочените от жалбоподателя обстоятелства, че в акта не е посочена приетата данъчна основа по какъв начин е определена, че не е посочен за всяка от годините размера на промилът по който е изчислен данъкът, дали имотът е жилищен или нежилищен, не дава основание да се отмени издадения акт като незаконосъобразен, тъй като тези обстоятелства са установени и не се оспорват от жалбоподателя. Размерът на таксата за всяка услуга по чл. 66 ЗМДТ е определяема, въпреки, че е посочена общо в акта. Не е имало възражения и не са събрани доказателства, че размерът на таксите е изчислен неправилно. В този смисъл неоснователно е твърдението, че не са посочени фактическите основания за издаване на акта, към преписката е приложена справка за облагаемата основа за имота за 2011 г. и 2012 г. Съдът правилно приел, че от представените от органа в хода на съдебното заседание доказателства - справки за облагаемата основа, може да се извърши проверка за законосъобразното изчисляване на размера на таксата. Посочената от жалбоподателя корекционна декларация на дружеството във връзка с определяне на данъчната основа - отчетна стойност е подадена след процесния период, поради което не може да бъде основание за отмяна на акта. Неоснователни са доводите, че имотът не е нежилищен, тъй като е деклариран като нежилищен, но ако в парцела се построи жилищна сграда имотът ще бъде жилищен, което има значение за определяне на ДНИ и ТБО. Неоснователни са доводите в жалбата, че неоснователно е прието, че имотът е нежилищен, след като в празния УПИ няма изградена сграда, върху него има възможност да бъде изградена в бъдеще жилищна сграда, имотът е празен парцел в жилищен район, поради което се счита, че таксата битови отпадъци е определена неправилно, завишена няколко пъти. Правилно е прието от административния орган и от съда, че имотът не е жилищен, не е спорно, че не се ползва за задоволяване на жилищни нужди. Неоснователно е и възражението, че тъй като притежаваният от дружеството недвижим имот се намира в жилищен район, следва да се приравни на жилищен. Притежаваният от дружеството недвижим имот не може да служи за задоволяване на жилищни нужди. В тази насока и предвид нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА следва да се имат предвид легалните дефиниции за "жилище", посочена в § 5, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и за "недвижим жилищен имот", посочена в § 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, на които притежаваният от дружеството имот не отговаря. Законосъобразно е прието от съда, че се дължат лихви върху начислените задължения. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че дружеството е следвало да получи съобщения за размера на дължимите ДНИ и ТБО за 2011 г. и 2012 г., за да се узнаят и заплатят съответните суми, поради което без да се установи получаване на съобщенията, лихви не се дължат. Правилно е прието от съда, че лихви се дължат след изтичане на нормативно определения срок за плащане на ДНИ и ТБО. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК, вземанията за ТБО и вземанията за лихви върху тях са публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ТБО са регламентирани в закона, поради което при неплащане на ТБО в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Неуведомяването на задълженото лице по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не е от значение за съществуването и изискуемостта на вземането за ТБО. Поради това законосъобразно административният съд приел, че невнесените в срок местни такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. На ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., тъй като към момента на приключване на устните състезания по делото 01.04.2014 г. е влязло в сила изменението на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение,