Решение № 3538 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12393/2013 г.

Решение № 3538 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12393/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Екатерина Портник, гражданка на Русия, лично и в качеството си на законен представител на Амир Абу Зарад Али и София Абу Зарад Али, против решение № 5113 от 22.07.2013 г., постановено по адм. дело № 5854/2013 г. на Административен съд - София-град, първо отделение, 5 състав. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 87 от ЗУБ решаващият съд е отхвърлил жалбата на Екатерина Портник, гражданка на Русия, лично и в качеството си на законен представител на Амир Абу Зарад Али и София Абу Зарад Али, против решение № 690/17.05.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите на обжалваното решение е прието, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че производството по предоставяне на статут е започнало по молба с вх. № 121/15.01.2013 г. до Председателя на ДАБ. С Екатерина Портник са проведени две интервюта, по времето на които тя е изложила историята си. Посочила е, че е напуснала страната си поради това, че нейното семейство не харесвало съпруга й, също така след като се омъжила със съпруга й имали ресторант, но той бил запален от неизвестни лица, били изнудвани за пари и многократно им повреждали колата. След тези случки семейството отишло да живее в Сирия, където пребивавало в бежански лагер, но след като започнали военните действия избягали от там. Също така чужденката е посочила, че дъщеря й има здравословни проблеми, но не могат да я лекуват в Русия, тъй като трябвало всичко да си заплащат, което наложило да дойдат в България. След спазване на административната процедура и обсъждане на материалите по делото, е издадено решение № 690/17.05.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Екатерина Портник, лично и в качеството си на законен представител на Амир Абу Зарад Али и София Абу Зарад Али, за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като приема изложените в него съображения в тази насока и напълно ги споделя. Правилен е изводът на съда, че отказът на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е законосъобразен. Не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, понеже заявените от жалбоподателката причини не попадат в приложното поле на цитирания закон относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Фактите, които лицето сочи, не обуславят извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност или политическо убеждение и принадлежност към определена социална група. Представените по делото писмени доказателства не обуславят извод, че касационната жалбоподателка е преследвана или ще бъде преследвана поради религиозна принадлежност, има опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание и тежки посегателства и заплахи срещу живота и личността й. Видно от данните по делото по отношение на Екатерина Портник не е било налице преследване или пък основателни опасения от преследване поради някое от посочените обстоятелства, а именно по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. От събраните по делото доказателства и от бежанската й история е видно, че същата е напуснала Русия поради битови и икономически проблеми, които са извън приложното поле на ЗУБ. Както правилно е посочил съдът твърденията й, че съпругът й не бил приет от нейните роднините, както и че в Русия нямат нищо, не обуславят нуждата от предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Чужденката не е успяла да докаже, че спряло нея са отправяни заплахи с оглед на личността й, от където следва заключението, че в процесния случай търсещата закрила не е навела каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че спрямо нея не е налице преследване по отношение на нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, поради което жалбата й в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна и правилно съдът я е отхвърлил. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Екатерина Портник, лично и в качеството си на законен представител на Амир Абу Зарад Али и София Абу Зарад Али, за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилен е изводът на съда за това, че независимо, че семейството на Екатерина Портник са пребивавали известно време в Сирия, която са се принудили да напуснат поради военните действия, които се провеждат там, реално не съществуват никакви пречки цялото й семейство да се завърне в Русия. Също така е посочено и че общоизвестен е факта за липсата на вътрешен или международен конфликт в Русия, които да налага приложението на чл. 9 от ЗУБ. Изложените причини са от лично или семейно естество, които са извън приложното поле на ЗУБ. Предвид горното, изложените от чужденката причини за нежеланието си да се върне в страната по произход, не са обусловени от страх от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ, поради което председателя на ДАБ правилно е приел, че молбата й е неоснователна. Твърдените от Екатерина Портник причини имат преди всичко личен и битов характер и не могат да обусловят предоставянето на закрила в РБ, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата и в частта по чл. 9 ЗУБ. На основание казаното по-горе решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,