Решение № 11432 от 9.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2012 г.

Решение № 11432 от 9.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Нацка Троянова Тодорова и Димитър Велинов Лазов, срещу решение № 84/27.06.2012 г., постановено по адм. д. № 461/2011 г. на Административен съд - Перник, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответната страна - Началника на РДНСК - Югозападен район, чрез процесуалния си представител юрк. Пергьова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник, отхвърлил предявения от касационните жалбоподатели иск с правно основание чл. 292 АПК, с петитум да бъде признато, че не дължат изпълнение на влязла в законна сила Заповед № ДК-02-Пк-20/13.10.2009 г. на н-к РДНСК - Перник, с която е наредено да премахнат незаконен строеж "Пристройка към съществуваща масивна жилищна сграда", изпълнен в УПИ I-665 в кв. 93 по плана на с. Рударци, Община Перник, с административен адрес: с. Рударци, ул. "Христо Смирненски" № 13. Същата е била оспорена по съдебен ред от касационните жалбоподатели и с решение № 18/11.03.2010 г., постановено по адм. дело № 468/2009 г. на Административен съд - Перник, потвърдено с решение № 11286/4.10.2010 г., постановено по адм. дело № 6318/2010 г., на ВАС, второ отделение е била отхвърлена жалбата им срещу заповедта. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че не е налице ново обстоятелство, от съществено значение за делото - такова по смисъла на чл. 292, което да е настъпило след влизането в сила на изпълнителното основание, възникнало с потвърждаването от съда на заповедта за премахването на пристройката. Административен съд - Перник е събрал и подробно коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, проследил е хронологически правнорелевантните факти и след задълбочено обсъждане, е извел правилни и законосъобразни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 292 АПК се допуска оспорването на задължението само въз основа на факти, които не са били преклудирани от изпълнителното основание. Това са относимите към законосъобразността на изпълнителното основание факти, които са настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Този момент съвпада с издаването на изпълнителното основание само когато то не подлежи на оспорване. Когато е оспорено по съдебен ред, моментът е на приключването на устните състезания в последната инстанция, пред която е било допустимо приобщаването на факта, т. е. в последната инстанция по същество. При разглеждане на спора досежно законосъобразността на Заповед № ДК-02-Пк-20/13.10.2009 г., Върховният административен съд, второ отделение е извършил преглед на оспорения административен акт за законосъобразност, вкл. е изследвал и въпроса с евентуалната търпимост на незаконния строеж. В тази връзка представеното от касаторите удостоверение за търпимост по § 16 ПР ЗУТ с изх. № 11 /ТР-7776/01.12.2011 г., издадено от главния архитект на община Перник не отразява новонастъпили факти и обстоятелства. Въпросът с търпимостта на строежа е разрешен със силата на присъдено нещо и не следва да бъде обсъждан и установяван отново. Като се има предвид изложеното, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен и недоказан и не го е уважил. Не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК, като такива не се установиха и от извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,