Решение № 13182 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3701/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Петров и Е. Георгиева, двамата от [населено място] против решение 22 от 13.01.2020 г. по адм. д. 584/2019 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата им против заповед 826/25.04.2019 г. на кмета на община Пазарджик, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на изпълнен без строителни книжа незаконен строеж: "стопанска постройка, находяща се в УПИ I-497, в улица с о.т.о.т. 356-249 /публична общинска собственост/ и в УПИ VI-498, квартал 90 по плана на [населено място]. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на обжалваната заповед. Ответникът - кметът на община Пазарджик оспорва жалбата. С. Камберова не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба на Е. Георгиева следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по отношение на нея да бъде прекратено, тъй като не са отстранени нередовностите в нея. При извършване на дължимата проверка за редовност на касационната жалба, председателят на второ отделение на Върховния административен съд е оставил касационната жалба на Г. Петров и Е. Георгиева без движение и е указал с разпореждане от 04.03.2020 г. в 7-дневен срок от съобщението да представят пълномощно за процесуално представителство за пред ВАС за приподписалия се адвокат и да заплатят държавна такса в размер на 70 лв. за всеки един и да представят вносния документ за това по делото. Съобщението е връчено на 09.03.2020 г., като в разпореждането изрично е посочено, че при неизпълнение на нередовността на жалбата ще бъде оставена без разглеждане. До изтичане на определения срок и към настоящия момент, установените нередовности в касационната жалба на Е. Георгиева не са отстранени. По силата на чл. 213б, ал. 2 АПК, ако нередовностите не бъдат отстранени в срок и същите се открият от съдебния състав в течение на производството, касационната жалба се оставя без разглеждане, а производството се прекратява от съдебния състав. В настоящия случаи след образуване на делото и след неотстраняване на нередовностите от жалбоподателката Георгиева, настоящият състав след като установи, че не са отстранени нередовностите в касационната жалба, следва да остави същата без разглеждане, а производството по отношение на Е. Георгиева следва да се прекрати. Касационната жалба на Г. Петров е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество допустимата касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за изцяло законосъобразна. Счетено е, че строежът е незаконен и че липсват основания за признаването му за търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на компетентност на кмета на община Пазарджик съгласно чл.225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от шеста категория, извършен без необходимите строителни книжа. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл.225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е стопанска постройка, описана като масивна едноетажна постройка, изградена от тухлена зидария върху бетонови основи, покрита със стоманобетонова плоча, на места с каменна зидария, а от към улицата е бетонна, която служи и като подпорна стена, тъй като има денивилация. Същата е извършена от бащата на адресата на заповедта, в качеството му на собственик, през 1978 г. и се използва като стопанска сграда и кокошарник. Постройката е от шеста категория, изградена е без проект и строителни книжа на границата с имот пл. 498 и на уличната регулация. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и без строителни книжа. С оглед времето и мястото на извършване на строителството, правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежите, визирани в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. При верен и точен анализ на разпоредбата и при съобразяване с представените доказателства, първоинстанционният съд законосъобразно приема, че в случая условията за търпимост по смисъла на посочената норма не са изпълнени. Според цитирания текст не подлежат на премахване строежи изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по сега действащите норми. В случая правилно е прието, че разполагането на стопанска постройка на уличната регулационна линия е недопустимо, както съгласно Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), действала по време на извършване на строежа, така и според актуалния чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Поради изложеното следва да се приеме, че строежът не е търпим съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановяване решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства, а съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спора и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 213б, ал. 2, изр. последно АПК и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,