Решение № 60219 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 293/2019 г.

Решение № 60219 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 293/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 247 ГПК. Постъпила е молба от "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД - [населено място], за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 138 от 03.01.2020 г. В молбата се поддържа, че е допусната очевидна фактическа грешка в решението, тъй като в мотивите е прието, че предявеният срещу "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД осъдителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, но въпреки това в диспозитива съдът не обективирал ефекта от отхвърляне на иска и по отношение на възложената в тежест на дружеството държавна такса по чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 710 лв. Поради изложеното се иска посочената грешка да бъде отстранена и да се допълни диспозитива на решението с отразяване, че обжалваното решение се отменя и в частта за разноските /държавната такса/. Препис от молбата е връчен на насрещната страна Й. П. Г., която не е изразила становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Производството по чл. 247 ГПК има за цел да се отстранят очевидни фактически грешки, допуснати от съда при постановяване на неговото решение или определение. Процесуалният закон не съдържа дефиниция на понятието "очевидна фактическа грешка", но в правната теория и в съдебната практика като "очевидната фактическа грешка" се възприема всяко несъответствие между формираната в мотивите към решението/определението действителна воля на съда по предмета на спора и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Отговорността на страните за разноски и държавна такса не е част от предмета на спора и пропускът на съда да се произнесе по разноските и държавната такса не е предмет на производството по чл. 247 ГПК. Отстраняването на грешките и пропуските при разпределяне на отговорността за разноски се осъществява по реда на чл. 248 ГПК по искане на заинтересованата страна, направено в преклузивния срок по ал. 1 на чл. 248 ГПК. С постановеното по настоящото дело решение № 138 от 03.01.2020 г. е отменено решение по гр. д. № 6011/2017 г. на Софийски апелативен съд и е отхвърлен предявеният от Й. П. Г. против "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); за заплащане на сумата 17 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 20.04.2015 г. ПТП, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени разноски на застрахователното дружество - ответник. В молбата по чл. 247 ГПК не се твърди, че има несъответствие между формираната в мотивите към решението воля на съда за разрешаване на спора по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 ГПК (отм.); и нейния външен израз в диспозитива на решението, т. е. че е налице очевидна фактическа грешка в решенето по смисъла на чл. 247 ГПК. Твърдението, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка като е пропуснал да отмени обжалваното решение и в частта относно възложената в тежест на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД държавна такса по чл. 78, ал. 6 ГПК, би било от значение в случай на инициирано производство по чл. 248 ГПК /срокът за което отдавна е изтекъл/, но не насочва към основание за поправяне на решението по реда на чл. 247 ГПК. По изложените съображения молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,