Решение № 7373 от 17.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7022/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Т. П. срещу решение 74 от 13.01.2020 г. по адм. дело 399/2019 г. на Административен съд Русе. С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на Т. П. срещу решение 242 от 10.04.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че Водоснабдяване и канализация ООД гр.Русе, представлявано от управителя С. С., не е осъществил нарушение на чл. 4, чл. 13, чл. 16 и чл. 17 и § 1, т. 1 и 3 от Закона за защита от дискриминация и е оставена без уважение жалбата й срещу този ответник. Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателства по делото, интерпретирал е превратно установените факти и не се е произнесъл по всички доводи и възражения, наведени от касаторката в административното и съдебното производство. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите, посочени от ответната страна, без да отчете йерархичната им зависимост от работодателя и произтичащата от това обстоятелство заинтересованост от благоприятния за него изход на спора. Сочи, че съдът необосновано е намерил, че не е налице нарушение по чл. 17 ЗЗДискр., т.к. работодателят й не е изпълнил задължението си да извърши проверка по оплакванията й за тормоз на работното място и не е представил доказателства в хода на производството, че е предприел мерки за предотвратяването на проявите на дискриминация на работното място. Поддържа, че съдът бланкетно и без да изложи собствени мотиви е приел, че не са осъществени тормоз и преследване по см. на § 1, т. 1 и 3 ДР на ЗЗДискр. от работодателя спрямо касаторката поради предприетите от нея действия за защита от дискриминация. Намира, че съдът е формирал неправилни изводи за липса на нарушение на правилото на чл. 14, ал. 1 и 2 ЗЗДискр. при определяне на трудовото й възнаграждение от работодателя. Твърди, че съдът изобщо не е обсъдил доводите й, че е получавала по-ниско възнаграждение сравнение с останалите работници за същата работа и при по-висок трудов стаж и необосновано е подкрепил изводите на КЗД в тази насока. Прави оплаквания, че съдът е отхвърлил възможността към нея да е упражнена дискриминация по съображения, свързани с личностните й характеристики и влошените отношения в колектива, които изводи са по целесъобразност и заместват дължимата от съда проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗД. Счита, че не са извършени необходимите проверки по доводите й за осъществена пряка и непряка дискриминация на работното й място и съдът необосновано е потвърдил изводите на комисията за отсъствие на дискриминационно й третиране от работодателя по признаците увреждане и синдикална принадлежност. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, пледоария по същество и писмени бележки, касационната жалбоподателка иска да се отмени обжалваното решение и се уважи първоначалната й жалба. Претендира присъждане на разноски. Комисията за защита от дискриминация, ответник по касационната жалба, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Ответното по касационната жалба Водоснабдяване и канализация ООД гр.Русе, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно и обосновано. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Т. П. е сезирала Комисията за защита от дискриминация с оплаквания за осъществена дискриминация под формата на тормоз на работното място по признаците увреждане и членуване в синдикална организация по чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда, както и за нарушения на правата й по чл. 13, 14, 16 и 17 ЗЗДискр. от служители на дружеството-работодател и преследване по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗЗДискр. В административното производство като ответни страни са конституирани работодателят Водоснабдяване и канализация ООД гр.Русе и служителите Г. В. главен счетоводител, Л. Д. началник звено Водомерно стопанство, М. П. началник отдел Продажби и С. Д. шлосер монтьор. С решение 242 от 10.04.2019 г. по преписка 218/2017 г., в обжалваната част, Комисията за защита от дискриминация е установила, че Водоснабдяване и канализация ООД гр.Русе, представлявано от управителя си, не е осъществило нарушение на чл. 4, 13, 14, 16 и 17 ЗЗДискр. и на § 1, т. 1 и 3 ДР на ЗЗДискр. и е оставила без уважение жалба с вх. 44-00-253/27.01.2016 г. и допълнения към нея с вх. 44-00-1386/06.04.2016 г. и 44-00-2334/27.04.2016 г. на Т. П.. Комисията за защита от дискриминация е установила по отношение на физическите лица, конституирани по преписката като ответни страни, че не са осъществили дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 и 3 ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 5 ЗЗДискр. (тормоз и преследване) по отношение на Т. П. и е оставила жалбата й с допълненията към нея без уважение. В тази част решението на Комисията не е обжалвано и не е предмет на съдебен контрол. С обжалваното решение административният съд е приел, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Приел е също, че при издаването му са спазени административнопроизводствените правила проведена е процедура по проучване, в хода на която са събрани относими доказателства, изготвен е доклад заключение и страните са участвали в административното производство. Съдът е приел, че решението е прието в съответствие с материалния закон. В тази насока съдът е изложил съображения, че ответното дружество не е допуснало нарушения на разпоредбите на чл. 16 и 17 ЗЗДискр., които задължават работодателя да извърши незабавна проверка при получено оплакване от работник или служител за тормоз на работното място и да предприеме мерки за преустановяването му и за предотвратяване на бъдещи форми на дискриминационни прояви. Съдът е посочил, че задълженията на работодателя по чл. 16 и 17 ЗЗДискр. са обусловени от актове на дискриминация, извършени от негови работници и служители. В случая с решението на КЗД в необжалваната част е прието, че физическите лица, в качеството им на служители на дружеството, не са осъществили дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 и 3 ДР на ЗЗДискр., поради което не може да бъде обоснована и отговорност на работодателя за неизпълнение на задълженията по чл. 16 и 17 ЗЗДискр. Поради това съдът е намерил оспорването на Т. П. в тази част за неоснователно. Съдът е приел, че жалбата на Т. П. в останалата част също е неоснователна. Посочил е, че в решението на КЗД са изложени подробни мотиви за липса на дискриминация по отношение на жалбоподателката, както под формата на неравно третиране по признаците увреждане и лично положение, изразяващо с в членството й в синдикална организация, така и под формата на тормоз и преследване по смисъла на § 1, т. 1 и 3 ДР на ЗЗДискр., като е споделил изцяло същите. Приел е, че тези мотиви кореспондират напълно с доказателствата, събрани в административната фаза на производството и направените фактически и правни изводи на комисията не се разколебават от доказателствата, събрани в съдебното производство. Съдът е намерил, че от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото не може да се направи извод, че са налице действия и бездействия на работодателя, които да съставляват неравно третиране, тормоз или преследване, както и че съществува причинна връзка между твърдените форми на дискриминация и посочените защитени признаци. Споделил е изводите на административния орган, че причина за влошения микроклимат и възникналото напрежение на работното място е провокирано от поведението и отношението на жалбоподателката към колегите й. При тези съображения съдът е намерил жалбата за неоснователна и постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно поради постановяваното му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на административното производство и решението на КЗД са били оплакванията на жалбоподателката срещу служители на дружеството работодател и Водоснабдяване и канализация ООД гр.Русе, основани на признаците увреждане и членуване в синдикална организация по см. на чл. 8, ал. 3 КТ. Видно от обстоятелствената част на решението е, че към всеки от ответниците жалбоподателката е сочила различни факти и обстоятелства, въз основа на които е заявила, че е дискриминирана. В решението КЗД е обсъдила по отношение на всеки от служителите и работодателя наведените данни за дискриминационно поведение в светлината на съответните правни разпоредби, за да обоснове изводите си за отсъствие на нарушение от ответниците. По отношение на работодателя Комисията за защита от дискриминация е събрала писмени и гласни доказателства и е обсъдила в решението си доводите на жалбоподателката за дискриминация във връзка с получаваното от нея по-ниско трудово възнаграждение в сравнение със служители в сходно положение, както и лишаването й от ДМС. Комисията е коментирала заеманите длъжности от жалбоподателката и определянето на различни работни места след трудоустрояването й, санкционирането й за неспазване на изискванията за безопасни условия на труд, проверки на работата й и пр., по повод оплакванията й за осъществена пряка дискриминация, упражнен тормоз и преследване от работодателя. Занимала се е и с твърденията й, че е преследвана от работодателя заради синдикалната си дейност. В резултат на фактическите установявания е извела правни изводи, че работодателят не нарушил забраната за дискриминация на плоскостта на правилата по чл. 4, 13, 14, 16 и 17 и § 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр. Съдът, в нарушение на изискването по чл. 172а, ал. 2 АПК не е изложил в решението си фактически установявания, въз основа на които е извел правните си изводи за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът, без да е установил и анализирал релевантните факти към всяко от нарушенията на правилата на Закона за защита от дискриминация, неправилно е приел, че липсва нарушение от работодателя на разпоредбите на чл. 16 и 17 ЗЗДискр., т.к. решението на КЗД е влязло в сила в частта, с която е прието, че служителите на дружеството не са допуснали нарушение на забраната за дискриминация под формата на тормоз и преследване на жалбоподателката. Оплакванията на касаторката по отношение на мотивите на съда за липсата нарушение на разпоредбите на чл. 16 и 17 ЗЗДискр. от работодателя са основателни. Релевантно за спора в тази част е дали работодателят е сезиран с жалба от служителката, съдържанието й показвало ли е необходимост от извършване на проверка и по какви причини такава не е извършена. Фактът, че на по-късен етап е установено с влязлото в сила решение на КЗД, че спрямо касаторката не е извършена дискриминация от служителите на дружеството работодател не води автоматично на извод за отсъствие на нарушение на правилата на чл. 16 и 17 ЗЗДискр от работодателя. Ето защо съдът е следвало да установи за какви обстоятелства се е оплакала касаторката на работодателя, давали ли са същите достатъчно основание за него да предприеме мерки и действал ли е в съответствие с нормативните изисквания в контекста на събрания доказателствен материал по делото. Съдът не е обсъдил основанията за отмяна на акта, изложени от жалбоподателката. В решението липсва описание на фактическите обстоятелства, релевантни за спора, поради което не е ясно кои факти е счел за относими към заявените от жалбоподателката нарушения на разпоредбите на Закона за защита от дискриминация, от които е достигнал до извод за неоснователност на доводите и възраженията й към решението на КЗД. В тази връзка изобщо не е направил собствен анализ на събраните писмени и гласни доказателства в хода на административното производство, както и не е обсъдил доказателствения материал, приет в хода на съдебното производство. Поради това изводите му за материална законосъобразност на обжалваното решение на КЗД са необосновани. Направеното от съда препращане към мотивите в обжалваното решение на КЗД не представлява изпълнение на изискването по чл. 172а, ал. 2 АПК към решението съдът да изложи мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи по спора. В тази насока Върховният административен съд е посочил в практиката си, че: Решаващата, правораздавателната дейност на съда се осъществява чрез установяването на два елемента - на фактически, и на правен. Фактическият елемент е пълното и правилно установяване на фактите по делото. Правният е подвеждането на фактите към приложимата правна норма. В закона това изрично е обективирано в изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 146 АПК. Правното основание и фактите по делото са двата елемента на правния силогизъм, който съдът трябва да реши, за да изпълни задължението си да даде защита на засегнатите права и интереси. Поради това чл. 172а, ал. 2 АПК изисква към решението си съдът да изложи мотиви, в които да се посочат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. - решение 502 от 19.01.2015 г. по адм. дело 5219/2014 г. на ВАС, VII о. Настоящият касационен състав се придържа изцяло към тези съображения. Касационната инстанция проверява правилността на правните изводи на първоинстанционния съд съобразно фактическите установявания, поради което отсъствието им препятства касационния контрол за законосъобразност на обжалваното решение. С оглед на забраната на чл. 220 АПК, преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинската касационна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и представляват касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди и представените писмени доказателства пред касационната инстанция, както и доводите и възраженията, изложени в касационната жалба във връзка със законосъобразността на административния акт. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, същите следва да съобразят от първоинстанционния съд при решаване на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение ,