Решение № 793 от 13.01.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 1183/2008 г.

Решение № 793 от 13.01.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 1183/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 218и във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 210 от 15.10.2007 год. и решение № 258 от 7.12.2007 год. за поправка на явна фактическа грешка по гр. дело № 358/2004 год., постановено по реда на чл. 218з ГПК, Ловешкият окръжен съд е отменил частично първоинстанционното решение № 928 от 9.10.2001 год. по гр. д. № 626/2000 год. на Т. районен съд, в частта, в която е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и вместо това е постановил решение по същество, с което е признал за установено, по отношение на О. Т. и Д., представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, че ищците Б. Г. К. и Г. Г. К. са собственици на недвижим имот - нива с площ от 1460 кв. м, находяща се в м. "Л", гр. Т., идентична с част от парцел ****, кв. 31 по плана на гр. Т., при граници, очертани със зелен цвят по скицата на вещото лице, която представлява неразделна част от решението и е осъдил О. Т. да предаде владението на описания имот. Оставил е в сила решението в останалата обжалвана част. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от Б. Г. К. и Г. Г. К., както и касационна жалба от община Т., която като просрочена е върната. Касаторите Б. и Г. К. обжалват решението, в частта, в която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 97 ГПК (отм.). В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства - касационно основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Молят решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което се уважат предявените искове. Ответниците в производството не са депозирали по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) установи следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Пред въззивния съд производството е било висящо при условията на чл. 218з, ал. 1 ГПК, като делото е върнато от касационния съд за ново разглеждане поради това, че съдът не е съобразил решението си със ЗСПЗЗ. В частта, в която процесния имот като земеделска земя, попада в парцели VII и VI следва да се изясни дали правилно е възстановен имота, съществували ли са пречки за възстановяване по смисъла на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б ЗСПЗЗ, валидни ли са разпоредителните действия на общината и могат ли да се противопоставят на действителния собственик. По останалите въпроси, а именно исковете с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 97 от ГПК (отм.) по отношение на ЖСК "Л", решението на въззивния съд е влязло в сила. Въззивният съд е изпълнил указанията в отменителното решение и е допуснал експертизи за установяване на правно релевантните факти отчитайки, че при повторното разглеждане на делото се произнася по спора само в рамките, очертани от касационното решение. В съответствие с данните по делото - приетите заключения на СТЕ и две допълнителни СТЕ, съдът е установил, че бившият имот пл. № 2* - собственост на наследодателя на касатора, попада в парцели I, II, III, IV, V, VI и VII, кв. 131 по плана на гр. Т., улица тупик и отредена част за коритото на река. В парцел - УПИ * има незаета-незастроена площ от 1460 кв. м, която е индивидуализирана с букви, а в парцел ****УПИ * от имот пл. № 2* попадат 217 кв. м, но имотът е застроен с бензиностанция. Процесния имот е възстановен в стари реални граници, но неговото предназначение е променено, тъй като за същия през 1981 г. е одобрен регулационен план. Следователно земята е изгубила характера си на земеделска към момента на влизане в сила на реституционния закон. След като земята е с променено предназначение, съответната поземлена комисия е следвало при възстановяване на имота да изиска удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и служебна скица от техническия отдел на общината, с които да се установи незастроената площ на урегулирания поземлен имот. Едва след издаването на такова удостоверение поземлената комисия е следвало да възстанови свободната и незастроена част от парцела. От писмените доказателства по делото е безспорно, че такова удостоверение и служебна скица не са издавани и поземлената комисия не е изследвала въпроса дали процесният имот е застроен и дали не са налице пречките, визирани в чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В решението на поземлената комисия е посочено, че за сделки и за снабдяване с констативен нотариален акт заявителят следва да се снабди със скица, тоест към момента на възстановяване на имота не е изследван въпросът подлежи ли същият на възстановяване. Решението на поземлената комисия е административен акт, който подлежи на косвен съдебен контрол и съдът има право да преценява дали имотът е възстановен правилно и законосъобразно. В настоящия случай е установено, че част от бивш имот с пл. 2214 попада в УПИ * и тази част е свободна, незастроена и е с площ от 1460 кв. м, а частта, която попада в УПИ * е с площ от 217 кв. м, но този имот е застроен с бензиностанция. Този урегулиран поземлен имот е отреден за бензиностанция и същата е построена. След като касационната инстанция е разгледала и се е произнесла по материалноправната законосъобразност на конкретен довод относно безспорен конкретен факт, а въззивната инстанция е съобразила дадените й указания, то преразглеждането на същия довод по повод новата касационна жалба от касационната инстанция е недопустимо. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, като правилно - в сила. Разноски не се дължат, с оглед изхода на спора. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 изр. 2 пр. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение