Решение № 10364 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11514/2019 г.

Решение № 10364 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11514/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Ц. Цонева, против решение № 304 от 08.07.2019 г., постановено по адм. дело № 218/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което по жалба на В. Тодоров е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-040-6500/3998 от 12.11.2018 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" в размер на 0 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и потвърждаване на оспореното в производството уведомително писмо като законосъобразно. Развити са доводи, че административният съд неправилно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено при липса на фактически и правни основания, както и че съдът не е извършил правилна преценка за съответствието с материалния закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Ответникът – В. Тодоров, оспорва касационната жалба в писмени бележки по подробни съображения, изготвени от процесуалния му представител адвокат П. Иринчев и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски по делото за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-040-6500/3998 от 12.11.2018 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансиране за направление "Биологично пчеларство" на В. Тодоров. Първоинстанционният съд е приел в постановеното решение, че оспореният акт е издаден при спазване на процесуалния закон и съдържа изискуемото съдържание. Изрично е посочил, че константната съдебна практика на Върховния административен съд, приема, че уведомителните писма, ведно с административната преписка, съдържат изискуемото по закон съдържание, даващо възможност лицето да упражни правото си на защита, а практиката на Върховния административен съд е задължителна и той следва да се съобрази с нея. Отделно е посочил, че изцяло споделя виждането на процесуалния представител на жалбоподателя, заявено в писменото становище по същество на спора, относно липсата на фактическите основания за издаване на уведомителното писмо. На следващо място, според съда отказът за оторизация по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. е постановен в нарушение на материалния закон. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 1/2013 г. за прилагане правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането предвижда преходния период за отглеждане на животни в абсолютни стойности – шест месеца, дванадесет месеца и т. н. В Държавен вестник брой 75 от 11.09.2018 г. е обнародвана Наредба № 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, с която е отменена Наредба № 1/2013 г. Новата наредба влиза в сила от 12.11.2018 г. Видно от приложеното Уведомително писмо административният акт е издаден на 12.11.2018 г. Следователно според съда актът е издаден на несъществуващо правно основание, тъй като към момента на издаването му Наредба № 1/2013 г. не съществува. На последно място според съда период на преход към биологично производство, по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент № 889/2008 на Комисията не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление Биологично земеделие. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Защитната теза в касационната жалба за липсата на нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е неоснователна. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране означава посочване на фактически и правни основания, каквито настоящият състав приема, че липсват. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Липсата им представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Видно от съдържанието на уведомителното писмо административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже изцяло финансово подпомагане в табличен вид на уведомителното писмо, като е направил разяснения към колоните на таблицата. Посочил е, че има неспазване на базови и изисквания по управление, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b "Направление "Биологично пчеларство"" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На това основание министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 г. В раздел V от тази Методика за направление "Биологично пчеларство" (б. b) в т. А) е посочено, че нарушение на базови изисквания има, когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или обратно), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство тези базови изисквания са изчерпателно посочени: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. В уведомителното писмо и в приложени към преписката доказателства, не се посочва кои точно от цитираните базови изисквания в Наредбата не са спазени от земеделския производител. Препращането от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, към утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите Методика само по себе си не представлява мотивиране на административния акт. В уведомителното писмо не се съдържат никакви факти, които да сочат на неспазени базови изисквания и такива по управление, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа фактически установявания. Относими конкретни мотиви към постановения отказ за финансово подпомагане за пръв път са изложени в писмо, с което заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", след оспорване на уведомителното писмо пред министъра на земеделието, храните и горите, е изпратил жалбата на земеделския производител до горестоящия орган. Едва в този документ се посочва, че в случая се касае за заявено подпомагане на пчелни семейства в състояние "в преход" за втората година от поетия петгодишен ангажимент, но съгласно чл. 26 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Във връзка с това несъответствие административният орган развива защитна теза като се позовава на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., според която плащания по ал. 1 (за преминаване към биологично земеделие – периода на преход) се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Във връзка с приложението на чл. 26 от Наредба № 1/07.02.2013 г. (отм., ДВ, бр. 75 от 11.09.2018 г.) правилно административният съд е приел, че в случая административния акт е издаден на несъществуващо правно основание, като се е мотивирал, че основанието за издаване на Уведомителното писмо не е било действаща разпоредба към датата на издаването му – 12.11.2019 г., като е развил подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя. Съдът е обсъдил и противоречието относно правилата за дефиниране на преход към биологично земеделие по Наредба № 1/2013 г. (отм.); относно продължителността на преходния период с нормите на общностното право по цитираните по-горе регламенти. Правилно е приел, че дори чл. 26 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането да беше приложим в настоящия случай, същият противоречи на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 и поради това не следва да се прилага. Неоснователно се явява и оплакването в касационната жалба, че съдът не е извършил правилна преценка за съответствието с материалния закон. В този смисъл изводите на първоинстанционният съд за неспазване на изискванията за форма на акта и неговото мотивиране, както и за нарушение на материалния закон са обосновани и съобразени с нормите на закона. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответната по касация страна, своевременно заявени, които възлизат на 600 лева заплатени за адвокатски хонорар за настоящото касационно производство. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде отхвърлено. Заплащането на сумите е доказано с представения договор за правна помощ и съдействие от 05.06.2020 г., видно от който сумата е действително заплатена в брой, за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,