Решение № 4227 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11824/2020 г.

Решение № 4227 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11824/2020 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ей Енд Ви" ООД – гр. Търговище, чрез процесуалния си представител адв. С. А. срещу решение № 89/2.09.2020 г., постановено по адм. дело № 167/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 195 – ФК/7.08.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – пункт за ГТП - автомивка, прахосмукачка на самообслужване, находящ се в гр. Търговище, ул. "Трети март" № 60 и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания от касатора, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество в касационната жалба се излагат възражения относно издаването на процесната заповед преди издаването на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. В тази връзка счита, че съставеният протокол за извършена проверка не е правно регламентиран, тъй като в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е уредено издаването само на АУАН и наказателно постановление. На следващо място касаторът твърди, че в оспорения акт са изложени бланкетно мотиви относно продължителността на мярката и се препятства преценката за съразмерност по чл. 6 АПК. Счита, че заповедта не съответства на предвидените в закона цели предвид отстраняване на констатираното от органите по приходите нарушение след извършената проверка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за наложената принудителна административна мярка. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юриск. В. С. в представено по делото писмено становище оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Ей Енд Ви" ООД срещу цитираната по-горе заповед за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект – пункт за ГТП - автомивка, прахосмукачка на самообслужване, находящ се в гр. Търговище, ул. "Трети март" № 60 и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са наложили процесната мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС във връзка с извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Според съда безспорно установено е, че търговецът продава услуги чрез автомат за самообслужване с електрическо захранване – прахосмукачка на самообслужване, без да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, вградено в автомата за самообслужване /ФУВАС/. Излага в мотивите си, че установеният при проверката оборот за съответния обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС е в размер на 109 лв., като в допълнение при извършената проверката е установено още, че отчитането на продажбите на услуги от една от автомивките (общо две за обекта) също не е обезпечено чрез въведено в експлоатация фискално устройство, като установения оборот е в размер на 129 лв., а фискалното устройство за втората автомивка не е било поставено на видно за клиентите място. Анализирайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът обосновава извод, че липсата на фискално устройство, което да отчита продажбите на услугите с автомата за самообслужване - прахосмукачка към момента на извършване на проверката е безспорно установено, обстоятелство, което не се и оспорва от страна на задълженото лице. Относно възражението на жалбоподателя за издаването на АУАН след постановяване на процесната заповед, съдът изрично е изложил мотиви, че прилагането на принудителната административна мярка е независимо от административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение, като образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. В решението съдът е изложил съображения, че продължителността на мярката е съобразена с конкретните факти и обстоятелства, установени в хода на проверката и при определянето на срока от страна на административния орган е спазен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. Въз основа на посочените мотиви съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС /в приложимата по време редакция/ принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. По силата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а разпоредбата на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба: 1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител. При извършената на 2.08.2020 г. проверка, за която е изготвен протокол № 0386523 е установено, че в търговския обект има 3 бр. автомата на самообслужване – 2 бр. автомивки на самообслужване и 1 бр. прахосмукачка на самообслужване. Констатирано е, че за един от двата автомати на самообслужване – автомивка е налично монтирано ФУВАС. Органите по приходите приемат, че дружеството, като задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване – прахосмукачка на самообслужване, без да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУВАС, обстоятелство, неоспорено от дружеството и обективирано в съставения на протокол от 2.08.2020 г. Видно от представените по делото доказателства на 4.08.2020 г. в обекта е извършена повторна проверка, за констатациите, от която е съставен протокол № 1483651. Видно от съдържанието на цитирания протокол и приложените към него доказателства на 4.08.2020 г. в търговския обект са въведени в експлоатация нови 2 бр. ФУВАС, регистрирани в НАП, за които се представят свидетелства за регистрация, договори за абонаментно обслужване и съобщения за регистрация, които са част от административната преписка. При така установените факти, като е преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, принципно правилно първоинстанционният съд е приел за установено извършеното от задълженото лице нарушение по чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите и наличието на предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС (към момента на първата проверка от 02.08.2020 г.), но неправилно не е преценил, че към момента на постановяване на заповедта за налагане на ПАМ на 7.08.2020 г. нарушението е било отстранено. Наистина принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. но както многократно ВАС се е произнасял по сходни случаи, когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в процесния случай, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. В този смисъл са решения по адм. дела № 9493/2020 г., № 9492/2020 г., № 5056/2020 г., № 5363/2018 г. и др. на ВАС, Първо отделение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. За пълнота следва да се отбележи, че останалите възражения в касационната жалба са неоснователни. Мотивите на първоинстанционния съд досежно издаването на АУАН и образуването на административнонаказателно производство се споделят от настоящия касационен състав. Налагането на принудителна административна мярка обаче не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка - едното е по ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка, а другото по ЗАНН – за издаване на наказателно постановление със съответната имуществена санкция. Обосновани са изводите на съда и относно продължителността на мярката. Макар и лаконични в заповедта са изложени мотиви относно срока, който е 14 дни, а съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС максималният срок, който може да се наложи е 30 дни. Срокът, приет от приходния орган е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и е в рамките на законоустановения максимален срок, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на спора, с което заповедта за принудителната административна мярка, наложена на "Ей Енд Ви" ООД бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски. Предвид изхода на делото на "Ей Енд Ви" ООД следва да се присъдят разноски само за първоинстанционното производство в размер на 250 лв. За настоящата касационна инстанция не са поискани разноски и затова такива не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение