Решение № 11668 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Миграция"- МВР срещу Решение 141/ 05.01.2024 г., постановено по административно дело 10920/ 2023г. на Административен съд София град. В жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че съдът неправилно тълкува текста на чл. 41, ал. 4 от ЗЧРБ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Касационният жалбоподател- Директора на Дирекция "Миграция"- МВР в съдебно заседание чрез юрисконсулт Терзийска, моли да се уважи подадената касационна жалба по съображения подробно изложени в нея и се отмени първоинстанционното съдебно решение. Иска да се потвърди издадената ПАМ като законосъобразна и правилна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Х. А. чрез редовно упълномощен представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдът да потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Предлага да се отмени съдебното решение и да се отхвърли оспорването срещу издадената заповед. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на А. Х. А., гражданин на Сирия, срещу Заповед за налагане на ПАМ "Връщане до страна на произход Сирия" рег. 5364з-5439/26.10.2023 г. на директора на Дирекция Миграция- МВР, Съдът е приел, че оспорения акт е издаден на основание чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, актът е отменен. За да приеме този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 24.10.2022 г. жалбоподателят е подал молба за международна закрила в Република България и е регистриран в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет като А. Х. А., роден на 3. 05.2003 г. в Сирия, гражданин на Сирия, [ЛНЧ]. С Решение 1361/ 23.01.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, влязло в сила като необжалвано, е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Чужденецът е установен на територията на Федерална република Германия, вследствие на което на основание чл. 8, ал. 2 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по административно сътрудничество при прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак, на 26.10.2023 г. е извършен трансфер от Федерална република Германия към Република България на сирийския гражданин, удостоверен с протокол за приемане- предаване от 26.10.2023 г. С оглед на това, на основание чл. 44, ал. 1, вр. чл. 41, т. 4 ЗЧРБ директорът на Дирекция Миграция е издал Заповед 5364з-5439/ 26.10.2023 г., с която се налага принудителна административна мярка (ПАМ) Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, която да се изпълни до страна на произход Сирия спрямо А. Х. А.. Със Заповед 5364з-5440/26.10.2023 г. чужденецът е настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция Миграция за срок до 6 месеца, докато бъде изпълнена наложената му ПАМ. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима и основателна. Съдът посочил, че оспорената ПАМ е издадена при неправилно приложение на закона и е несъответна на неговата цел. Независимо, че данните за актуалната ситуация в страната на произход на жалбоподателя сочат на по-слаб мащаб на военните действия и намалял брой на цивилните жертви, съдът намерил, че информацията за интензитета на военните конфликти, реалната опасност цивилно лице да бъде жертва както на правителствени сили, така и на неправителствени участници с тях, изключително тежката хуманитарна ситуация в Сирия, вкл. разрушена инфраструктура и затруднен достъп до елементарни услуги като здравеопазване, вода с добро качество и канализация, са достатъчни в своята съвкупност да обосноват извод, че евентуално връщане на чуждия гражданин в страната му на произход, би довело до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ от страна на изпращащата държава и до нарушение на принципа за забрана за връщане по чл.5 от Директива 2008/115. Още повече, че административният орган не е направил необходима преценка не само на данните за актуалната ситуация в страната на произход на жалбоподателя, но и на евентуални възможности за вътрешно разселване според цитираните от ЕКПЧ критерии - дали лицето може да пътува до въпросната област, да получи достъп до нея и да се установи там. С тези мотиви приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна от материална страна, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК същата била отменена. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че съдебното решение следва да бъде отменено по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ /в приложимата редакция, обн. с ДВ, бр. 97 от 2016 г. изм., бр. 89 от 2020 г.)/, по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище; връщане се налага след писмено потвърждение от Държавната агенция за бежанците и в случай че производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено. Една от предпоставките за налагане на мярката е, по отношение на лицето да има влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ. При неизяснена фактическа обстановка, и без да са събрани по делото относимите писмени доказателства, съдът е достигнал до необоснован, а от там и неправилен извод за основателност на депозираната пред него жалба. В Предложение рег. 5364р-27136 от 26.10.2023 г. докладна записка /л. 10 от адм. дело 10920 /2023 г. / е посочено, че с Решение 1361/ 23.01.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, влязло в сила като необжалвано, е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В настоящото производство предмета на касационната проверка е очертан в чл. 218 АПК, допустимите доказателства са посочени- чл. 219 АПК и има забрана за нови фактически установявания- чл. 220 АПК. Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстнационния съд в обжалваното решение. В случая в съдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение на съдебнопроизводствените правила. Не може да се преценят предпоставките за приложението на чл.44, ал.1 ЗЧРБ. По делото не са представени съотносимите доказателства, които да проверят основателността на приетите от адм. орган мотиви, послужили за издаване на адм. акт. По делото следва да се предостави Решение 1361/ 23.01.2023 г. на председателя на ДАБ при МС. Съответно да се прецени кога е връчено, обжалвано ли е и влязло ли е в сила. Едва след преценка на правната сила на този административен акт може да се приеме доколко, лицето се явява незаконно пребиваващ в страната гражданин на трета държава, който може да бъде адресат на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ. За изясняване на всички релевентни факти, жалбата следва да бъде уважена, съдебното решение- отменено и делото върнато за ново произнасяне от друг състав на АССГ, за преценка, при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение