Решение № 2 от 25.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4507/2017 г.

Решение № 2 от 25.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4507/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, вх. № 5143512/3.10.2017 г., подадена от адв. А. В. - процесуален представител на ответницата по исковата молба Д. С. К. от [населено място], на влязлото в сила решение № 10938/13.07.2016 г. по гр. д. № 12504/2015 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 89 състав. Обстоятелствата по делото са следните: С решение № 10938/13.07.2016 г. по гр. д. № 12504/2015 г. Софийският районен съд, III г. о., 89 състав, е лишил от родителски права, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, Д. С. К. по отношение на малолетното дете А. Х. П., и е определил мерки относно личните отношения между майката Д. С. К. и детето А. Х. П., на основание чл. 134, т. 2 СК, като майката има право да вижда детето си последна неделя на месеца от 10 до 18 часа, в присъствието на бащата или определено от него пълнолетно лице. Срещу влязлото в сила решение на първоинстанционния съд съд е подадена молба за отмяна, вх. № 5143512/3.10.2017 г., подадена от адв. А. В. - процесуален представител на ответницата по исковата молба Д. С. К. от [населено място]. Твърди се, че е налице посоченото основание, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 47 ГПК, изразяваща се в това, че връчителят на съобщението по чл. 131 ГПК не е индивидуализирал по какъвто и да е начин съседите, от които е получил отразената от него в разписката информация. Твърди се, че не е отразено името на връчителя, както и кога конкретно е посетен адреса, кои дни и в кои часове, открит ли е адресатът или негови близки, живее ли адресатът на този адрес и по какъв начин са направени съответните констатации. Освен това се твърди, че адресът е следвало да бъде посетен поне трикратно в рамките на един месец, като поне едно от посещенията е следвало да бъде в неработно време. С оглед изложеното се сочи хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първата инстанция. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителката Д. К. - адв. Т. Ответникът по молбата за отмяна Х. Х. П., посредством процесуалния си представител адв. М. е депозирал отговор по смисъла на чл. 306 ГПК. В съдебно заседание становището се поддържа от процесуалните му представители адвокати П. и М. Контролиращата страна - Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор А., заявява становище за уважаване на молбата за отмяна. Дирекция "Социално подпомагане" - С., Л., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид писменият отговор на ответника в настоящото производство, становищата на страните, изразени в съдебно заседание, както и това на контролиращата страна Върховната касационна прокуратура, и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче изцяло е неоснователна по следните съображения: За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. В процесния случай нито една от посочените хипотези не е налице. От намиращите се в кориците на първоинстанционното дело писмени доказателства, отнасящи се до връчването на книжата на ответницата по исковата молба се установява, че на посочения в исковата молба адрес същата не е била намерена и е налице отбелязване, че лицето е в чужбина, поради което съдът е преминал към издирване на настоящия и постоянния адрес по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., извършено по надлежния ред. От данните, съдържащи се в нарочната справка е видно, че настоящият и постоянният адреси на страната съвпадат и са в [населено място], [жк], вх. А, ет. 5, ап. 10. От извършеното призоваване на посочения адрес се установява, че лицето не е намерено на същия, а по сведения от съседи адресът отдавна е напуснат. На същата дата - 7.07.2015 г., е оформена разписка от която се установява, че е спазена процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК и уведомлението е залепено на вратата, както и че екземпляр от него е пуснат в пощенската кутия. И двете уведомления са оформени по предвидения в закона ред - посочване имената на връчителя печатно /И. И./, подпис и дата. Неоснователни са доводите на молителката, че уведомлението не е оформено по надлежния ред, което не се установява и от ангажираните в настоящото производство свидетелски показания. Неоснователно е и оплакването, че адресът не е посетен трикратно от уведомителя /призовкар/. Такова изискване в процесуалния закон към момента на визираните действия по уведомяването - 2015 г., не е налице. Неоснователен е и доводът за липса на имената на съседите в уведомлението, тъй като процесуалният закон не предвижда такова изискване. След изпълнение на описаната процедура и след изтичането на срока по чл. 47, ал. 5 ГПК първоинстанционният съд е преминал към изпълнение на процедурата по чл. 29, ал. 3 ГПК и в първоинстанционното производство ответницата по исковата молба е била надлежно представлявана от назначения от съда особен представител - адв. Н.. Поради това не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и молбата за отмяна е неоснователна. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,