Решение № 9124 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2009 г.

Решение № 9124 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2009 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 124 ал. I от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") гр. София, подадена чрез представител по пълномощие - мл. юрисконсулт Илияна Драгиева, против Решение № 1292/23.12.2008 г., постановено по адм. д. № 2684/08 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на Николай Костадинов Чапаров от гр. Бургас, е отменена Заповед № 366/22.04.08 г. на органа по назначаването, прекратяваща служебното му правоотношение на основание чл. 107 ал. I т. 3, във връзка с чл. 90 ал. I т. 5 от ЗДСл, поради дисциплинарно уволнение. Присъдено е обезщетение на основание чл. 104 ал. I ЗДСл в размер на 6356 лева, за времето, през което не е заемал държавна служба, както и съдебни разноски в размер общо на 800 лева. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението, като не е формулирал конкретни отметни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. От обстоятелствената част на жалбата може да се направи извод, че се твърди противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебния акт - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Жалбоподателят счита, че неправилно е определен размера на обезщетението по чл. 104 ал. I ЗДСл, като го оспорва за първи път с касационната жалба и прилага доказателства в подкрепа на твърденията си, че основната месечна заплата на Николай Чапаров е била 397 лева, а не 1271.21 лева, на каквато база съдът е присъдил обезщетението за 5 месеца. С жалбата, също за първи път, се претендира намаляване и на присъдените в полза на служителя съдебни разноски, които се твърди, че в пълния им размер са били за адвокатско възнаграждение. В обобщение, касаторът настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт и при решаване на спора по същество - за отхвърляне на първоначалното оспорване на уволнителната заповед. Ответникът по касация - Николай Костадинов Чапаров от гр. Бургас, чрез процесуален представител адвокат Светла Стоянова от АК гр. Бургас, в съдебно заседание, както и в писмено възражение по касационната жалба и в по-късно депозирана молба, постъпила във ВАС на 29.06.09 г., поддържа доводи за нейната неоснователност. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение, във всичките му оспорени части, поради липса на касационни основания за неговата отмяна. Претендира и присъждане на разноски, чиито размер удостоверява с приложен към молбата от 29.06.2009г договор за правна защита и съдействие № 55433/01.06.2009 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване и предлага да бъде оставено в сила атакуваното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената уволнителна заповед, издадена от касационния жалбоподател, Административният съд София-град, е приел, че не са били спазени административнопроизводствените правила при нейното издаване, макар и да е спазена предвидената форма и да е постановена от компетентен орган, със законоустановена дисциплинарна власт по силата на чл. 92 ал. I ЗДСл. Без да се отрази на крайния резултат, съдът е направил констатация, че органът не е доказал изслушването на служителя преди налагане на наказанието, каквото е изискването на чл. 93 ал. I ЗДСл. Приел е, че наказващата заповед е издадена при липса на мотиви по чл. 91 ал. I ЗДСл, поради което съдебният контрол върху тази решаваща фаза на индивидуализиране на дисциплинарното наказание, е невъзможен. Предпоставките на чл. 91 ЗДСл не са били обсъдени и от Дисциплинарния съвет, за да може да се изведе волята на дисциплинарно наказващия орган по този съществен въпрос, ако се приеме, че той е възприел съображенията на ДС, които биха имали ролята на мотиви към оспорения административен акт. Така обосновал основанието за отмяна на атакуваната заповед, съдът е разгледал и обусловената от нея претенция по чл. 104 ал. I от ЗДСл, като я е уважил. Присъдил е съдебните разноски, съобразно чл. 143 ал. I АПК. Касаторът не оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Същата е правилно установена и се споделя от настоящата инстанция. По несъмнен начин е установено, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията на чл. 93 ал. I и чл. 96 от ЗДСл. За да бъдат отстранени всякакви колебания по този въпрос, настоящият състав намира за нужно да допълни мотивите на атакуваното решение и с обстоятелството, че въпреки липсата на пряко доказателство за изслушването на ответника по касация, налице е признанието му в съдебно заседание на 30.06.08 г., направено от неговия процесуален представител, при личното му участие (л. 81). Дисциплинарнонаказващият орган е образувал регламентираното с чл. 96 ЗДСл производство и дисциплинарният съвет, на проведено заседание, е разгледал преписката, като е взел решение да направи предложение за налагане на Чапаров на дисциплинарно наказание "уволнение". Писмените му обяснения са били приети, но не са повлияли на крайното решение на органа. Съдът е обсъдил детайлно всяко едно от трите, визирани в заповедта нарушения на служебните задължения от страна на Н. Чапаров, като правилно е приел, че те са сведени до: 1.-липса на компютърна разпечатка за измерените стойности на вредните емисии от отработените газове, от проверката на автобус "Чавдар" с рег. № А 9657 КК, което е нарушение на изискванията на Указанията за контролната и административнонаказателната дейности и дейността по прилагане на ПАМ в ИА "АА"; 2. -че са били извършвани проверки и на други МПС, като това обстоятелство не било отразено в ежедневния отчет, въпреки задължението за това и 3. -че не е отишъл служителят веднага на мястото (началната спирка в гр. Бургас на градските автобуси, обслужващи линиите № 12 и № 12А) за разпоредената проверка на вредните емисии в отделяните газове от превозните средства, а в периода 09.50ч.-10.06ч. специално оборудваният служебен автомобил не е бил в движение, което е нарушение на чл. 23 ЗДСл, представляващо неуплътняване на цялото работно време. Не е спорно обстоятелството, че ответникът е изпълнявал държавна служба при касатора като младши инспектор в РО "ДАИ" гр. Бургас (сега РД "АА") по служебно правоотношение, видно от Заповед № 141/20.01.2006 г. Задълженията му в основната си част са контролни, като са регламентирани в ЗАвтП, Устройствения правилник на ИА "АА" и вътрешни за изпълнителната агенция актове - указания и инструкции. Съгласно правилата на разпределение на доказателствената тежест в производството по оспорване на административните актове и двукратно даваните указания (с определение от 12.05.08 г. и в с. з. на 30.06.08 г.), административният орган е следвало да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, както и спазването на законовите изисквания при нейното издаване. От събраните в административното и съдебното производство доказателства не се установява, второто вменено във вина на ответника, нарушение да е извършено от него, както правилно е приел АССГ. Този извод е формиран след законосъобразно осъществена логическа дейност по преценка на доказателствата, извършена при съобразяване с характера на дисциплинарната отговорност, която е лична, както и с липсата на регламент на служебните задължения за всеки един от членовете на проверяващия екип. С касационната жалба се развиват оплаквания, базирани на логически операции, извършени на основата на установените факти по делото, които са безспорни и които следвало да обосноват друг извод за това нарушение. Предприетият косвен път за установяване на правно значимото обстоятелство - извършвани ли са други проверки на други пътни превозни средства в периода 10.10 ч.-11.30 ч. на релевантната дата - 08.04.2008 г., от проверяващия екип, с участието на ответника по касация и какво точно е неговото участие в тях, не издържат проверката на процесуалния закон, определящ вида на доказването (чл. 170 ал. I АПК) - пряко и пълно, както и доказателствените способи за неговото постигане. Като е изградил извод за фактическата неустановеност на нарушението по т. 2 от оспорената заповед отнесено към задълженията и поведението на Чапаров, АССГ е приложил правилно закона. По отношение на другите две нарушения на служебната дисциплина съдът е приел, че те са извършени, който извод се споделя от касационния състав, тъй като е изграден на базата на правилно обсъдените доказателства по делото и съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Съответен на закона е и формирания извод, че дисциплинарно наказващият орган не е съобразил тежестта на тези две установени нарушения с наложеното наказание. Въпросът за съразмерността на административния акт с целта, за която се издава, е фундаментален такъв, което се извежда от основополагащия принцип на чл. 6 от АПК. Съобразяването със законовите критерии на чл. 91 ал. I от ЗДСл при индивидуализиране на дисциплинарното наказание, е свързано с прилагането на материалния закон, в какъвто смисъл следва да бъдат допълнени мотивите на АССГ. Последният правилно е установил, че изобщо липсват съображения на дисциплинарно наказващия орган по този въпрос, като такива няма и в протокола от заседанието на Дисциплинарния съвет. Ето защо, в тази му част, оспореният наказващ акт, като немотивиран е поставил в невъзможност съда да извърши вменената му с нормата на чл. 168 АПК проверка, като се е отразило пряко и върху правото на защита на наказания държавен служител, което е достатъчно основание за неговата отмяна. Правилно е приел, че съображенията на органа касатор, в тази част на заповедта, се свеждат до обсъждане на ирелевантни за дисциплинарното производство обстоятелства - извършвана проверка от ОД "Полиция" гр. Бургас на екипа, в който е участвал Чапаров за деяние по чл. 301 НК. Без връзка с конкретните служебни задължения, които е счел, че са нарушени от ответника, дисциплинарно наказващият орган е наложил най-тежкото наказание от предвидените в нормата на чл. 90 т. 1-т. 5 ЗДСл. Формираният краен решаващ извод за несъразмерност между двете установени нарушения (по т. 1 и т. 3 от заповедта) и наложеното дисциплинарно наказание на младшия инспектор в РД "АА" гр. Бургас, се споделя от настоящия касационен състав. Преустановяването на работа за 15 минути (за закусване на екипа) в рамките на работното време, както и неприложената компютърна разпечатка от проверката на автобус "Чавдар", за който е установено, че е бил технически изправен, с оглед целта на извършваната проверка за вредните емисии на отработените газове при движението му, не дават основание да бъдат квалифицирани като толкова тежки нарушения на служебната дисциплина, за които съразмерно да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание на служител, който преди това не е наказван и няма данни за извършени от него, несанкционирани простъпки. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че твърдението за висящо наказателно производство срещу ответника е опровергано с представеното Удостоверение № У481 (м. 06.09 г. на Окръжна прокуратура гр. Бургас, каквото е било прието и от АССГ. В същото време е неоснователно позоваването му на чл. 24 от Устройствения правилник на ИА "АА" в редакцията към "в, бр. 2/2006 г., след като действащата норма към относимия момент - 08.04.2008 г. е изменена и е с три самостоятелни алинеи) обн. "в, бр. 43/06 г. и бр. 93/06г (, като ал. II регламентира изрично една почивка от 12.30 до 13.00 часа в рамките на работното време за деня, в какъвто смисъл има въведен довод от страна на касатора. Това, обаче, не може да промени извода за ниската степен, граничеща с маловажност на деянието по т. 3 от заповедта, доколкото е санкционирана единична проява, като изолиран случай) няма данни държавния служител системно да не е уплътнявал работното си време (, което да се отрази на крайния резултат по делото. Настоящият състав на Пето отделение на ВАС, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност с нормите на чл. 218 чл. 220 от АПК и при проверка на атакувания съдебен акт, в частта му на присъденото обезщетение по чл. 104 ал. I от ЗДСл и съдебните разноски, с оглед поддържаните касационни основания, съобрази следното: С настоящата жалба са представени Заповед № 1006/30.07.2007 г., с която на Николай Чапаров е определена индивидуална основна месечна заплата, считано от 01.07.07 г. в размер на 397 лева; както и компютърни разпечатки от ведомост за начислените му и изплатени възнаграждения за периода м. 10.2007 г.-м. 04.2008 г., които обаче, видно от датите на тяхното съставяне, не са нови доказателства за повдигнатия съдебноадминистративен спор, в частта му на обусловената от изхода по оспорването на уволнителната заповед, имуществена претенция по чл. 104 ал. I ЗДСл. Съгласно чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Всички съдебни заседания са проведени с участието на представител на ИА "АА", а извода си относно размера на обезщетението, съдът е изградил на базата на доказателство, изхождащо от органа касатор (Вж. Удостоверение изх. № 11-09-2118/21.11.2008 г. - л. 134). В тази връзка, следва да бъде споделено съображението на АССГ, че съгласно чл. 104 ал. I ЗДСл размерът на обезщетението се определя на база брутното възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконно, а не на базата на основаната заплата на държавния служител. Отделно от това, пред касационната инстанция не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания, поради което приложените към настоящата жалба, не следва да бъдат обсъждани изобщо. Действително делото, в тази му част, е било решено при непълнота на доказателствата, която обаче, е резултат на проявеното от страната процесуално бездействие. Установената непълнота на доказателствата не е и не може да бъде касационно основание, предвид регламента на чл. 209 т. 3 от АПК. Ето защо и не може да бъде поправена посредством отмяна на обжалваното решение в тази му част, щом не се дължи на допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Все в същия ред на разсъждения, не следва изобщо да бъде обсъждано и възражението за прекомерност на присъдените разноски в полза на ответника по касационната жалба. Искането е било заявено още с постъпването на жалбата в АССГ, а техният размер е бил ясен към първото по делото заседание (30.06.2008 г.), когато е представен договорът за правна защита и съдействие (л. 45) и е допусната съдебно-техническата експертиза, депозитът за която е определен отделно на 13.08.2008 г. Неправилно е възражението, че присъдените 800 лева - съдебни разноски, представлявали заплатено възнаграждение за един адвокат, тъй като видно от посочените по-горе доказателства, адвокатският хонорар е в размер на 500 лева, което е в съответствие с чл. 8, във връзка с чл. 7 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а останалите 300 лева - са депозит за допуснатата и извършена СТЕ. Съгласно чл. 78 ал. V от ГПК, приложим по силата на препращането от чл. 144 АПК, възражение в смисъла, в който е заявено с настоящата касационна жалба, може да бъде направено най-късно до произнасянето от съда по разноските. Ето защо, е недопустимо в настоящото касационно производство, да се изследва този въпрос. С оглед изхода на процеса пред настоящата съдебна инстанция, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски, което произтича от прякото приложение на чл. 143 ал. I, във връзка с чл. 228 от АПК и не се нуждае от друго мотивиране. Поради липса на доказателства за техния размер, обаче такива не могат да бъдат присъдени, независимо от представения Договор за правна защита и съдействие с молбата, постъпила във ВАС на 29.06.09 г., т. е. 5 дни след обявяване на делото за решено. Недопустимо е изобщо да бъде обсъждано това доказателство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221 ал. II от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение