Решение № 3039 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14070/2009 г.

Решение № 3039 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14070/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Камен Николов Гарвалов гр. София срещу решение от 1.06.2009 г., постановено по адм. дело № 3047 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ДАПВ № 840 от 26.11.2002 г. на ТДД София, потвърден с решение № 315 от 19.02.2003 г. на директора на РДД - София /сега Д "ОУИ"/ за сумата 185,48 лв. за 1998 г. Твърди, че решението е неправилно и иска отмяната му. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на атакуваното решение, данните по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Съдът е разгледал като първа инстанция законосъобразността на ДАПВ № 840 от 26.11.2002 г. относно искане за възстановяване, подадено от касатора. За да отхвърли жалбата съда е приел, че преди издаване на процесния ДАПВ на ДП "Илинден" относно твърдения надвнесен данък за 1997 г. е издадено и влязло в сила решение за отказ на прихващане или връщане № 45 от 19.8.2002 г., потвърдено с решение № 2005 от 18.12.2002 г. на РДД София /сега Д "ОУИ"/ и двата акта потвърдени с решение от 28.03.2005 г. на СГС, влязло в сила, както и, че не са събрани други доказателства, въз основа на които да се приеме, че му се следва връщане на данък в посочения размер за 1998 г. Решението е правилно. Не са налице касационни основания за отмяна, съдебният акт е обоснован. Решаващият съд правилно е приел, че претенцията за надвнесен данък е погасена чрез възстановяване по банкова сметка от 13.11.1998 г. Налице са актове на администрацията и съдебни такива относно тази сума за 1998 г., въз основа на които може да се приеме, че правилно е отказано възстановяване на данък в посочения размер. Други данни, които биха могли да бъдат съобразени или да наложат промяна на крайния резултат по делото, няма. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,