Решение № 3661 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2080/2015 г.

ВАСV отделение31.03.2016 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ заповед № ЧР-П-12/14.01.2015 г. на министъра на икономиката, с която е прекратено служебното правоотношение на Елена Величкова Петрова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. ОСЪЖДА Министерство на икономиката да заплати на Елена Величкова Петрова от град София разноски по делото в размер на 730 /седемстотин и тридесет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника й. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 3661 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2080/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на Елена Величкова Петрова от град София срещу заповед № ЧР-П-12/14.01.2015 г. на министъра на икономиката, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Ответникът - Министърът на икономиката, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Жалбоподателката е заемала длъжността "старши експерт" в отдел "Регистриране и контрол на спирт, дестилати и спиртни напитки" в дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" в Министерство на икономиката и енергетиката. С оспорената заповед № ЧР-П-12/14.01.2015 г. на министъра на икономиката е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Като фактически основания за съкращаването на длъжността са посочени ПМС № 447/23.12.2013 г. за приемане на устройствени правилници на Министерство на икономиката, на Министерство на енергетиката и на Министерство на туризма и утвърдено длъжностно разписание на Министерство на икономиката, в сила от 1.01.2015 г. Съгласно действащото длъжностно разписание на МИЕ от 1.10.2014 г. в Дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" са съществували 16 щатни бройки, като дирекцията е била структурирана в два отдела: отдел "Регистриране и контрол на спирт, дестилати и спиртни напитки" с 8 щ. бр. /от които 1 щ. бр. за старши експерт, заемана от жалбоподателката/ и отдел "Регистриране, лицензиране и контрол на прекурсори, оптични носители и търговски сделки" - с 7 щ. бройки. По новото длъжностно разписание, в сила от 1.01.2015 г. на Министерството на икономиката /МИ/, Дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" е с 13 щатни бройки, с два отдела: отдел "РЛК на спирт, дестилати и спиртни напитки" - с 6 щ. бр., като не съществува длъжността "старши експерт" и отдел "РЛК на прекурсори, оптични носители и търговски сделки"-също с 6 щ. бр. Установено е също така, че с експертно решение на ТЕЛК № 2741/31.10.2013 г. на Елена Петрова е призната 90% трайна нетрудоспособност, като препоръките за условия на труд са следните: не се препоръчва значително физическо натоварване и принудителен продължителен изправен стоеж. Срокът на решението е две години, считано от 31.10.2013 г. В съдебно заседание е представена заповед № РД-16-120/31.01.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, издадена на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗДСл, с която са определени длъжностите, считано от 1.01.2014 г. по служебно правоотношение, за заемането им от хора с трайни увреждания. В т. 1 от заповедта е посочена длъжността "старши експерт" в отдел "Регистриране и контрол на спирт, дестилати и спиртни напитки" в дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" в Министерство на икономиката и енергетиката, а съгласно списъка към заповедта тази длъжност е била заета от жалбоподателката. При така приетите и обсъдени писмени доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 9а от ЗДСл органът по назначаването определя за хора с трайни увреждания най-малко: 1. две на сто от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала над 50 души; 2. една длъжност за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала от 26 до 50 души.) Заемането на длъжностите по ал. 1 се извършва след провеждане на конкурс, в който участват само хора с трайни увреждания, като се определят ежегодно до 31 март от органа по назначаването и при необходимост се променят от него. Видно от заповед № РД-16-120/31.01.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, жалбоподателката е била назначена на такава длъжност, считано от 1.10.2014 г., като срокът на действие на решението на ТЕЛК е до 31.10.2015 г. Липсват доказателства кои длъжности са определени за заемане на лица по чл. 85 от ЗДСл за 2015 г. По силата на чл. 85, ал. 1 ЗДСл, при трудоустрояване държавният служител се премества на друга подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия в 10-дневен срок от издаване на предписание от здравните органи. Предписанието за трудоустрояване е задължително за държавния служител и за органа по назначаването - ал. 2. При липса на доказателства дали органът по назначаване е изпълнил законовите си задължения по чл. 9а и по чл. 85 от ЗДСл за 2015 г. да определи кои длъжности са определени за заемане от трудоустроени лица, той не може да черпи права от това неизпълнение, като съкращава именно щатната бройка в отдела, в който е работила жалбоподателката, и която щатна бройка е определена за трудоустроено лице, което я заема. Неправилно в случая ответникът се позовава на липса на защита спрямо жалбоподателката по чл. 107б от ЗДСл, тъй като са налице други, различни законови задължения, които органът по назначаване е длъжен да изпълни по отношение на трудоустроените лица. При положение, че органът съкращава именно длъжността на жалбоподателката, той е длъжен да определи други длъжности, които да бъдат заемани от трудоустроени лица и да предложи на жалбоподателката друга подходяща длъжност, така както предписва разпоредбата на чл. 85, ал. 1 ЗДСл. Неоснователно и възражението, че цитираната хипотеза е относима само за работещите по трудово правоотношение, за които важи закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Приложимата към датата на прекратяване на служебното правотношение на жалбоподателката Наредба за трудоустрояване/ обн. Дв бр. 7/1997 г., последно изменение ДВ бр. 17/28.02.2014 г., в сила от 1.01.2014 г./ която е приложима спрямо всички български граждани /независимо, че издадена на основание чл. 316, ал. 2 от КТ/обн. ДВ бр. 111/2001 г./ изрично в чл. 5, ал. 1 предвижда, че когато работник и служител е трудоустроен за определен срок в същото предприятие, той запазва работата си, която е изпълнявал преди трудоустрояването, и се връща на нея, след като работоспособността му се възстанови. По аргумент на по-силното основание, при положение, че жалбоподателката е заемала длъжност, определена за трудоустроени лица и не е изтекъл срокът на решението й за трудоустрояване, органът по назначаването не може да съкращава тази длъжност. Предвид на изложеното, оспорената заповед е издадена в противоречие с разпоредбите на материалния закон и поради това е незаконосъобразна. Освен тези доводи, нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на упражни правата си при трайна нетрудоспособност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт, а също така и в съответствие с изискването административните органи да упражняват правомощията си съгласно чл. 6 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с административния акт е недопустимо да се засягат права и да се причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (чл. 6, ал. 5 от АПК). Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателката и представените доказателства за направени такива, административният орган следва да бъде осъден да й заплати 730 лева адвокатско възнаграждение. При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

2