Решение № 5255 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2018 г.

Решение № 5255 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Петрова от [населено място] срещу решение № 351 от 06.08.2018 г., постановено по адм. дело № 177/2018 г. на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 164-АД-08-01/27.02.2018 г. на Кмета на Община Свищов, с която служебното правоотношение на Петрова е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като не са изпълнени условията за прекратяване на служебното правоотношение съгласно цитирания текст, оценката е направена в нарушение на процедурните изисквания при нарушаване правото й на защита. Поддържа също, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован, поради това че не са обсъдени всички възражения на жалбоподателката, а изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да й се присъдят разноските по делото. Ответникът – кмет на Община Свищов, чрез адв. Шопов е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Велико Търново, предмет на касационно обжалване, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е извършил цялостна проверка на законосъобразността на административния акт на основанията, посочени в чл. 146 от кодекса. В противоречие с разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (текст, който следва да намери субсидирано приложение съгласно чл. 144 от АПК) доводите на жалбоподателката, че заповедта е издадена в нарушение на материално правните норми на ЗДСл и Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА не са обсъдени от първоинстанционния съд. В нарушения на цитираната норма от ГПК съдът не излага мотиви за причините, поради които приема, че не е осъществено посоченото от жалбоподателката нарушение на процедурата по издаване на административния акт. В този смисъл липсват и съображения, обосноваващи крайният извод на съдебния състав, че при постановяване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Не обсъдено и коренната разлика в оценката на служебната дейност на служителят до проведената междинна среща на 04.06.207 г. / изпълняване целите на работния план, което не налага промяната и крайната поставена оценка "неприемливо изпълнение", мотивирана с бланкетни изрази: "често пропуска важни срокове"... не работи добре в екип"... "не зачита правата и интересите на клиентите и допуска грубо отношение към тях" и други. Посочените по-горе нарушения на разпоредбите на чл. 168, ал. 1 от АПК и на чл. 236, ал. 2 от ГПК са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда не са направени съобразно изискванията на закона или е пречка (при липса на мотиви) да се провери правилността на постановения акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по – горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд – Велико Търново за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първата инстанция следва да провери законосъобразността на поставения административен акт съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, да обсъди всички доводи на страните и въз основа на тяхната съвкупна преценка със събраните доказателства да направи крайните изводи за валидността и законосъобразността на оспорената заповед на Кмета на Община- Свищов, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи конкретни съображения в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото административният съд ще се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,