Решение № 14690 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8625/2018 г.

Решение № 14690 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8625/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, представен от юрисконсулт Д. Вълчева, против решение № 916/24.04.2018 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 3305 по описа за 2017 г., с което е отменено решение № 1378/23.10.2017 г. на началника на Митница Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснати при издаване на административния акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновава отлика между двете проявни форми на последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗМ и неприложимост към приключилата с отменения акт проверка на правилата на чл. 84а и сл. от ЗМ. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Саханд" ООД, в писмено становище, отрича основателността на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспореното пред АС Пловдив решение началникът на Митница Пловдив, след последваща проверка по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ на подадената от "Саханд" ООД митническа декларация, е приел, че декларираната на 07.10.2014 г. с ЕАД № 14 BG003100 H0020661/20141007 за допускане за свободно обращение и крайно потребление стока печена леблебия следва да се класира с код по TARIC 2005 99 80 99, вместо по посочения в декларацията код 2008 19 19 80. Относно промяната в тарифното класиране митническият орган се е позовал на описанието на стоката в ЕАД и съпътстващите документи /фитосанитарен сертификат/ и на приложимият по време с оглед момента на вноса Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1001/2013 на Комисията от 04 октомври 2013 г. за изменение на приложение № I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Позовавайки се на чл. 77, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 952/2013 във вр. с чл. 77, § 3 и чл. 85, § 1 от МКС и на чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС митническият орган е разпоредил корекция на митническата декларация, включително относно декларираната тарифна позиция, като са определени допълнителни задължения за мито в размер на 1 314. 31 лева и ДДС в размер на 262. 86 лв. За да отмени оспорения административен акт АС Пловдив е, приел че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като порок на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е квалифицирал липсата на мотиви. Според съда съществувала неяснота относно това каква е непълнотата или грешката в описанието на стоката при декларирането, след като описанието й в съпътстващите документи било еднакво. Отсъствали мотиви относно ставката на митото и платените мита. Като самостоятелно основание за отмяна на административния акт е възприето отклонението от правилата за последващ контрол по глава XIV, раздел IV на ЗМ – не била издадена заповед за възлагане на проверката по чл. 84в, ал. 2 ЗМ, а докладът по чл. 84л, ал. 1 ЗМ не съдържал всички задължителни реквизити. Решение е неправилно. Още в Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стр. I-8937, точка 63, СЕС е интерпретирал разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО в смисъл, че неверните и непълни данни, установими при последващата проверка на декларацията, са както фактическите грешки, така и грешките по правото. Към това решение препраща и решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08. При отчитането на новите данни /верни и пълни/, възниква правомощието на митническите органи да "уредят ситуацията" /по терминологията на чл. 78, § 3 от МКО/ при спазване на съответните разпоредби, включително и като поправят декларацията по своя инициатива в съответствие с чл. 78, § 1 от МКО. При действието на МКС правомощията на митническите органи за последващ контрол са уредени в чл. 48 от Кодекса, като в обхвата на контрола е и точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация. Ответникът по касация е извършил митническо деклариране по смисъла на чл. 4, § 17 от МКО в писмена форма, съобразена с изискването на чл. 62, § 1 от МКО и във вида на формуляра по чл. 205, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В съответствие с НАРЕДБА № Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ посочването на тарифния код е част от необходимото съдържание на ЕАД /вж. чл. 8, т. 26/. Това включва тарифния код в обхвата на проверката по чл. 48 от МКС. Обратно на приетото от административния съд, в решението на митническия орган се съдържат фактическите и правните основания за издаването му. Актът съдържа констатации за извършеното от титуляра на режима митническо деклариране, описанието на стоката по декларацията и декларирания тарифен код. Без да е извършвана проверка на стоката и да е изразено съмнение в точността на описанието й, е предложено друго тарифно класиране. С новото тарифно класиране е обвързано прилагане на посочена в разпоредителната част на акта ставка на митото 17. 60 %, която съответства на тази по Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1001/2013 на Комисията за конкретната стока; определени са нови размери на дължимите мито и ДДС и частта от тях, която трябва да се довнесе. Спорът по правото е относно точното тарифно класиране по КН на внесените от "Саханд" ООД стока печена леблебия. В корелация с него е решаването на отнесения пред съда правен спор за съществуването и размера на установените с решението на митническия орган публични задължения и съответно за законосъобразността на утежняващия административен акт. Неправилен е изводът на съда за дължимо провеждане при последващия контрол, приключил с оспорения пред него административен акт, на производството по чл. 84а и сл. ЗМ, та с пропускането му да се обоснове унищожаемостта на заключителния акт. По препращането на чл. 84, ал. 2 ЗМ редът на чл. 84а и чл. 84м от закона е приложим само за проверката по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ, т. е тази обхващаща счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Проверката по т. 1 на чл. 84, ал. 1 ЗМ е за точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. Към нея е приложимо изискването на чл. 22, § 6 от МКС във вр. с чл. 29 от Кодекса за предварително уведомяване на лицето за мотивите за приемане на решение, което би било неблагоприятно за него с предоставяне на възможност за изразяване на становище. В случая на "Саханд" ООД е изпратено уведомление във формата на писмо с рег. № 32-242388/31.08.2017 г., което е получено на 07.09.2017 г. и в дадения месечен срок не е изразило становище. Доколкото възприетите в първоинстанционното решение основания за незаконосъобразност на административния акт не съществуват, а съдебният контрол в противоречие с правилото на чл. 168, ал. 1 АПК е бил ограничен само до основанията по чл. 146, т. т. 2 и 3 АПК и заради въведената с чл. 131 АПК двуинстанционност на производствата по кодекса, е дължима основана на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В новото първоинстанционно производство съдебният контрол за законосъобразност на административния акт следва да се извърши в обхвата по чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с чл. 146 АПК, като се разреши правния въпрос за правилното тарифно класиране на стоката по ЕАД № 14 BG003100 H0020661/20141007 и с оглед отговора се разреши спора за съществуването и размера на публичните задължения, установено с решението на митническия орган и съответно за законосъобразността на решението. По въпроса за разноските пред касационната съдебна инстанция ще се произнесе първостепенния съд – чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,