Решение № 8976 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2021 г.

Решение № 8976 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. "Капитол груп" ЕООД град София, чрез адвокат В. Георгиева обжалва решение № 5385/14.09.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 13779/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22222518006800-091-001/19.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София за отказано право на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. 05. 2014 г., м. 12.2014 г. и м. 11.2015 г. в общ размер на 31 599. 76 лева и лихви от 14 961. 97 лева и установени задължения по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 46 769. 42 лева и лихви от 16 946. 63 лева. В касационната жалба са изложени доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл. 202 ГПК, тъй като не е обсъдил заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Излага подробни съображения за реалност на доставките, предмет на спорните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит и е преобразуван финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че липсата на кадрова обезпеченост е достатъчно основание за непризнаване на данъчен кредит. Относно преобразуването на финансовия резултат на основание чл. 78 ЗКПО със сумата 17 099. 57 лева, представляваща задължение към Рол Систем ООД, което е следвало да се отпише през 2015 г. и на основание чл. 140, ал. 4 ЗКПО със сумата 234 757 лева, представляваща преоценъчен резерв, с който е следвало да бъде отписан през 2015 г., дружеството сочи, че с тези суми е преобразувало финансовия резултат за 2018 г., чрез отразяването им като приход по сметка 709. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез юрк. Р. Кръстева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Капитол груп" ЕООД е отказано право на приспадане на ДДС в общ размер на 31 599. 76 лева и съответните лихви, от които в размер на 7 567. 76 лева за данъчен период м. 05.2014 г. по фактура, издадена от "Стройремонт - АС" ЕООД, в размер на 20 250 лева за данъчен период м. 12.2014 г. по три фактури, издадени от "Глен Консулт" ЕООД и в размер на 3 782 лева за данъчен период м. 11.2015 г. по фактура, издадена от "Пол Билд Сервисиз" ЕООД и са установени задължения за корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 46 769. 42 лева и съответните лихви, резултат от преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2014 г. и 2015 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с отчетените разходи за услуги по фактурите, издадени от "Стройремонт – АС" ЕООД, "Пол Билд Сървисиз" ЕООД и "Глен Консулт" ЕООД. Финансовият резултат за 2015 г. е преобразуван и на основание чл. 78 ЗКПО със сумата 17 099. 57 лева, представляваща приход от неотписано задължение към Рол Систем ЕООД, както и на основание чл. 140, ал. 4 ЗКПО със сумата 234 757. 00 лева, представляваща формиран преоценъчен резерв от последваща оценка на земя в Костинброд, която е апортирана на 08.04.2015 г. в капитала на новоучреденото дружество "Лавиоли" АД, отразен като кредитно салдо по сметка 112-2 "Резерви от последваща оценка на земя в гр. Костинброд". С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт в оспорената част е законосъобразен. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119 ДОПК, при спазване на установената от закона форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Не е установил съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са нарушили правото на защита на ревизираното лице. Приел е, че спорът по делото е по приложението на материалния закон. В частта по ЗДДС в решението са посочени предпоставките за възникване и признаване на данъчен кредит, предвидени в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директива 2006/112, като е направен извод, че посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчно събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя. Посочено е, че доказателствената тежест за установяване наличието на реални доставки на стоки и услуги, е на ревизираното лице съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и т. 37 от решението на Съда на ЕС от 18.07.2.0213 г. по дело С-78/12 "Евита-К". По спорните фактури съдът е установил, че документират доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Приел е, че за доказването на този вид доставки следва да са налице документи за определяне вида на услугата, дължимия резултат и компонентите, формирали цената. Позовал се е на решението на Съда на ЕС по дело С - 270/09, MacDonald Resorts, т. 16, според което доставката на възмездно извършена услуга подлежи на данъчна облагане, само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. За данъчен период м. 05.2014 г. по доставката от "Стройремонт - АС" ЕООД съдът е установил, че фактура № 1... 9/15.01.2014 г. е с предмет "аварийно възстановяване на подпорна стена, укрепваща уличното платно до осева точка 7 в [населено място], община Мъглиж". Приспаднат е аванс от 37 838. 80 лева, платен по фактура № 1... 5/28.11.2013 г. При ревизията е установено, че дружеството - доставчик не фигурира като подизпълнител в документите, съставени за установяване годността на строежа. Констатирано е, че за обект - авариен ремонт на подпорна стена [населено място], община Мъглиж доставчикът е ползвал подизпълнител - ДАР ЕООД. В ревизионен акт на доставчика са налице констатации, че работниците на дружеството - подизпълнител са работили едновременно на пет обекта, разположени на различни места в страната. Ревизиращите органи са установили и разминаване между датите на извършване на СМР, предаването и приемането им от ревизиращото дружество и съответно предаването и приемането им от община Мъглиж. От тези обстоятелства съдът е обосновал извод, че не е доказано "Стройремонт – АС" ЕООД да е доставчик по процесната фактура. За данъчен период м. 11. 2015 г. съдът е установил, че фактура № 0... 1/01.10.2015 г., издадена от Пол Билд Сървисиз ЕООД е с предмет "извършена геодезическа услуга на обект в община Бойчиновци". Според съда изводите на органите по приходите за липса на реална доставка се подкрепят от доказателствата по делото. При ревизията е установено, че доставчикът е декларирал шестима общи работници, наети за срок от 7 дни. Доставката е в изпълнение на договор от 10.07.2015 г., по силата на който Пол Билд Сървисиз ЕООД е следвало да извърши геодезическо обслужване на обект и направа на сигнализация на работни точки. Съдът е констатирал, че представеният протокол не е подписан от изпълнителя. Приложени са две фактури с идентичен номер, но от различни дати съответно от 01.10.2015 г. и от 01.11.2015 г. и с различен предмет (различно описание на стопанската операция). За данъчен период м. 12.2014 г. в решението е установено, че отказът на данъчен кредит е по три фактури № 35/04.12.2014 г., № 36/10.12.2014 г. и № 37/19.12.2014 г., издадени от "Глен Консулт" ЕООД с предмет "по договор". От доставчика при извършената му насрещна проверка е посочено, че услугите са извършени от подизпълнители - "ЕСБ София" ЕООД и "Рила Консулт" ЕООД. Възраженията на ревизираното дружество за изпълнение на всички елементи от фактическия състав на услугите - договаряне, приемо - предаване, кадрова обезпеченост на доставчика, последваща реализация, счетоводно начисляване и разплащане, съдът е отхвърлил като неоснователни. Позовал се е на установеното несъответствие по време между услугите, извършени от прекия доставчик и неговите подизпълнители, които са след момента на предаване на услугите от "Капитол груп" ЕООД към съответния възложител. Според съда при реално осъществена услуга подобни несъответствия са изключени, тъй като документирането следва изпълнението. При тези факти, съдът е приел, че не е доказано осъществяването на доставките и отказът на правото на приспадане на данъчен кредит е законосъобразен. В частта по ЗКПО, в решението са изложени съображения, че не са налице основания за корекция на ревизионния акт. Увеличението на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е поради документална необоснованост на разходите, отчетени по фактурите, издадени от "Стройремонт – АС" ЕООД, "Пол Билд Сървисиз" ЕООД и "Глен Консулт" ЕООД, за които в частта по ЗДДС е прието, че не е доказано извършването на услугите. За 2014 г. и 2015 г. счетоводният финансов резултат на ревизираното лице е преобразуван за данъчни цели със сумата 116 627. 59 лева за 2014 г. и със сумата 79 210. 00 лева за 2015 г. По отношение на сумата от 17 099. 57 лева съдът е установил от фактическа страна, че през 2010 г. "Капитол груп" ЕООД е сключило споразумение е сключило споразумение за съвместно изграждане на нов трафопост за нуждите на предприятието в недвижим имот, находящ се в град Костинброд. В изпълнение на споразумението е получило по банков път авансово сума в общ размер на 39 178, 97 лв. от РОЛ СИСТЕМ ООД, Вами МК ЕООД и К. З., за което е издало фактури. Трафопостът е изграден през 2015 г. и е въведен в експлоатация, като с договор от 07.12.2015 г. съоръжението е предадено на ЧЕЗ Разпределение България АД. При ревизията е установено, че на 31.12.2015 г. "Капитол груп" ЕООД е отписало задълженията си към ВАМИ МК ЕООД и К. З., но не и задължението към РОЛ СИСТЕМ ООД в размер на 17 099, 57 лева и съответно не е отчело приход в същия размер през 2015 г. По отношение на сумата от 234 757 лева съдът е установил, че представлява кредитно салдо по сметка 112-2 "Резерви от последваща преоценка на земя в Костинброд". Този актив е апортиран на 08.04.2015 г. в капитала на "Лавиоли" АД и през 2015 г. е следвало да бъде отписан. С ревизионния акт е извършено увеличение на финансовия резултат за 2015 г. с посочената сума основание чл. 140, ал. 4 ЗКПО. Възраженията на жалбоподателя, че тази норма не се прилага, тъй като не е налице преобразуване на дружеството, съдът е отхвърлил като неоснователни. Според съда когато част от имуществото на едно дружество (преобразуващо се дружество) преминава върху едно или повече еднолични дружества с ограничена отговорност (новоучредени дружества), при което преобразуващото се дружество става едноличен собственик на капитала им, е налице преобразуване. Това преобразуване може да се извърши едновременно с отделяне по чл. 262в от закона (ТЗ) т. е. преобразуващото се дружество може да продължи да съществува. Според съда обстоятелствата установени в ревизионния акт (послужили като фактически основания за отказ на правото на приспадане по ЗДДС и за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2014 г. и 2015 г.), се потвърждават от заключението на съдебно –счетоводната експертиза. Вещото лице е потвърдило и твърденията на ревизираното дружество, че със счетоводни справки от 31.12.2018 г. са отписани задължението към Рол Систем ООД в размер на 17 099. 57 лева и преоценъчния резерв от 234 757 лева и тези суми са намерили отражение в счетоводната му печалба за 2018 г. Според съда извършената корекция чрез увеличение на финансовия резултат за 2018 г. не отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 1 ЗКПО за коригиране на счетоводни грешки за минали години чрез предвидените в СС-8 препоръчителен подход или алтернативен подход. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата изцяло. Решението е правилно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите му. Основателни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като съдът не е извършил в мотивите си собствена преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства във връзка със заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Така допуснатото нарушение не е съществено, тъй като не засяга крайните правни изводи по приложението на материалния закон – по ЗДДС, че реалното осъществяване на фактурираните услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е доказано и за законосъобразност на извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2014 г. и 2015 г. по ЗКПО. Поради това и не съставлява самостоятелно касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. Решението съдържа фактически установявания по релевантните за спора факти, което налага от касационната инстанция да бъдат изложени допълнителни съображения по доказателствата във връзка с възраженията в касационната жалба. По приложението на ЗДДС принципно вярно съдът е обвързал възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС с настъпването на данъчно събитие. Това следва от разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Правилно съдът е установил, че предмет на спорните фактури са доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по тези доставки възниква към момента на извършването им. Поради това и релевантните факти, които подлежат на доказване в този случай е извършването на конкретни по своето естество услуги. Правилно в тази връзка съдът се е позовал решението на Съда на ЕС по дело С - 270/09, MacDonald Resorts, т. 16. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест е на ревизираното дружество, което претендира признаване на правото на данъчен кредит и в случая не е изпълнена. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че изводите на съда за недоказано изпълнението на СМР по аварийно възстановяване на подпорна стена, укрепваща уличното платно до осева точка 7 в [населено място], община Мъглиж от "Стройремонт – АС" ЕООД, са в противоречие с доказателствата по делото. Приемо – предавателния протокол от 15.01.2014 г. подписан между страните по процесната доставка не следва да бъде кредитиран като доказателство за извършване на услугите, тъй като е в противоречие с писмените доказателства за извършване на работите и предаването им от ревизираното лице на възложителя община Мъглиж към 06.01.2014 г., когато е съставен акт за установяване годността на строежа. Освен това в приложения по делото ревизионен акт на "Стройремонт – АС" ЕООД са налице конкретни фактически констатации, че услугите по авариен ремонт на подпорна стена в [населено място], общ. Мъглиж са изпълнени от негов подизпълнител ДАР ЕООД. Поради това и всички доводи на касационния жалбоподател за кадровата обезпеченост на прекия доставчик са неотносими към изпълнението на спорната доставка. По фактурата от "Пол Билд Сървисиз" ЕООД правилно съдът е приел, че не е доказано извършването на геодезически услуги на обекти в община Бойчиновци. Настоящият касационен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че липсата на кадрова обезпеченост е самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит. Това становище е в противоречие с практиката на Съда на ЕС (дело С-324/11, Gabor Toth), както основателно се сочи и в касационната жалба. В конкретния случай не това е основанието за непризнаване на правото на приспадане, а липсата на доказателства за извършване на услугите по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Представеният от ревизираното лице приемо – предавателен протокол от 10.07.2015 г., за който се твърди, че удостоверява изпълнението на услугите, не е подписан от изпълнителя. При извършената от касационната инстанция проверка на доказателства се установи, че на л. 1087, т. 5 от приложенията е представен приемо – предавателен протокол, който е подписан от страна на Пол Билд Сървисиз ЕООД, но съдържа добавки "по договор от 10.07.2015 г." и работата е извършена и приета на 01.10.2015 г. Съгласно чл. 178, ал. 2, изр. първо ГПК доказателствената сила на документ, който има добавки между редовете, се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая така представения документ не следва да бъде ценен като годно доказателство за извършване на работата, тъй като не съответства на преписа от същия документ представен от другата страна по договора и не кореспондира с останалите доказателства по делото. Извършването на геодезически услуги не може да бъде обвързано по вид и по време и с работите, изпълнени от Капитол груп ЕООД на обектите с възложител община Бойчиновци. Представеният обобщен протокол от 12.09.2015 г. за приемане на СМР на обектите в [населено място], [населено място], [населено място] предхожда по време изпълнението на спорните услуги, за които се твърди, че са завършени на 01.10.2015 г. Допълнителен аргумент във връзка с тази доставка е и наличието на нарушение на чл. 71, т. 1 ЗДДС при упражняване правото на данъчен кредит, поради издаването от доставчика на две фактури, които са от различни дати и с различно описание на стопанската операция. По доставките от "Глен Консулт" ЕООД правилно съдът е приел, че фактурите с предмет "по договор" са непълни и е приложил решението на Съда на ЕС по делото С-271/12, Petroma Transports SA. Доводите в касационната жалба, че от събраните писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза е доказано изпълнението на услуги с предмет изготвяне на документация за участие в процедури по ЗОП за конкретни обекти, са неоснователни. Преди всичко приемо – предавателните протоколи, подписани между ревизираното дружество и прекия доставчик и между последния и неговите подизпълнители ЕСБ-София ЕООД и Рила консулт ЕООД са изцяло бланкетни. Тези документи повтарят предмета на сключените договори, без конкретни данни за изготвената документация, така че същата, като резултат от извършване на услугите да бъде обвързвана с участието на Капитол груп ЕООД в конкретната процедура по ЗОП. Освен това от представените приемо – предавателни протоколи правилно съдът е приел, че изпълнението на услугите по подготовка на документацията за участие в процедурите по ЗОП от подизпълнителите – пряк доставчик и неговите предходни доставчици, не съответстват по време на провеждането на процедурите, респективно изпълнение на дейностите по сключените договори. Показанията на св. М. - управител на Глен Консулт ЕООД, че приемо - предавателният протокол с подизпълнителите се съставя на финала на договора, който е сключен с тях, когато е представен и последният документ, не променя изводите на първоинстационния съд за констатираното разминаване във времето на изпълнение на услугите по спорните доставки и последващите такива. При установените по делото факти и с оглед на изложените допълнителни съображения, крайният извод на първоинстанционния съд, че по спорните доставки на услуги не е доказано настъпването на данъчно събитие, съответства на доказателствата по делото и на материалния закон – чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 2 и ал. 1, т. 1 ЗДДС. При тези обстоятелства законосъобразно съдът е приел, че са налице основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат за 2014 г. и 2015 г. с отчетените от ревизираното лице разходи за външни услуги по фактурите, издадени от "Стройремонт – АС" ЕООД, "Пол Билд Сървисиз" ЕООД и "Глен Консулт" ЕООД, поради документалната им необоснованост. По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2015 г. със сумата от 17 099. 57 лева и със сумата от 234 757 лева, страните не спорят по фактите и те са установени от първоинстанционния съд в съответствие с доказателствата по делото. Касационният жалбоподател не оспорва обстоятелството, че задължението към Рол Систем ООД в размер на 17 099. 57 лева, както и формираният преоценъчен резерв в размер на 234 757 лева по сметка 112-2 от преоценка на земя, находяща се в гр. Костинброд следва да бъдат отписани, съответно като непогасено задължение и поради апорт на земя в новоучреденото търговско дружество Лавиоли АД, извършена 08.04.2015 г. В тази връзка настоящият касационен състав намира, че неправилно органите по приходите и първоинстанционния съд съда прилагат по отношение отписването на преоценъчния резерв поради апорт специфичния режим на облагане при преобразуване и в частност чл. 140, ал. 4 ЗКПО. Неправилно съдът е приел, че извършването на непарична вноска в капитала на новоучредено търговско дружество (апорт) от ревизираното лице представлява преобразуване на търговското дружество чрез отделяне. За да е налице преобразуване чрез отделяне следва да са изпълнени посочените в чл. 129 ЗКПО кумулативни условия, второто от които е на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество да се издадат акции или дялове от новоучреденото дружество, пропорционално на притежаваните от тях акции или дялове в преобразуващото се дружество. При апорт на недвижим имот от едно търговско дружество в капитала на новоучредено търговско дружество, какъвто е процесният случай, акциите/дружествените дялове от капитала се придобиват от апортиращото дружество, а не от неговите съдружници, респективно едноличния собственик на капитала. Апортът представлява инвестиция за апортиращото предприятие, тъй като то придобива инструменти на собствения капитал (акции). В ЗКПО не са предвидени специални правила за отчитане на разликата между балансовата стойност на апортирания актив и оценката му по Търговския закон. Поради това приложение следва да намерят общите правила за счетоводно отчитане на дълготрайните активи съгласно СС – 16 "Дълготрайни материални активи" – т. 11. 2, б. "г", според който печалбите или загубите от отписването на дълготраен материален актив се отчитат, както следва, при трансформиране в акции или дялове - разликата между първоначалната оценка на акциите/дяловете и балансовата стойност на отписания дълготраен материален актив се отчита като печалба или загуба". В случая за актива (земя) е формиран преоценъчен резерв. Апортът е основание за отписване на актива и на формирания резерв от преоценката му в годината на извършването му, в случая 2015 г. Ревизираното дружество не е извършило отписване на резерва и не е отчело счетоводни приходи или разходи от разликата в оценката по ТЗ и балансовата стойност на актива. Поради това и на основание чл. 45 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат в годината на отписването (2015 г.) следва да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат със стойността на резерва. С оглед на изложеното правилно с ревизионния акт е извършено увеличение на финансовия резултат със сумата 234 757 лева, а определеното допълнително задължение за корпоративен данък във връзка с тази сума, е дължимо съгласно чл. 18, ал. 2 ЗКПО. (В този смисъл и решение № 14668/31.10.2019 г. на ВАС, първо отделение, по адм. дело № 6946/2019 г.) Правилно съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя за отмяна на ревизионния акт в тази част във връзка с извършено увеличение на финансовия резултат поради отписване на задължението към Рол систем ООД в размер на 17 099. 57 лева и на формирания преоценъчен резерв в размер на 234 757 лева през 2018 г. Така извършеното преобразуване на финансовия резултат в следващ период не може да се определи като коригиране на счетоводни грешки за 2015 г., тъй като не отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 1 ЗКПО и не е осъществено чрез допустимите съгласно счетоводен стандарт СС-8 препоръчителен или алтернативен подход. С оглед на изложеното и в съответствие с чл. 78 ЗКПО законосъобразно увеличението на финансовия резултат е извършено от органите по приходите за ревизирания период на 2015 г. По всички изложени съображения следва да се приеме, че като е отхвърлил жалбата на "Капитол груп" ЕООД против оспорените задължения по ЗДДС и ЗКПО, първоинстанционният съд е постановил правилно по своя резултат съдебно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация в размер на 3 632. 78 лева. На основание § 1, т. 6 АПК разноските следва да се присъдят в полза на Национална агенция за приходите - юридическото лице, в чиято структура се намира решаващият орган, страна по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,