Решение № 8217 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2013 г.

Решение № 8217 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3). Образувано е по жалба на "Софийска вода" АД със седалище гр. София, против решение № Ж-7/7.01.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което на "Софийска вода" АД е дадено задължително указание при изготвянето на бизнес плана за периода 2014 - 2018 г., в рамките на инвестиционната програма да предвиди необходимите средства за реализиране на обекти /описани в решението/ в кв. Модерно предградие, със срок на изпълнение до 31.12.2014 г. С жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител юр. Цветомир Николов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - Иван Стоянов Михайлов, оспорва жалбата и счита оспорваното решение за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: С жалба вх. № В-04-00-228 от 25.04.2012 г., подадена до Комисия за защита на потребителите и изпратена по компетентност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Иван Стоянов Михайлов се е оплакал за честите прекъсвания на водоподаването на имотите, разположени по ул. "Справедливост" в ж. к. "Модерно предградие" на гр. София, повреди на уличните водопроводи и бавното им отстраняване от В и К оператора - "Софийска вода" АД. Поискал е съдействие за подобряване качеството на В и К услугата, както и информация за инвестиционната програма на Столична община и "Софийска вода" АД в този район. По повод на подадената жалба е изискано и дадено становище от "Софийска вода" АД с писмо вх. № В-04-00-228/11.06.2012 г., както и допълнителна информация от същия оператор, получена с писмо вх. № В-04-00-228/21.08.2012 г. и писмо вх. № В-04-00-228/12.11.2012 г. В същите се съдържат данни за повредите на водоподаването на имотите по ул. "Справедливост", времето за отстраняването им, както и за извършените инвестиции в този район. Освен него е получена информация от Столична община за инвестиционната програма на общината по отношение водопроводите по ул. "Справедливост". Въз основа на събраната информация от водоснабдителното дружество и Столична община е изготвен доклад от директора на Дирекция "Регулиране и контрол - Водоснабдителни и канализационни услуги" при ДКЕВР, с който се предлага Комисията да даде задължително указание при изготвянето на бизнес плана за периода 2014 - 2018 г., в рамките на инвестиционната програма да предвиди необходимите средства за реализиране на обекти /описани в доклада/ в кв. Модерно предградие, със срок на изпълнение до 31.12.2014 г. С обжалваното решение, взето по протокол № 1 от 7.01.2013 г., Комисията е дала задължително указание, така както е предложено с доклада. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. В жалбите, по която е образувано и се е развило административното производство са изложени оплаквания на жалбоподателя за чести прекъсвания на водоподаването на имотите, разположени по ул. "Справедливост" в ж. к. "Модерно предградие" на гр. София, повреди на уличните водопроводи и бавното им отстраняване от В и К оператора - "Софийска вода" АД. Поискано е съдействие за подобряване качеството на В и К услугата, както и информация за инвестиционната програма на Столична община и "Софийска вода" АД в този район. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, а съгласно ал. 7, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове, се регламентират в Наредбата по чл. 60 от ЗЕ. Предмета на регулиране на ЗРВКУ е определен в чл. 1, ал. 1 от този закон. Съгласно тази разпоредба ЗРВКУ урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационни услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък ВиК оператори. ВиК оператори съгласно чл. 2 от ЗРВКУ, са всички предприятия с предмет на дейност извършване на "ВиК" услуги, като "ВиК" операторите извършват дейността си съгласно изискванията на този закон. Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗРВКУ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране регулира качеството на ВиК услугите. На основание чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗРВКУ ДКЕВР провежда контрол за изпълнението на показателите на качество на ВиК услугите, определени в бизнес плана, както и за извършените разходи за постигане на показателите, заложени в бизнес плана. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗРВКУ Комисията измерва и оценява качеството на предоставяните ВиК услуги, като между основните показатели за качеството на ВиК услугите е и непрекъснатостта на водоснабдяването /непрекъснатост на водоподаването и времетраене на прекъсванията /т. 3/, аварии на канализационната система /т. 9/ и срок за отговор на писмени жалби на потребителите /т. 13/. Наредбата, издадена на основание чл. 60 от ЗЕ, която регламентира редът на подаването и разглеждането на жалбите, е Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.), действаща по време на административното производство и при постановяване на оспорваното решение. Процедурата по уреждането на спорове по чл. 22 ЗЕ е била уредена в чл. 97 - 103 от НЛДЕ (отм.). С разпоредбата на чл. 97 от Наредбата е очертана компетентността на ДКЕВР. Компетентността по жалби на потребители срещу лицензианти е посочена в ал. 1 но чл. 97 от НЛДЕ (отм.) и съгласно нея споровете следва да се отнасят до правото на потребителя да бъде присъединен, правото на лицензианта да прекъсне присъединяването и доставката на потребителя, условията за снабдяване и нормите на качество, предлагани от лицензианта на потребителите. Конкретният спор, повдигнат с жалбата, попада в чл. 97, ал. 1, б. "в" от НЛДЕ (отм.) - жалба на потребител срещу лицензиант, свързана с условията за снабдяване и нормите за качество, предлагани от лицензианта на потребителите. В оспорваното решение № Ж-7/7.01.2013 г. на ДКЕВР няма диспозитив, с който ДКЕВР се произнася по спорния въпрос на подателя на жалбата. Видно от обжалваното решение, адресат е "Софийска вода" АД и на този лицензиран оператор са дадени задължителни указания, които той трябва да изпълни. Тези указания обаче се отнасят за бъдещата инвестиционната програма, част от бизнес плана на дружеството за периода 2014 - 2018 г. За тях обаче подателят на жалбата само е поискал информация, но оплакванията му са били за друго - за условията за снабдяване и нормите за качество, предлагани от лицензианта. А именно - за чести прекъсвания на водоподаването към негов имот, повреди на уличните водопроводи и бавното им отстраняване от "Софийска вода" АД. Въпреки, че са събирани доказателства за тези оплаквания, специализирания регулаторен орган не е упражнил правомощията си по чл. 97, ал. 1 или ал. 2 от НЛДЕ (отм.) - да прекрати преписката, ако в резултат на проверката не е установено нарушение на условията по лицензията или ако в резултат на проверката е установено нарушение на условията на лицензията, да наложи принудителни административни мерки по реда на ЗЕ. По този начин регулаторния орган е подменил предмета на жалбата в нарушение на чл. 9, ал. 1 от АПК. Следва да се посочи, че и дадените задължителни указания с оспорваното решение също са незаконосъобразни и не осъществяват състава на цитираното в решението основание на чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ (отм.). Съгласно тази разпоредба ако ДКЕВР счита, че има нарушение на условията от страна на лицензианта, то следва да наложи принудителни административни мерки по реда на Закона за енергетиката, а ако счита, че няма нарушение - да прекрати преписката. В случая ДКЕВР не е направила констатация за нарушение на условията на лицензията, но въпреки това е дала задължително указание на лицензианта. Освен това дадените от нея указания не касаят изпълнението на показателите на качество на ВиК услугите, определени в приетия и действащ бизнес плана /чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗРВКУ/ или извършените разходи за постигане на показателите, заложени в бизнес плана /чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗРВКУ/. А са относно бъдещия бизнес план за периода 2014 - 2018 г., за който регулаторната намеса се осъществява по друг ред, разписан в чл. 11 от ЗРВКУ. Дадените задължителни указания не представляват и налагане на принудителна административна мярка по реда на ЗЕ, каквито за правомощията на Комисията по чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ (отм.). В този смисъл са основателни оплакванията на "Софийска вода" АД с жалбата, предмет на настоящото производство. Не може да се приеме, че разпореденото с оспорваното решение представлява предписание със задължение за уведомяване в определен срок за неговото изпълнение по чл. 80, ал. 4, т. 1 от ЗЕ, защото правомощието да дават задължителни предписания на проверяваните лица е на контролните органи на ДКЕВР. Това се упълномощените от нея лица /чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗЕ/ за извършване на проверки, а не е правомощие на самата Комисия. Изложеното налага постановеното Решение № Ж-7/7.01.2013 г. на ДКЕВ да бъде отменено и преписката да се върне на ДКЕВР за ново произнасяне по предмета на жалбата на Иван Стоянов Михайлов. Независимо от отмяната на НЛДЕ, правомощията на ДКЕВР са идентични в чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,