Решение № 3387 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7258/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ срещу Решение 2898/28.04.2023 г. на Административен съд София - град /АССГ/, постановено по адм. дело 3201/2022 г. в частта, с която по жалба на Н. Николов е отменено негово Уведомително писмо/УП/ с изх. 02-220-6500/1130 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., в частта на извършените намаления и редукции за кампания 2020 г. по Схемата за единно плащане на площ, Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания, Подмярка 13.2/НР2 и Мярка12/Натура 2000 и преписката е върната на органа за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване на мотивите на решението. Със съдебното решение ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Решението, в частта с която е отхвърлена жалбата на Н. Николов срещу Уведомително писмо изх. 02-220-6500/1130 от 10.03.2022 г. на Зам. - изпълнителния директор на ДФЗ и Николов е осъден да заплати разноски по делото, не е обжалвано, поради което съдебното решение в тази част е влязло в сила. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречието му с материалния закон и необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че административният акт е материално незаконосъобразен. Излага съображения, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.33, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, тъй като се касае за извършени проверки чрез дистанционен контрол и проверки на място, като не се прилага дешифриране на актуална ортофтокарта, теренни проверки и информация от Сателит на Министерство на земеделието, както е приел съдът. Счита, че разликата, определена от съда като допустима площ в размер на 0,66 ха е минимална и същата не променя крайния резултат като процент на наддеклариране, тъй като е под 20%. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и направените съдебно - деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозирано е становище от 20.02.2024 г. от юриск. Тренчева, с което поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира юриск. възнаграждение и моли касационната инстанция в случай, че приеме същата за неоснователна, да уважи направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, като намали същия на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Ответникът по касация Н. Николов в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба от 29.01.2024 г., представляваща отговор по касационната жалба, от адв. Стоянова, с който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатски хонорар, като представя договор за правна помощ от 15.01.2024 г. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: Н. Николов е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 22/270520/98897 по схеми и мерки подробно описани от съда. Извършени са автоматизирани проверки и проверки на място, с резултатите от които бенефициента е запознат своевременно. На 10.03.2022 г. Заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното Уведомително писмо изх. 02-220-6500/1130, чието съдържание е подробно възпроизведено от съда. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Според вещото лице за района, в който попадат заявените за подпомагане от Н. Николов парцели за 2020 г., са налични сателитни изображения, достъпни на сайта на Google earth. Посочил е, че е извършена проверка на място посредством дистанционен контрол, а за парцелите, които са извън наличните ортофотоизображения /общо 13 парцела/ е извършена бърза проверка на място, като допустимите и недопустими площи за всеки един от парцелите са измерени с GPS. За определяне на границите на допустимите и недопустими площи са използвани геореферирани сателитни изображения, получени от сателитната платформа Worldview-2. Датите на заснемането са 03.07.2020 г. - за изображенията от SLADU и от 17.07.2020 г. - за изображенията от G_DOB_east. Вещото лице е направило подробен анализ за всеки един от парцелите, недопустимата площ за които е определена по дистанционен метод. Установени са площи в общ размер на 0.66 ха, които могат да бъдат включени в допустимата площ за парцелите, тъй като за тях не са установени недопустими елементи. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, позовавайки се на представената Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ и анализирайки разпоредбите на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Приел е, че при издаването на уведомителното писмо не е допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. Цитирано е Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, съгласно което мотивите на акта могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Според съда в настоящия случай в изпратеното с придружителното писмо Становище изх. 02-220-6500/1130 от 30.03.2022 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, издател на оспорения административен акт, се съдържат мотиви във връзка с извършените намаления и редукции. По горните съображения АССГ е приел, че е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено в нарушение на приложимото материално право. В тази връзка е посочил, че не са спазени изискванията на чл.33, ал.4 от ЗПЗП. Според съда преценката за допустимост на парцелите е следвало да бъде извършена чрез дешифриране на актуална ортофотокарта, теренни проверки или проверки на място, а в случая административният орган е използвал непредвидени процесуални способи, като е събрал данни от сателитни изображения от SLADU и от G_DOB_east, които не са данни от сателит на Министерство на земеделието. Приел е, че относно БЗС 61131-316-14-2, 61844-456-10-2, 61844-443-4-2, 67146-45-1-1 и 61844-183-4-1 границата на недопустимата за подпомагане площ може да бъде редуцирана, тъй е установен по-малък размер на недопустимата площ в размер на 0,66 ха. Решението в оспорената му част е правилно като краен резултат при следните коригиращи и допълващи мотиви: Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства на база събраните по делото доказателства. С оглед наведените от жалбоподателя доводи спорът по делото е правен и се свежда до това отговаря ли оспорваното уведомително писмо на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т.е. мотивирано ли е същото и съдържа ли фактически и правни основания. Решаващият съд правилно е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, както и че е издадено в писмена форма. Неправилно е приел, че писмото е мотивирано, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В писмото са посочени само заявените мерки и схеми за подпомагане. Относно фактическите обяснения за съдържанието на отделните колони в таблиците, с приложимите за отделните констатации правни норми, следва да се посочи, че уведомителното писмо съдържа две таблици озаглавени: Таблица 1: Оторизирани суми /в лева/ и Таблица 2: Извършени плащания /в лева/, като от отразеното в таблиците и поясненията към тях въобще не може да се направят ясни и категорични изводи, при посочените като искани от Н. Николов суми, защо и на какво основание са извършени намаленията. Решаващият съд е посочил, че в конкретния случай фактическите и правни основания за издаване на оспореното уведомително писмо са посочени в административната преписка, именно в извършените автоматични проверки и проверки на място, както и в Становище от 30.03.2022 г на Зам. - изпълнителния директор, които се потвърждават от констатациите на вещото лице. Представените резултати за извършени автоматични проверки и други документи във връзка с проверката нямат характер на мотиви на административния акт, още повече, че в писмото липсва препращане към който и да е индивидуално определен такъв документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тези документи факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най -късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище изх. 02-220-6500/1130#3 от 30.03.2022 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по - горестоящия административен орган. Неправилно решаващият съд е приел, че с оглед на това становище административният акт следва да се приеме за надлежно мотивиран. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Посоченото нарушение в изискването за форма на административния акт е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК за неговата отмяна като незаконосъобразен. За пълнота следва да бъде посочено, че съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, в относимата му за кампания 2020 г. редакция, Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане; 2.система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4.интегрирана система за контрол; 5.електронна база данни. Електронната база данни по ал.2 т. 5 включва данните от системите по ал.2, т.1, 2 и 3 от външни бази данни. Системите се създават поддържат от Разплащателната агенция; Министерството на земеделието, храните и горите и Българската агенция по безопасност на храните. Разплащателната агенция обединява данните от системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 в цифров вид в интегрирана информационна система и създава и поддържа системни връзки с външни регистри. Видно от разпоредбата на чл. 30 от ЗПЗП в относимата му редакция за процесния период Системата за идентификация на земеделските парцели е само част от ИСАК, като могат да се ползват и други източници за определяне на реалното състояние относно допустимостта на площите, каквито са методите за дистанционно наблюдение и бърза проверка на място, извършвани след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. По изложените съображения решението в обжалваната му част е правилно като краен резултат и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за адвокатски хонорар, които са надлежно претендирани и доказани, а възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, като бланково такова, несъобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение