Решение № 3153 от 24.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Стефанов от гр. Плевен лично и като законен представител на С. Стефанов от гр. Плевен против Решение 265 от 10.06.2022 г. по адм. дело 672/2021 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което са отхвърлени предявените искове от Ц. Стефанов, срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение общо в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени и имуществени вреди. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът е постановил решението си при непълно изследване на фактите и обстоятелствата по делото и при неправилното им тълкуване. Иска се решението да бъде отменено и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез адв. Димитров поддържа жалбата. Ответникът - Агенция за социално подпомагане /АСП/, в съдебно заседание и в представен писмен отговор, както и писмена защита, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, счита, че касационнaта жалба е подадена от надлежни лица, имащи правен интерес от оспорване на съдебното решение и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Ц. Стефанов от гр. Плевен лично и като законен представител на С. Стефанов /негов син/ от гр. Плевен против АСП с цена на иска 100 000 лв., от която сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца С. Стефанов и 24 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на ищеца Ц. Стефанов, както и 16 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца Ц. Стефанов. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от С. Стефанов, чрез неговия баща и законен представител Ц. Стефанов против Агенция за социално подпомагане, иск с правно основание чл. 1, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ вр. с чл. 203 и сл. от АПК, за заплащане на сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца С. Стефанов в резултат от действия на служители на АСП, изразяващи се в оказан продължителен натиск върху детето, в посока на обосновани от съдебното решение, но неприемливи за детето дейности, довели до трайни проблеми във всички аспекти от живота, за периода януари 2016 г. 21.08.2020 г., датата на влизане в сила на съдебното решение, с което са присъдени родителските права върху детето С. Стефанов на ищеца Ц. Стефанов и от когато ответникът е прекратил всякакви дейности, свързани с детето, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Ц. Стефанов против АСП, иск с правно основание чл. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК за сумата 24 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от незаемането на предлагана длъжност за периода 02.2017 г.- 01.2018 г., като неоснователен и недоказан. Диспозитива на решението завършва с отхвърляне на предявения от Ц. Стефанов против АСП, иск с правно основание чл. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК за сумата 16 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - действия и бездействия на ответника, изразяващи се в оказван вербален натиск от представители на ответника за провеждане на срещи и консултации на детето със социални работници, както и му е вменявана вина за състоянието на детето, което е било вследствие от действията на представителите на ответника, подложен е бил на системен тормоз по телефона и на лични срещи, на които е бил убеждаван да се държи с детето по начин, който да го убеди в правилността на действията им, нееднократно отказан достъп до информация свързана с действията на ответника, касаещи ищеца С. Стефанов, като неоснователен и недоказан. За да постанови решението си в обжалваната част, съдът е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и назначената съдебно-психологическа експертиза и въз основа на тях е приел, че предявените искове са неоснователни и недоказани, тъй като ищците не са установили наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които следва да са налице в условията на кумулативност, за да се реализира търсената отговорност на държавата. Настоящият съдебен състав смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, по отношение на отхвърлените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Настоящият състав намира, че административния съд правилно е приел, че в случая действията на служителите на ОЗД във връзка с изпълнение на задълженията им, не могат да бъдат квалифицирани като тормоз . На бащата е известно постановеното съдебно решение относно упражняване на родителските права върху детето С. и това, че той не е направил нищо за да го изпълни доброволно, въпреки че влязлото в сила решение е задължително за страните по делото. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, каквото в случая представлява неизпълнението на съдебното решение от страна на бащата. Първоинстанционният съд коректно е приел, че в случая липсва причинно-следствена връзка между твърдените претърпени вреди от ищците и действия и/или бездействия на служители на ответника относно влошените отношения между родителите на детето С., като за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение за упражняване на родителските права от майката и осъществяването на лични контакти от майката се е наложило да се намесят представителите на институциите, което е било съпроводено със страх от създаденото от бащата у детето усещане, че това е нещо задължително, което ако не бъде изпълнено ще бъде съпроводено със санкция. В заключение правилно съдът е приел, че твърдените имуществени вреди, причинени на бащата, изразяващи се в пропуснати ползи в резултат от това, че не е сключил трудов договор, поради това че е трябвало да провежда срещи със социалните, да води детето на училище, да бъде неотлъчно до него с оглед създалата се ситуация, са недоказани, тъй като по делото са представени две уведомления до бащата, с които той е уведомен, че следва да се яви в определен срок за да сключи трудов договор за позицията, за която е одобрен. Не са ангажирани доказателства за това, че ищецът Стефанов не се е явил за да сключи трудов договор по изтъкнатите от него причини, като в единия случай е имал един месец, а във втория три месеца за да се яви и сключи трудов договор. Настоящият състав намира, че при анализа и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е изяснил релевантните факти и е обсъдил възраженията и становищата на страните, включително относимата правна уредба. Правилен е извода за неоснователност и недоказаност на исковете, като в случая фактическите обстоятелства, на които се основават исканията за обезщетение са свързани с твърдени действия и бездействия на служители при АСП, отдел ЗД . Противно на възраженията на касатора, по делото не е доказано с поведението си социалните работници да са допринесли за задълбочаване на родителското отчуждение на детето и/или да са извършили незаконосъобразни действия или бездействия, водещи до ангажиране отговорността на ответника по ЗОДОВ. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя заключението, че твърдените като възникнали проблеми при детето, свързани със стрес, асоциативност и др. не е доказано да са в резултат от поведението на служителите на АСП, а се дължат на наложилите се във времето усложнения във взаимоотношенията между родителите и осъществяваното от тях по повод личните контакти между бащата и детето и постановеното с влязлото в сила решение на градски съд. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба и съдът не е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложил е мотиви, съответстващи на доказателствата по делото и не е допуснал неправилна интерпретация на релевантните факти, включително и за обективно съединените искове за имуществени и неимуществени вреди, претендирани като причинени на бащата, изразяващи се в пропуснати ползи от несключен трудов договор, вследствие на действия на социалните работници. По делото не са ангажирани доказателства, че трудовият договор не е сключен по вина на служители на ответника и не е доказано по надлежния ред и в необходимата пълнота, за да обуслови уважаването на исковете и такова поведение от страна на социалните работници. По тези съображения, решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото, искането за разноски от страна на ответника е направено своевременно, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,