Решение № 226 от 9.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 759/2018 г.

Решение № 226 от 9.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 759/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Д. Ю. С. и К. А. Р. срещу решение № 112/17.04.2018 г. по внохд № 151/18 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подс. С. се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието и се иска то да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК. В жалбата на подс. Р. са изложени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание, като по същество се иска само неговото намаляване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни. Гражданският ищец Г. П. и неговият повереник адв. С. не се явяват и не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С присъда № 1/22.01.2018 г. по нохд № 224/2017 г. Кърджалийският окръжен съд признал подсъдимите Д. С. и К. Р. за виновни в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б. А и б. Б, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 58а ал. 1 от НК ги осъдил съотв. подс. С. на пет години и четири месеца лишаване от свобода, а подс. Р. на четири години лишаване от свобода. Осъдил подсъдимите да платят на пострадалия Г. П. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2300 лв. и за неимуществени вреди в размер на хиляда лева. С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд потвърдил присъдата. Жалбите са неоснователни. Преди всичко следва да се посочи, че общо заявените оплаквания в жалбата на подс. Р. за допуснати от възззивния съд съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по делото са лишени от фактическо основание. Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът е спазил всички изисквания към диференцираната процедура, обусловена от направеното самопризнание, поради което въззивната инстанция правилно е приела липса на данни за опорочаване на волеизявлението на касатора поради натиск или неразбиране. В този случай, решаващите съдебни инстанции са обвързани с обстоятелствената част на обвинителния акт, а подсъдимият е лишен от право да оспорва фактите, изложени в него. Противно на твърдението в жалбата, в атакуваното въззивно решение изрично са посочени доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които подкрепят направеното самопризнание, поради което касационният състав не констатира наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Неоснователно е и възражението за недопустимост на гражданския иск за имуществени вреди, тъй като парите били собственост на букмейкърския пункт. Инкриминираната сума е отнета от владението на св. П., а съгл. нормата на чл. 198 от НК, дефинираща престъплението "грабеж", владелецът има качество на пострадал от престъплението, съотв. има право да предяви граждански иск за вреди. Въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения относно справедливостта на наложените с присъдата наказания на двамата касатори, съотв. относно неоснователността на претенциите им за тяхното индивидуализиране по чл. 55 от НК. В жалбата на подс. Р. липсват съображения в подкрепа на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. На първо място, ВКС счита за правилен извода за завишена степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимите престъпление, изхождайки от механизма на осъществяването му, проявената от дейците упоритост, дързост и арогантност и пълното неглижиране на посетителите в пункта на "Е.", в чието присъствие те отправили заплахи за саморазправа със св. П., а подс. С. му нанесъл и удар в главата. На следващо място, подкрепено от доказателствата по делото е и заключението за висока лична степен на обществена опасност на подсъдимите. И двамата са осъждани, като броят на присъдите надхвърля значително тези, обуславящи квалификацията на деянието по т. 4 на чл. 199, ал. 1 от НК. Видно е от свидетелствата за съдимост, че подс. С. е осъждан за широк спектър от престъпления- за кражби, транспортни престъпления, измами, принуда по чл. 143 от НК, закана с престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, хулиганство, нанасяне на телесни повреди, трафик на хора, а подс. Р. - предимно за извършени кражби, но и за държане на наркотични вещества и за грабеж. Заключението на Пловдивския апелативен съд, че подсъдимите са с трайно изградени престъпни навици, не показват промяна в асоциалното си поведение, не се повлияват от наложените им и изтърпени наказания и не проявяват признаци за поправяне и превъзпитание напълно се споделя и от касационния състав. Неоснователно е оплакването на подс. С., че съдът не е взел предвид здравословното му състояние, както и направените самопризнания, като неправилно е отказал да индивидуализира наказанието при основанието по чл. 55 от НК. Възражението е обсъдено на л. 7-8 от решението и е отхвърлено с убедителни съображения, които не е нужно да се преповтарят. Процесуалното поведение на пострадалите, които не са се конституирали като частни обвинители, а св. П. не е предявила и граждански иск, не е обстоятелство, даващо отражение върху индивидуализацията на наказанието, каквито аргументи са изложени в писмените бележки на защитника на подс. С.. Здравословното състояние на този подсъдим е отчетено като смекчаващо отговорността му обстоятелство, а дадените от него обяснения на досъдебното производство нямат значителен принос за разкриване на престъплението и правилно не са ценени повторно в негова полза. Върховният касационен съд, също както и въззивният съд, не намира основания за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК и счита наложените на касаторите наказания за справедливи по размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение