Решение № 6003 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14553/2016 г.

Решение № 6003 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14553/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от: 1. Кмета на район "Централен" при община П., чрез юрк. Сухоруков като процесуален предствител и 2. "Т. Е. Б." ООД и "МЛП Корпорация" ООД, представлявани от управителя Л. М., против решение № 2091 от 9.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2328/2015 г. по описа на Административен съд - П. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния макон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - "М6" АД, чрез пълномощника адв. Н. изразява становище за недопустимост на първата и за неоснователност на втората касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба на "Т. Е. Б." ООД и "МЛП Корпорация" ООД за процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № РД-15-634/26.08.2015 г. на кмета на район "Централен" при община П., издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, с която на касационните жалбоподатели и на "М6" АД като собственици е разпоредено да премахнат сграда с идентификатор 56784.522.770.2, находяща се в имот с идентификатор 56784.522.770 по кадастралната карта на гр. П., за своя сметка, тъй като поради естествено износване и други обстоятелства е станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна е за използване, застрашена е от самосрутване, създава условия за възникване на пожар, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави. На основание чл. 210, ал. 1 АПК решението може да се обжалва от страните по делото, за които то е неблагоприятно. "Т. Е. Б." ООД и "МЛП Корпорация" ООД нямат правен интерес да обжалват съдебния акт. Те са адресати на оспорената от "М6" АД заповед. Решението е благоприятно за тях. С отмяната на административния акт се заличават разпоредените с него задължения за премахване на сградата, тяхна собственост и самостоятелните обекти в нея, независимо от качеството им на заинтересовани страни в първоинстанционното производство и поддържаната от двете дружества в хода на процеса позиция за законосъобразност на заповедта. Като подадена от страни по делото, за които решението е благоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, касационната им жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея касационно производство - да се прекрати. Касационната жалба на кмета на район "Централен" при община П. е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед, Административен съд - П. е приел, че е издадена от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон. Обосновал е извод за постановяване на административния акт в нарушение на императивното изискване по чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на всички заинтересовани лица, при липса на изрично становище от НИНКН за премахване на сградата със статут на част от групова недвижима културна ценност и без да е изследвана от комисията и органа техническата възможност строежът да бъде поправен или заздравен. Решението е правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, вкл. основното и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ предвижда премахване на сгради, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, пожароопасни или вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Кметът на общината може да упражни правомощията по чл. 195, ал. 6 ЗУТ при спазване на предвидения в чл. 196, ал. 2 ЗУТ ред - проверка от нарочна комисия и отразяване състоянието на строежа в констативен протокол, който се съставя, след като заинтересованите лица бъдат изслушани. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че един от адресите на проверката - "М6" АД, собственик на самостоятелен обект в сградата с идентификатор 56784.522.770.2.11, не е изслушан от комисията. Установено е, че в случая е взето единствено становището на другите двама адресати. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица предхожда констатациите в съставения протокол. Данните по делото сочат на ненадлежно връчена покана за извършване на проверката. Изпратеното до "М6" АД съобщение по пощата не е получено от адресата. Редът по § 4, ал. 2 ДР ЗУТ е приложим, когато лицето не е намерено на посочения от него адрес, удостоверено с подписите на две длъжностни лица, което в случая не е направено. Връчването на протокола за техническо състояние на сградата от 21.04.2015 г., съдържащ предложението на комисията до кмета за издаване на заповед по чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахването й, както и подаването на възражение от "М6" АД до административния орган не съставляват изпълнение на изискването по чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушването му от комисията като заинтересовано лице. Правилно съдът е приел, че не е спазена регламентираната в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Ако беше изпълнено това изискване, заповедта на кмета на район "Централен" би могла да има и друго съдържание. Само на това основание заповедта подлежи на отмяна. Допълнителен аргумент за нейната незаконосъобразност поради допуснато съществено процесуално нарушение е и липсата на положително становище от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица по реда на чл. 83, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗКН (редакция, ДВ, бр. 54/2011 г., действаща към датата на издаване на заповедта) относно намесата на административния орган за премахване на процесната сграда. Установено е, че същата попада в обхвата на територия на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата и е със статут на групова недвижима културна ценност - § 10 ПЗР ЗКН. Съгласно чл. 83, ал. 5 ЗКН преместване, премахване изцяло или частично на недвижима културна ценност, както и премахване на растителност и паркови елементи в недвижими културни ценности-градинско и парково изкуство, се разрешават по реда на ЗУТ, след положително становище и при условия, определени от органа по ал. 3. Видно от съдържанието на приетото в първоинстанционното производство писмо от 18.04.2016 г. директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство изразява становище за неотносимост на разпоредбата на чл. 83, ал. 5 ЗКН, доколкото процесната сграда няма статут на единична недвижима културна ценност. С това писмо не се изпълнява законовото условие за наличие на положително становище от компетентния орган за премахване на сградата. Цитираната разпоредба не изключва от приложното си поле обектите със статут на групови недвижими културни ценности. От данните по преписката е установено, че констативният протокол съдържа установявания относно състоянието на сградата - бивш тютюнев склад, но констатацията относно невъзможността същата да се поправи или заздрави е бланкетна. В констативния протокол не са изложени мотиви от комисията, липсват фактически установявания за това и в заповедта. Наведените в касационната жалба на кмета на район "Центролен" при община П. доводи относно невъзможността да се поправи, съответно заздрави сградата, вкл. и в контекста на влошените взаимоотношения между собствениците не могат да заместят изискването за мотивираност на акта. В административното производство не е изследвана хипотезата за поправянето или заздравяването на строежа в цялост или на частта от него, успоредна на ул. "А. В.", представляваща новоизградена конструкция в рамките на първия етаж на сградата с действащи търговски обекти. Правилно съдът е приел, че при преценката за тази възможност органът е следвало да съобрази влязлото в сила решение по гр. дело № 1656/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което "Т. Е. Б." ООД е осъдено на основание чл. 109 ЗС да възстанови покривната конструкция на сградата, разположена по протежението на ул. "А. В.". Като постановена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила законосъобразно оспорената по делото заповед е отменена. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касатора кмета на район "Централен" при община П. основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 1 500 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за неговата прекомерност, направено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид фактическата и правна сложност на спора е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 210, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение