Решение № 3509 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния представител юркисконсулт Д. Колева, против решение 204 от 14.08.2023 г., постановено по адм. дело 22/2023 г. на Административен съд - Смолян, с което по жалба на Трока ЕООД е отменно решение за налагане на финансова корекция 21/312/00300/3/01/04/01, с изх. 07-0400/1478#267 от 29.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 128 289, 96 лв. Със същото решение Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на Трока ЕООД сумата от 1026 лв. разноски по делото за внесена държавна такса. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при явна необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдът да отмени решението и да се произнесе по същество на спора, като отхвърли жалбата на Трока ЕООД срещу решението за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Трока ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдебното решение, като материално незаконосъобразно, следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение за налагане на финансова корекция 21/312/00300/3/01/04/01, с изх. 07-0400/1478#267 от 29.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на Трока ЕООД е определена финансова корекция в размер на 128 289, 96 лв. С обжалваното решение административният съд е отменил оспореното решение за налагане на финансова корекция. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при условията на заместване. Посочил е, че е спазено е изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, както и е спазена предвидената от закона писмена форма на решението. Същото обаче е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка според съда при направеното фактическо описание в решението за налагане на финансова корекция и посочените правни основания за жалбоподателя е останало неясно за какво нарушение именно ще търпи финансови последици, а съдът е поставен в положение да гадае каква е волята на издателя на решението, което е недопустимо. По никакъв начин решаващият орган не е обосновал и наличието на нередност като основанието за налагане на финансовата корекция. Според Административен съд Смолян изложеното обосновава незаконосъобразност на административния акт и същият е отменен. Решението е правилно само като краен резултат. Следва да се посочи, че в конкретния случай не е налице твърдяната от първоинстанционния съд неяснота за жалбоподателя за какво нарушение ще търпи финансови последици. Действително в решението за налагане на финансова корекция административният орган е вписал като правно основание за издаването му чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕФСУ. От фактическите установявания на органа безспорно става ясно, че финансовата корекция се налага за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи за две пълни финансови години 2013 г. и 2014 г., който съобразно константната практика на ВАС са одобрени индикатори и нарушението им води до налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. В административния акт се съдържа достатъчна по обем и конкретика мотивировка, даваща възможност на неговия адресат да разбере в какво точно се състои неизпълнението на поетия от него ангажимент, въз основа на какви доказателства и данни административният орган е стигнал до извода за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и какви са последиците от това установено по безспорен начин неизпълнение. При тези данни, дори и да е налице изписване на още една точка - т. 1, освен приложимата т. 7 от нормата на чл. 70 ,ал. 1 от ЗУСЕСИФ, то това не е съществено и не води до незаконосъобразност на акта на това основание. Волята на административния орган е напълно ясна и независимо, че безспорно е следвало правно да бъде квалифицира само като такава по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, не следва да се приеме, че в случая жалбоподателят не е могъл да разбере за какво точно нарушение търпи финансови последици, а пък съда да гадае каква е волята на административния орган. Не е налице и твърдяното от съда, че в случая административния орган не е обосновал наличието на нередност, като основание за налагане на финансова корекция. Според легалната дефиниция на чл. 2, т. 36 на Регламент (ЕС) 1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено нарушение на стопански субект е същностен елемент от понятието нередност и по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент 1083/2006 г. на Съвета (отм.);. Допуснатите от бенефициера действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба 29 от 11.08.2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, което от своя страна води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент 1083/2016 г., поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет какъвто е настоящия случай, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. В случая са налице елементите от фактическия състав на нередност. Настоящият състав възприема крайния извод на административния съд за незаконосъобразност на процесното решение за налагане на финансова корекция, макар и не поради изложените в съдебния акт мотиви. При заявеното още в пред първоинстанционния съд възражение за изтекла погасителна давност, първият и основен въпрос по делото, относим към материалната законосъобразност на акта, който съдът е следвало да изследва, е този за давността. И това е така, защото при евентуална констатация на съда за изтекла погасителна давност, проверката за наличието и на други пороци, налагащи отмяната на административния акт, се явява ненужна. Погасената давност влече материалната незаконосъобразност на издадения административен акт и представлява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна без да е необходимо изследването и на други отменителни основания. В случая са налице правилни фактически установявания, който дават възможност на настоящия състав да прецени, че е налице изтекла давност. Касае се за продължаваща нередност през две последователни години 2013 г. и 2014 г., както и за 11. месеца през 2015 г. Неизпълнението на поетите договорни задължения от Трока ЕООД, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Налице е продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, от Регламент 2988/95. Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, нередността е прекратена от края на 2015 г. Според чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 давността е четири години и изтича на 31.12.2019 г. Производството по налагане на финансовата корекция е открито на 13.06.2022 г., с изпратено на бенефициера уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, следователно извън законовия срок. Неправилно административният орган приема, че давността, която тече е пет годишна по смисъла на ДОПК, както и, че административните проверки извършени през 2019 г. прекъсват същата, релевантен в случая е момента на откриване на производството по налагане на финансовата корекция. Твърденията на административния орган за прекъсване на давността на 11.03.2020 г. с постъпване на доклад на ОЛАФ в Държавен фонд Земеделие не следва да се обсъждат, тъй като както се посочи по-горе давността е изтекла още края на 2019 г. Още повече, че по делото е наличен доклад, получен от ДФЗ, с вх. от 11.03.2023 г., а не вх. 11.03.2020 г. Изтеклият давностен срок за налагането на финансовата корекция е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на акта, с който последната е наложена, тъй като влече неговата материална незаконосъобразност. Ето защо, като краен резултат оспореният акт за налагане на финансова корекция правилно е отменен от първоинстанционния съд като незаконосъобразен, съответно и постановеното съдебно решение се явява правилно само като краен резултат и следва да бъде оставено в сила при направената корекция в мотивите. При този изход на спора своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски е неоснователно. По изложените и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,