Решение № 12182 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5115/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуален представител юрк. Е. Тошева, против решение 239 от 31.03.2023г., постановено по адм. дело 1223/2022г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по жалба на И. Делчев е отменена заповед 3282з - 4605/12.12.2022г. за наложено дисциплинарно наказание на служителя. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорва изводите на АС за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и наличие на основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК за отмяна на оспорената заповед. По подробно развити доводи в касационната жалба и писмени бележки се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът И. Делчев, чрез процесуален представител адв. Ников, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски . Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил заповед 3282з - 4605/12.12.2022г. на ВПД директор на Главна дирекция "Гранична полиция", с която, на осн. чл.194, ал. 1 и ал.2, т. 1 и чл.204, т.3 и чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор И. Делчев - старши полицай на ГКПП - Лесово от ГПУ - Елхово при РД "ГП" - Елхово към ГДГП. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като съдържа фактически и правни основания. Съдът е счел, че са спазени изискванията на чл.206, ал.1 и чл.207, ал.8 от ЗМВР, но не е изпълнено задължението по чл.207, ал.3 от ЗМВР, ДРО да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. В предвид факта, че при извършен обиск не са били открити банкноти от 20 евро в служителя, а всички изготвени справки и документи сочат на вероятност за получаване на такива банкноти, съдът е приел, че не може категорично да се приеме наличието на извършено от Делчев действие, уронващо престижа на институцията, съответно и дисциплинарно нарушение. На следващо място, съдът е счел, че не са представени по делото доказателства на електронен носител, от които да се установят посочените в оспорения акт и обобщена справка обстоятелства. Нарушенията на предвидените в ЗМВР административнопроизводствени правила, съответно и на чл.35 от АПК, според съдът са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Предвид разпределената доказателствено тежест по делото, АС заключил, че административният орган не е доказал наличието на фактическите и правни основания за издаване на заповедта, поради което я отменил. Решението е неправилно. Споделят се изводите на АС - Хасково, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания, както и изискуемите реквизити по чл.210, ал.1 ЗМВР. Неправилни са обаче доводите на съдът за допуснато нарушение на чл.207, ал.3 от ЗМВР и чл.35 от АПК довели и до неправилно приложение на материалния закон. Така направените изводи са изцяло необосновани и несъответни на установената фактическа обстановка по делото. Дисциплинарното производство е образувано със заповед 3282з - 1983 от 15.06.2022г. на органа по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Делчев е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 22.06.2022г., като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата си, предвидени в чл.207, ал.8 ЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението, съгласно чл.207, т. 3 ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства / чл.206, ал.3 ЗМВР/. Изготвена е обобщена справка рег. 4070р - 30260/10.11.2022г. (чл.207, ал.7 ЗМВР), с която Делчев е запознат. След изготвяне на обобщената справка и предоставянето й на служителя, същият се е възползвал от възможността за даване на обяснения, като е депозирал такива на 11.11.2022г. до ВПД директор на ГД "Гранична полиция" - МВР. Противно на възприетото от АС, дисциплинарноразследващият орган в изпълнение на задължението си по чл.207, ал.3 от ЗМВР е извършил всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. На първо място невъзможността за осъществяване на последващ контакт с турския гражданин O. Sanli не може да обоснове допуснато нарушение на цитираната разпоредба, след като по делото са представени безспорни доказателства, че ДРО е предприел всички необходими действия за установяване на лицето и изнесените от него обстоятелства в дадени писмени обяснения. Именно за обективното и пълно изясняване на фактическата обстановка и обективната истина е бил удължен и срока за провеждане на дисциплинарното производство със заповед 3282з - 3068 от 05.09.2022г. на директора на ГД "ГП" с оглед всички необходими доказателства за установяване на извършеното нарушение и в частност събиране на повторни сведения от турския гражданин. Пак във връзка с установяване обстоятелствата, дадени в писмените сведения от лицето е изпратено запитване в СКЦПМС - К. Андреево с писмо рег 4070р - 22678/07.09.2022г. С писмо рег. 12521р - 368/12.09.2022г. по описа на СКЦПМС - К. Андреево е изпратен отговор на запитването за предоставяне на информация и оперативни данни рег. 125210 - 7910/12.09.2022г., който съдържа данни за адрес на лицето, но не и телефонен номер. По нататък с оглед осъществяване контакт с турският гражданин, ДРО е изготвил писмо до директора на ГД"ГП" от 30.09.2022г. с молба , чрез дирекция "МОС" - МВР да бъдат установени и предоставени актуален телефонен номер и електронен адрес на лицето. Предвид установеното от ДРО, че до 24.10.2022г. турският гражданин няма регистирано в АИС - ГК влизане в страната и не е осъществен контакт с него, дисциплинарноразследващият орган е изискал докладна записка от служителя, снел писмените обяснения от лицето на 08.06.2022г. - младши експерт Н. Гидиков. С докладна записка рег. 4070р - 28316/24.10.2022г. младши инспектор Гидиков възпроизвел данните и факти от проведената беседа с турския гражданин, както и снетите му писмени обяснения, дадени собственоръчно на турски език, преведени впоследствие на български език. В представената докладна записка мл. инспектор Гидиков потвърдил дадените сведения от турския гражданин. Всички тези действия, извършени от ДРО сочат на воля и последователност на органа за провеждане на пълно, обективно и всестранно разследване, както и предприемане на всички законови способи за установяване на обективната истина в рамките на закона и спазване на разпоредбата на чл.207, ал.3 ЗМВР. На следващо място са неправилни изводите на АС за недоказаност на фактическите и правни основания за издаване на заповедта, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест по делото. Задължението за разпределение на доказателствената тежест не е изпълнено от АС - Хасково, защото с определение от 16.01.2023г. съдът е конституирал страните и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е дал общи указания до страните, включително спрямо касатора на осн. чл.170, ал.1 от АПК, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, както и изпълнение на законовите изисквания по издаването му. Разпределението на доказателствената тежест, предвид чл.163, ал. 3 от АПК задължава съдията-докладчик, тогава, когато за изясняване на правния спор е необходимо да бъдат събирани и други доказателства, освен тези, които се съдържат в представената по делото административна преписка, да укаже на съответната страна необходимостта от тяхното събиране. Своевременно дадените указания позволяват на страните да организират защитата си в периода до съдебното заседание и по този начин да допринесат за своевременното приключване на съдебното производство. Неизпълнението на това задължение на съда може да бъде санирано, ако в хода на съдебното производство съдът изпълни задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК. В случая обаче съдът не изпълнил и задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК. За изпълнението на задължението на съда по чл. 171, ал. 5 АПК е важно съдът да е дал указание, че за релевантните факти и обстоятелства страната не сочи доказателства, но в случая съдът не е сторил точно това въобще не посочил на касатора, че не сочи никакви доказателства за относимите факти и обстоятелства. Факта, че чл. 170 АПК установява разпределението на доказателствената тежест не освобождава съда от задължението изрично да стори това и то не с мотивите си, а с акта си по допустимостта и редовността на производството. Следователно след като не е дал изрични указания, съдът не може в мотивите на настоящото решение да приеме, че по делото не са представени доказателства на електронен носител, от които може да се установят посочените в оспорения акт и предшестващата го обобщена справка обстоятелства. Още повече от представените пред съда писмени доказателства, изложените в обобщена справка и оспорената заповед фактически основания и обстоятелства безспорно са установени. Нарушението на служителя, така както е описано в заповедта и всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства се изразява в следното: на 08.06.2022г. около 14.50ч. на ГКПП - Лесово при извършване на гранична проверка на пристигналия за влизане в страната товарен автомобил с унгарски регистрационен номер, управляван от турския гражданин O. Sanli, служителят И. Делчев, работещ на АРМ 13 съгласно Фонова ротация 2, поискал и получил пари (по данни на водача - 40 евро), за това, че сертификат "Зелена карта" бил с изтекъл срок, въпреки не било налице изискване за такъв. След получаване на паричните средства, служителят пропуснал автомобила и водача му да влязат в страната. Нарушението е доказано по безспорен начин, както от представените по делото докладни записки на началник на ГПУ Елхово, докладна записка от зам. началник на ГКПП - Лесово, докладна записка от началник ГКПП - Лесово и докладна записка на ВПД началник група ОИД в ГПУ Елхово, така и от снетите обяснения от турският гражданин, дадени при проведена беседа с мл. експерт Гидиков - МР в група ОИД при ГПУ Елхово, както и собственоръчно изписани на турски език, впоследствие преведени. От тези обяснения се установява, че при проверката българският полицай поискал документите и му казал, че не може да мине, защото му е изтекла застраховката "Зелена карта". След като бил попитан от водача, какво иска му било отговорено от служителя - кафе и същият сложил в паспорта банкнота от 20 евро. Отново му било казано, че няма да стане и на въпрос какво искаш от служителя му отговорено, че с още 20 ще стане. В случая е ирелевантно, че в дадените обяснения не били посочени дата, час , описание на граничен пункт и на граничния служител, защото от представените доказателства по делото, фонова ротация 2 стартирана на 08.06.2022г. 14.04.52., докладни записки приложени по делото и др. безспорно се установява, че на гише 13 е бил разпределен именно служителя Делчев, както и че на същата дата в 14:42 именно той обработва документите на водача и товарен автомобил марка "ДАФ" с унгарски регистрационен номер. Това обстоятелство се установява и от представената по делото справка УРИ 4070р -30029Х от 08.11.2022г. за извършено видео техническо изследване на видео файлове със записи от системата за видеонаблюдение на ГКПП - Лесово. Не кореспондират на изложеното в справката и изводите на АС - Хасково, че от инкорпорираните в същата изображения е невъзможно да се направи извод, че от жалбоподателя в съответния ден и час са получени банкноти от по 20 евро. Видно от данните в справката от извършеното видео техническо изследване, както и снимките в нея, експерта е категоричен, че на ф. к 6, 7, 8 и 9, инспектор Делчев приема паспорта на водача на товарния автомобил в 14:54726ч. и го оставя до клавиатурата /ф. к. 6/ , докато повдига с дясната ръка най - горната страница (корицата на паспорта) се вижда, че в него има неопределен предмет с формата на прегънат лист, бланка или бележка, с отпечатано върху нея с доста едър и удебелен печатан шрифт число, като много отчетливо се вижда долната половина на цифрата 2 и цялата цифра 0 . Според даденото заключение на експерта в посочената справка, при наслагване на изображението на два последователни кадъра от видеозаписа с помощта на графичен софтуер със зададена прозрачност 60% на втория кадър се получава цялостно изображение на отпечатаното число - ясно различимо число 20 /ф.к. 10/. Следва да се отбележи, че тези констатации на експерта са видни на ф. к 8, 9 и 10 и на същите безспорно е видно изображението на числото 20. При съвкупната преценка на описаните по - горе писмени доказателства, докладни записки, експертни справки, обяснения и др. безспорно се установяват изводите на ДНО, посочени в оспорената заповед, относно извършеното и вменено на служителя дисциплинарно нарушение. Поведението на служителя правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за получаване на лична облага, тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 ЗМВР и като деяние несъвместимо с етичните норми и правила за поведение на държавните служители в МВР по т.15, т.17, т. 19, т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на - най тежкото дисциплинарно наказание, а изводите на съда, че служителят не е допуснал описаните нарушения са неправилни. Поведението на лицето е станало известно и на други служители, така и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел ДНО. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от служителя и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно е счел ДНО. При наличие на предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, законодателят не е предвидил правни възможности за преценка на административния орган за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен уволнение. Следва да бъде отбелязано, че служителят не е представил каквито и да е доказателства, опровергаващи установената при проведеното дисциплинарно производство фактическа обстановка. В случая АС - Хасково безкритично и повърхностно е възприел тезата на оспорващия, че оспорената заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.207, ал.3 от ЗМВР, както и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е дължал оценка на всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, както отделно, така и в тяхната съвкупност, а не изолирано. Следвало е да вземе предвид, че независимо, че турският гражданин не е открит повторно за допълнителни сведения, то дадените обяснения при проведена беседа с мл. експерт Гидиков - МР в група ОИД при ГПУ Елхово, така и собственоръчно изписани на турски език и впоследствие преведени, се подкрепят от останалите по делото писмени доказателства, включително и от експертната справка за извършено видео техническо изследване. На следващо място противно на приетото от АС и ирелевантно за реализиране на дисциплинарната отговорност и доказване на извършеното нарушение е обстоятелството, че при извършен обиск на служителя не са намерени банкноти от по 20 евро. Това обстоятелство би имало значение в рамките на водено наказателно производство, но не и в дисциплинарното такова. В тази връзка не следва да бъдат обсъждани констатациите, изложени в обобщената справка от ДРО вследствие извършен обстоен преглед на записите от интегрираната система за наблюдение на ГКПП - Лесово Събраните в хода на дисциплинарното производство и по делото доказателства сочат на извода, че поведението на служителя не е насочено към опазване авторитета на службата пред обществото, на което тя служи в защита здравето, живота и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. Достатъчно е, че е установено поведение на служителя, което реално застрашава с намаляването и загубата на доверие от страна на обществото в съответната институция. Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че дисциплинарното нарушение точно е подведено от страна на ДНО към фактическия състав на чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, за което императивно е предвидено налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. Изводите на съда в обратния смисъл са неправилни и противоречащи на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Поведението на лицето е станало известно и на други служители, така и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел ДНО. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от служителя и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно е счел ДНО. С оглед изложените по - горе съображения, обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора в полза на касатора, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл.78, ал.8 във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,