Решение № 11824 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6797/2014 г.

Решение № 11824 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6797/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Южен централен район (ЮЦР) - гр. Пловдив, чрез юриск. Манкова като процесуален представител, против решение № 28/11.04.2014 г., постановено по адм. дело № 145/2013 г. по описа на Административен съд - Кърджали. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост се иска неговата отмяна. Ответниците - Тодор Неделчев Гоговски и Иван Неделчев Гоговски, чрез адв. Георгиева като процесуален представител поддържат становище за правилност на обжалваното решение. Претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно с изключение на частта от нея, с която се обжалва решението на Административен съд - Кърджали в частта относно присъдените разноски. Разгледана по същество, в тази част е неоснователна по следните съображения. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № ДК-02-ЮЦР-386/17.06.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗУТ, оспорена от нейните адресати Тодор Неделчев Гоговски и Иван Неделчев Гоговски. С оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж "Масивна двуетажна сграда" с размери 12.50 м/04.00 м и височина до кота корниз 05.00 м, с конструкция, степен на завършеност и местоположение, конкретизирани в акта. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е присъдил в полза на оспорващите направените от тях разноски в общ размер на 370 лв. Приел е, че строежът е търпим на основание § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, като извършен през 1968 г. Обосновал е извод за издаване на административния акт от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото началникът на РДНСК - ЮЦР не е изложил мотиви и не е изследвал обстоятелствата, наведени в съдебното производство за характера на преустройството и извършения на сградата основен ремонт. Направил е заключение за издаване на заповедта и в противоречие с материално правните разпоредби. Решението е правилно в частта, в която е отменена оспорената в първоинстанционното производство заповед. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително на приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно - техническата експертиза, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, релевантните за спора факти и обстоятелства, както и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение по адм. дело № 9713/2013 г. на ВАС, второ отделение, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Безспорно по делото е установено, че процесната сграда е част от застройката на "Помпена станция с. Калоянци", изградена през 1968 г. За сградата не са открити строителни книжа към момента на построяването й. Изследван е обаче обстойно въпросът за нейната търпимост. Установеният период на построяване съответства на визирания такъв в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, т. е. преди 7.04.1987 г. Към този момент на изграждане - 1968 г. е бил действащ Законът за планово изграждане на населените места и Правилникът за планово изграждане на населените места. Позовавайки се на заключението на съдебно - техническата експертиза, съдът правилно е приел, че процесната сграда е била допустима по § 103 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места (обн. Известия, бр. 75/1959 г., отм. ДВ, бр. 69 и 70/1977 г.). Безспорно е установено, че сградата е търпима и съобразно чл. 303а, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). Правилно първоинстанционният съд не е възприел направените от процесуалния представител на административния орган едва в съдебното производство доводи, че сградата следва да бъде премахната при условията на неразрешен по съответния ред основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 ДР ЗУТ. Обосновано съдът е приел, че в административното производство по издаване на заповедта това обстоятелство изобщо не е било изследвано, а е посочено, че целият строеж е извършен без изискващите се строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Изложените от административния орган фактически и правни основания обвързват съда при преценката му относно законосъобразността на акта. Недопустимо е едва в съдебната фаза на процеса издаденият административен акт да се мотивира с нови обстоятелства, които не са били изложени в него, за да се обоснове съответствието му с материалния закон. В този смисъл настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на строежа като незаконен, доколкото се твърди, че извършеният без разрешение за строеж основен ремонт на сградата се състои в нова покривна конструкция, външно стълбище и балкони. Предвид изложеното не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение в отменителната му част. Същото в тази част е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответниците в настоящото производство претендират разноски за касационната инстанция, но не представят доказателства, че такива са направени, поради което искането за присъждането им е неоснователно. С касационната жалба се оспорва решението на Административен съд - Кърджали и в частта, в която ДНСК е осъдена да заплати на подателите на оспорването - Тодор Неделчев Гоговски и Иван Неделчев Гоговски направените от тях разноски общо в размер на 370 лв. В тази част същата представлява искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим с оглед разпоредбата на чл. 144 АПК, поради което производството следва да се прекрати и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по нея по посочения процесуален ред. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,