Решение № 10733 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7418/2025 г.
ВАСВторо отделение03.11.2025 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 684/27.05.2025 г., постановено по административно дело 303/2024 г. по описа на Административен съд Силистра.
ОСЪЖДА Дирекция за национален и строителен контрол да заплати на Електроразпределение север АД, ЕИК: 104518621, съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК Силистра, подадена чрез главен юрисконсулт Д. Кръстева, против Решение 684/27.05.2025 г., постановено по административно дело 303/2024 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отменена негова Заповед ДК-19-СС-4/24.07.2024 г. В касационната жалба се сочи неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт М. Мариянов, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна, Електроразпределение Север АД в писмен отговор, изготвен от процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество счита същата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол по жалба на Електроразпределение север АД е заповед, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, във връзка с чл. 178, ал. 1 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на строеж Въздушна мрежа ниско напрежение (НН) с приблизителна обща дължина на трасето 210,00 м., находящ се в гр.Тутракан, от ТП (трафопост) Гео Милев, СБС (стоманобетонен стълб) 1, СБС 2, СБС 3, СБС 4, СБС 5, СБС 6, СБС 7 и завършващ на СБС 8, община Тутракан, област Силистра. Административният орган е квалифицирал мрежата като строеж от трета категория, ползван от Електроразпределение север АД, без да е въведен в експлоатация, поради което е забранил достъпа и ползването му. Съдът е отменил процесната заповед, развивайки мотиви за допуснато съществено нарушение в административното производство, изразяващо се в неизясняване на относимите за случая факти, което е довело до постановяването й в нарушение на материалния закон. Извършените от съдебния състав фактически установявания са правилни и обосновани, тъй като се подкрепят от събраните по делото доказателства. Посредством специални знания е установено, че няма промяна в стълбовете по трасето, в неговата дължина и в броя на захранваните потребители, не е налице и промяна на техническите характеристики на мрежата, като единствено е извършена смяна на старите въздушни проводници (алуминиево-стоманени) с нови проводници със същото сечение и брой жила. При тези констатации, правилен е решаващият извод на съда за това, че извършените действия попадат под приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, тъй като представляват текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура, без промяна на трасето и техническите характеристики. За този вид дейности не се изисква строително разрешение, респективно извършеният в случая текущ ремонт не може да се квалифицира като строеж по смисъла на закона и не подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ, поради което незаконосъобразно е забранено достъпа и ползването на въздушната мрежа, описана в заповедта. Мотиви в горния смисъл се съдържат и в Решение 4975/14.05.2025 г., постановено по административно дело 2252/2025 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена заповед на Началника на РДНСК Силистра, нареждаща премахване на същия строеж. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила разпределена е доказателстванета тежест, проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които съдът се е произнесъл мотивирано на доказателствените искания на страните, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение от ответника по касационната жалба, в негова полза следва да се присъди такова в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,