Решение № 2980 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6166/2014 г.

Решение № 2980 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6166/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Бургас, чрез пълномощника юрк. Дикова, против Решение № 562/07.04.2014 г. постановено по адм. дело № 1113/2013 г. по описа на Административен съд- Бургас. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост, за наличието на които са развити подробни съображения в жалбата. Моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Сакарела" ООД, чрез процесуалния представител адв. Пейчев, в депозирания писмен отговор оспорва основателността й. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 02 1201186/21.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП- гр. Бургас, поправен с РА № 021201186/25.03.2013 г., потвърден с Решение № 102/27.03.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП"- Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Сакарела" ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.08.2009 г. - 31.10.2009 г. и 01.01.2010 г. - 31.01.2010 г. в размер общо на 14 499.89 лв. и лихви за забава в размер на 4 703.36 лв. За да отмени РА, съдът е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден при липсата на процесуални нарушения, но е материално незаконосъобразен. За начисления от ревизията ДДС в размер на 14 499.89 лв. по повод непризнатия ВОД на хранителни продукти за Румъния, първоинстанционния съд е приел, че такъв е действително осъществен по повод издадените от ревизирания субект фактури през месеците август, септември и октомври 2008 г. на "ENIMA TRADING INTERNAZIONAL" - Румъния с VIN. № RО25812640 и "S. C. MARANE FRUCT" VIN RO26088988. Съдът е приел за безспорно между страните по делото, че страните по доставките са с регистрация по ДДС. Относно констатацията на ревизиращите органи, че румънското дружество - получател е липсващ търговец с оглед получения от Румъния SCAC, съдът е приел, че доказателство по силата на чл. 171, ал. 2 ЗДДС е само информацията за факти, получена по реда на чл. 5 от Регламент 1798/2003 г., но правните изводи на отговарящата администрация не могат да се кредитират за верни до доказване на противното. В този смисъл съдът е приел, че румънската администрация не е направила категоричен извод, а само съмнение за липсващ търговец, поради което е налице позоваване в обжалваното решение на Регламент 1925/2004, в който се съдържа понятието "липсващ търговец". За безспорно установен факт е приет от съд транспортирането на стоките от ревизираното дружество до Румъния и в подкрепа на това са представените по делото ЧМР товарителници и с оглед разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС е приел за доказан факта на осъществяване на ВОД за Румъния. Налице е позоваване в съдебното решение и на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според чл. 9 от която договорът за превоз на товар се установява с товарителница, която трябва да бъде подписана и от изпращача и превозвача. Относно подписът на получателя според разпоредбите на конвенцията съдът е приел, че наличието му в ЧМР няма доказателствено значение по отношение на самия транспорт - арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от конвенцията. Съдът е обсъдил в мотивите си и факта, че част от представените ЧМР не са кредитирани от органа по приходите, защото не съдържали точно посочване на дата и място на получаване и подпис и печат на получателя, но се е позовал на заключението на съдебно- счетоводната експертиза, която е установила, че същите неточности се забелязват и по отношение на ЧМР, които с РА са приети за редовни. При обсъждането на експертизата, административният съд е извел и извода на вещото лице, че в счетоводството на жалбоподателя са отчетени всички транспортни разходи и разходи за командировки, свързани с процесните доставки- разходи за гориво по всеки един пътен лист; разходи за изплатени командировки на шофьорите на превозните средства, с които е бил извършен транспорта. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС регламентира ВОД и това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Уредбата относно документиране на ВОД е в чл. 45 и съгласно т. 2, б. "а" и законодателят е предвидил алтернативно или транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоката, че е достигнала до него. В процесния случай е представен транспортен документ и това е ЧМР товарителница. Последната е подписана от изпращача - доставчика, който е ревизираното дружество, от получателя и от превозвача. С полагането на подпис и печат от получателя, което не е задължително съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според които подписът на получателя не лишава частния документ от доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на конвенцията, а те са товарителницата да е изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача, като тези изисквания са изпълнени в настоящия случай. Правилно първоинстанционният съд е приложил чл. 9 от конвенцията, според който товарителницата има доказателствена сила по отношение условията на договора, в това число датата и мястото на съставяне на документа, но товарене на стоки и на местополучаването им. В този смисъл е и решението по делото "Teleos", С- 409/2004 г. на СЕО (със сегашно наименование СЕС) в Люксембург. Относно обсъждането от страна на съда и преценката като доказателство на SCAC, изпратен от българската приходна администрация до румънските данъчни власти, не са допуснати нарушения, както твърди касатора. Румънските данъчни власти не са отрекли регистрирането на територията на Румъния на фирми с наименования "ENIMA TRADING INTERNAZIONAL" - Румъния с VIN. № RО25812640 и "S. C. MARANE FRUCT" VIN RO26088988., но при извършената проверка не са намерени техни представители, поради което в SCAC-а е изложено твърдение за вероятност, че фирмите са липсващи търговци. Това понятие е регламентирано в Регламент 1925/2004 г., който е регламент по приложението на Регламент 1798/2003 г. и то означава търговец, който е регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган. Едва, когато са изяснят (докажат) всички тези предпоставки, визирани в чл. 2 от Регламент 1925/2004 г., тогава може с категоричност да се твърди, че фирмата е липсващ търговец. Такива данни в SCAC-а няма, поради което правилно съдът е преценил този документ, който не съдържа категорични данни, че получателя по ВОД е липсващ търговец. Нещо повече с касационната жалба е представено потвърждение, че ДДС номера на получателя в Румъния е валиден. След като с товарителницата е доказано, че стоките са изпратени от България и са превозени до Румъния и са получени от румънската фирма Duabio Metl. SRL", то правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице ВОД, който се облага с нулева ставка. Относно оплакванията на касатора, че няма убедителни доказателства, че превозът на товара е извършен от ревизираното дружество, законосъобразни са изводите на административния съд, че ЗДДС не изисква допълнителни доказателства за транспортиране на стоката, включително и заплатени винетни такси на "Дунав-мост", тъй като чл. 45, т. 2 ППЗДДС категорично посочва документите, които трябва да са налице, за да се приеме, че е налице ВОД. Предвид изложеното и в тази обжалвана част решението не страда от посочените от касатора пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на спора и с оглед заявеното искане и представените доказателства за сторени разноски в касационното производство, на ответника по касация следва да бъде присъдена и сумата 1 300 лв. - адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение