Решение № 12820 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5036/2009 г.

Решение № 12820 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5036/2009 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Иван Тодоров Маринов от гр. Варна и Диянка Тодорова Стефанова от с. Аксаково, Варненска област, чрез пълномощника им - адв. Ивка Прахова, против решение № 51/13.01.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, тридесети състав, по адм. д. № 1854/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбите на Иван Тодоров Маринов и Диянка Тодорова Стефанова срещу Заповед № РД-07-7706-321/29.11.2006 г. на Областния управител на област с административен център - гр. Варна, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност "Ваялар", землище гр. Варна, област Варна, в частта относно имоти с № 394, № 820, № 456 и № 9535, както и направеното искане за присъждане на разноски. За да постанови решението си съдът е приел следното:Жалбоподателите твърдят, че с ПНИ се отнемат части от техните имоти с № 394 и № 820, които не са новообразувани, за формиране на път, без да е извършено отчуждаване. Излагат съображения, че пътят следва да е за сметка на имот № 456 по ПНИ. Правят искане заповедта да бъде отменена, като ПНИ се съобрази със съществуващите граници на имотите им. Имот № 394 с площ от 681 кв. м. е записан на Иван Тодоров Маринов въз основа на протокол за съдебна делба № 207 от 01.06.1988 г., т. II, р. 3171, д. 887. Имот № 820 с площ от 681 кв. м. въз основа на същия документ е записан на името на Диянка Тодорова Стефанова. Имот № 456 с площ от 3134 кв. м. е записан на Роланд Кожухаров. Имот № 9535, предназначен за улица-алея, с площ от 286 кв. м. е общинска собственост. С договор, обективиран в нот. акт № 112, том ХI, нот. д. № 3496/1987 г. Йорданка Иванова Москова е дарила на дъщеря си Диянка Тодорова Стефанова 1/2 ид. част от овощна градина, цялата с площ от 1200 кв. м., находяща се в м. "Горна-долна Трака", землище гр. Варна. Със съдебна спогодба по гр. д. № 887/1988 г. съсобствеността между Диянка Тодорова Стефанова и Иван Тодоров Маринов е прекратена, като имотът е поделен на два дяла:дял първи, съобразно изготвената по делото скица е за Иван Маринов, а дял втори - за Диянка Стефанова. От заключението на вещото лице се установява, че имотът, който е бил поделен по кад. план от 1987 г. е имал № 1660 и е с площ (графически измерена 1330 кв. м. След извършване на делбата кадастралната основа е попълнена със заповед № Р-191/03.06.1997 г. на кмета на община Варна, като западната част на имота е получила № 1160 и е записан в разписния лист на Иван Тодоров Маринов, а източната част е получила № 1160-А и е записан на Диянка Стефанова. От изготвената комбинирана скица по делото и съпоставка на границите на имотите на жалбоподателите по ПНИ и предходния кад. план от 1987 г. се установява, че няма изместване в североизточната граница на имотите на жалбоподателите, тъй като пътят, който разделя техните имоти с имот № 456 по ПНИ е предвиден на същото място по плана от 1987 г. Налице е изместване на този път в сравнение с предходните кад. планове, но те предхождат кадастралния план от 1987 г. и тези изменения не следва да бъдат обсъждани. При тези данни съдът е намерил оплакванията на жалбоподателите, че от техните имоти се отнемат части за формиране на имот № 9535 за изцяло неоснователни. Оспорената граница не е изместена с ПНИ, а е била факт с кад. план от 1987 г. В тази връзка не е доказано и възражението, че отредените за жалбоподателите имоти не съответстват на минималните изисквания за лице и повърхност по ЗУТ, напротив, видно от заключението на вещото лице, допълнено в съд. заседание на 15.12.2008 г., тези изисквания са спазени. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, като се излагат подробни доводи. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявяват следното: Основното ни оплакване се свежда до това, че процесната заповед е нищожна, поради липса на предмет. Ние се намираме в производство по ПНИ - предмет са имоти по § 4з и § 4к. По приложената към делото заповед на МРРБ е видно, че на заварените лица с нотариални актове имотите само се пренасят в ПНИ, но те не са предмет на ПНИ. Същото се отнася и за спорния път - имот 5335 - общински, който не е имот по § 4з и не би следвало да бъде новообразуван с ПНИ, тъй като не отговаря на изискуемите критерии. Липсата на предмет се свежда до липса на компетентност на органа да образува този път, тъй като това става по друг административен ред и от друг орган, и по друга процедура. Заснемането е процедура, по не по ПНИ, в нея трябва да участваме. Даже да се касае за заснемане на съществуващ път не е този редът и решението е неправилно. В решението е прието, че има кадастрален план и регулационен план от 1987 г. Ние оспорваме, че има такъв с днес представените скици. По делото и вещото лице се е позовало на такъв план, но е приложило извадки от плана без официална скица, на която да се вижда дали е приет. От днес представените скици се вижда, че очертанията са в червено и следователно са в проект тези планове. Този път обслужва имот 455, но по реда на ПНИ. Този имот няколко пъти е препродаван и в никой случай не е новообразуван имот, и за него има достъп от друго място, което се твърди и от вещото лице. Представям писмени бележки. Ответната страна-Областният управител на Варненска област, с писмена молба, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна Даниела Роланд Кожухарова моли да се остави в сила съдебното решение. Заинтересованите страни: Кметът на община Варна и Роланд Константинов Кожухаров, редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на Варненския административен съд е правилно. Не са налице са сочените в жалбата касационни основания, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при неговото постановяване. Съдът е преценил доказателствения материал по делото, включително заключението на съдебно-техническата експертиза, като е направил законосъобразни изводи, при изяснени фактически обстоятелства. Правилно е посочено в решението, че липсва основание да се приеме наличие на превратно упражняване на правомощия от страна на административния орган, тъй като ПНИ е съобразен със съществуващите граници на процесните имоти. В тази връзка е изяснено по делото, че оспорената от жалбоподателите граница не е изместена с ПНИ, а е била факт с кадастралния план от 1987 г. и компетентния орган само е отразил имота в плана, каквото е неговото задължение. Не са доказани пред съда и претенциите на жалбоподателите за несъответствие на отредените им имоти на минималните изисквания за лице и повърхност по ЗУТ. С оглед посоченото, касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно доказателствата по делото и становищата на страните, направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Имотите, които не са новообразувани и не са собственост на бивши собственици или ползватели, правото на собственост върху които бивши зем. земи е възстановено, респективно-придобито по реда на ЗСПЗЗ, а са собственост на трета група лица, които се легитимират на друго основание като собственици с нот. актове, се нанасят в ПНИ без да бъдат променяни. В конкретния случай обаче, видно от заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ, границите на имотите, собственост на жалбоподателите, не са изместени с ПНИ, а са отразени по него във вида, в който са отразени по КП от 1987 г., където е отразен и спорния път. За него са отнемани и части от старите имоти по КП от 1956, 1969 г. От заключението е установено също, че имотите отговарят на техническите изисквания за лице и повърхност. Същите са с площ, която не е по-малка от тази по документите за собственост на жалбоподателите. При тези данни не може да се направи извод, че с ПНИ имотите им са новообразувани, тъй като са променени техните граници или площ, при което да са били засегнати правата на касаторите. От приложените в настоящото производство скици съдът не може да направи извод за липсата на КП от 1987 г., каквото е твърдението на касаторите. Същите не са оспорили заключението на вещото лице, което в касационното производство е недопустимо да се оспорва. Тъй като с ПНИ имотите на касаторите не се проектират наново, а са нанесени съобразно съществуващите границите по КП от 1987 г., то не може да се разглежда и въпросът дали има друг вариант за прокарване на път до имот 455. Не могат да се разглеждат и извършените измествания на пътя по предходните кад. планове, тъй като те предхождат кад. план от 1987 г., както правилно е приел съда. Споровете за материално право между съседите се разглеждат по общия исков ред. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,