Решение № 15042 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7226/2010 г.

Решение № 15042 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7226/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" против решение № 762/6.04.2010 г. по адм. дело № 8826/2009 г. на Административен съд София - град в частта му, с която са отменени решение № 303/05.11.2009 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 5211186676/9.10.2009 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ в частта им, с която личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Тина Стоянова Лазунова е отпусната от датата на подаденото заявление за отпускането й - 30.09.2009 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Тина Стоянова Лазунова, от гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. С решение № 762/06.04.2010 г. по адм. дело № 8826/2009 г. Административен съд София - град е отменил решение № 303/5.11.2009 г. на главния директор на Столично управление" Социално осигуряване" в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Тина Стоянова Лазунова срещу разпореждане № 5211186676/9.10.2009 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ досежно началната дата на отпуснатата и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Отменил е и разпореждане № 5211186676/09.10.2009 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ в частта му, с която личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Тина Стоянова Лазунова е отпусната считано от датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - 30.09.2009 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че макар и да не са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от КСО това е станало по обективна причина, изразяваща се в забавяне на осигурителя на правоимащото лице да го снабди с необходимите документи за осигурителен стаж и доход. Отбелязал е, че ползването на установените от закона осигурителни права в предвидения им обем не може да бъде поставяно в зависимост от поведението на трети лица и неспазването на сроковете по чл. 94 от КСО не може да се вмени във вина на осигуреното лице, затова отпускането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване следва да се извърши от датата на придобиване на правото, която на основание чл. 73, ал. 1 от КСО е датата на инвалидизиране. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за основателни. Видно от доказателствата е, че с ЕР на ТЕЛК № 0289/30.01.2009 г. органите на медицинската експертиза са определили на Тина Стоянова Лазунова 80 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 30.01.2009 г. и срок на инвалидността 1.01.2010 г. Експертното решение е връчено на лицето на 30.01.2009 г. и е влязло в законна сила на 14.02.2009 г. Заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е подадено на 30.09.2009 г. Съгласно чл. 94 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). Цитираните разпоредби сочат, че законодателят е обвързал определянето на началната дата за отпускане на пенсиите с момента на подаване на заявлението за пенсиониране. Сроковете са преклузивни и не могат да бъдат възстановявани (в този смисъл вж. решение № 787/20.01.2010 г. по адм. дело № 12087/2009 г. на ВАС, VI о.). Неиздаването в предвидения срок на документи от осигурителя на правоимащото лице не представлява обективна пречка за сезиране на пенсионните органи. Съгласно чл. 1, ал. 5 от НПОС при прието заявление с нередовни или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка. Когато в 3-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Приемайки, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Тина Стоянова Лазунова следва да се отпусне от датата на инвалидизиране - 30.01.2009 г., независимо че заявлението за отпускането й е подадено след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото съдебно решение следва да бъде постановено друго, с което оспорването срещу решение № 303/05.11.2009 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Тина Стоянова Лазунова срещу разпореждане № 5211186676/09.10.2009 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ досежно началната дата на отпуснатата и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,