Решение № 10236 от 1.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Н. Н., подадена от пълномощника му адв. Куков, против решение 393 от 12.12.2023 г., постановено по административно дело 242 по описа за 2023 г. на Административен съд Сливен, с което е: 1) отхвърлена жалбата на В. Н. Н. в качеството му на наследник на Н. Т. Н. срещу експертно решение (ЕР) 00159 от заседание 074/21.06.2023 г.на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания; 2) осъден В. Н. Н. да заплати на НЕЛК разноски в размер на 80 лв. юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се върне на първоинстанционния съд със задължителни указания за прилагането на закона. Ответникът по касация Национална експертна лекарска комисия, действащ чрез юрк. Александров, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Останалите касационни ответници ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ Д-р Иван Селимински АД Сливен, Ваня транспорт ЕООД, Агенция за хората с увреждания, Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Сливен и Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Сливен, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Подложеният на касация съдебен акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, е и правилен, като не е засегнат от пороци, наличието на които би обусловило неговата отмяна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното: Н. Т. Н., шофьор на товарен камион във Ваня транспорт ЕООД гр. Карнобат, на 22.10.2021 г. при демонтиране на електрически кабели от камион на колега е починал. Същият се е качил на капака на акумулаторите и клекнал, извадил кабелите за светлините и докато си е говорел с другия шофьор, изохкал и паднал от камиона на земята (от височина 93 см). Пристигналият екип на Спешна медицинска помощ е констатирал смъртта му. В съобщението за смърт и в протокола от аутопсията е отразено, че непосредствена причина за смъртта се дължи на остро настъпил сърдечен арест, вследствие на по-рано настъпили сърдечни и други увреждания (недиагностициран и нелекуван стар инфаркт на миокарда, коронаросклероза и хипертонична болест). С експертно решение 0109 на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ Д-р Иван Селимински АД гр. Сливен, взето на заседание 040, проведено на 13.03.2023 г., е прието, че в случая не е налице причинно-следствена връзка с трудова злополука при нетравматично увреждане, довела до смърт. С оспореното пред първоинстанционния съд експертно решение на НЕЛК 00159 от заседание 074/21.06.2023 г., постановено от специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, посоченото ЕР на ТЕЛК е било потвърдено, като е прието на основание чл. 73, ал. 2 от НМЕ (Наредбата за медицинската експертиза), че няма причинна връзка между обстоятелствата на пострадването и условията на труд и установените патологоанатомични болестни увреждания на сърцето, довели в своята еволюция до сърдечен арест и внезапна смърт. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя и за проверка на констатациите на административния орган в хода на производството е била назначена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице, чието заключение не е оспорено и е изцяло кредитирано от съда, е посочило, че остро настъпилият сърдечен арест, довел до смъртта на пострадалия, се дължи на стар миокарден инфаркт, докато падането от автомобила не е причина за настъпването му, а следствие от това. За да отхвърли сезиралата го жалба като неоснователна, Административен съд Сливен е формирал решаващ извод, че атакуваното пред него ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган в установената форма, при спазване на дължимата процедура и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че не е налице причинна връзка между увреждането на здравето, причинило смъртта на Н., и падането при извършваната работа. Решението на Сливенския административен съд, с което жалбата срещу оспореното пред него ЕР на НЕЛК е отхвърлена като неоснователна, е обосновано и материално законосъобразно. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, като е дал убедителен отрицателен отговор на основната жалбоподателова теза, че сърдечният арест, довел до смъртта на покойния баща на жалбоподателя, не се дължи на недиагностицирани и нелекувани приживе патологични състояния, а е в резултат на извършваната от шофьора работа. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение по назначената експертиза, като е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В съответствие със заключението на вещото лице (лекар със специалност кардиология) и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства първостепенният съд с подложения на касация съдебен акт не е уважил сезиралата го жалба срещу ЕР на НЕЛК, като в мотивите си задълбочено е аргументирал теза за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Настоящият съдебен състав споделя крайния правен извод на Сливенския административен съд и изложените съображения в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт и незаконосъобразност на потвърденото с него ЕР на НЕЛК не могат да бъдат споделени. По делото изобилстват доказателства за болестни увреждания у покойния пострадал, които са съществували преди смъртта и не са диагностицирани, нито лекувани навреме, както и за това, че сърдечният арест е настъпил преди, а не след падането на земята на шофьора, което обуславя прилагането на нормата на чл. 73, ал. 2 от АПК. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приетото за установено и приложимия закон. Съдът е проверил фактическите констатации на административния орган, като е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият съдебен състав надлежно е обсъдил изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. От изложеното от вещото лице, анализирало цялата налична медицинска документация и доказателствата по делото, безспорно е установено, че настъпилото нетравматично увреждане на Н. Н. на 22.10.2021 г. не е следствие на извършваната от него трудова дейност, и не е внезапно, а се корени в хронични заболявания (които са съществували и са се развили преди настъпването на инцидента), поради което липсва твърдяната от жалбоподателя пряка връзка с упражняваната трудова дейност от баща му като шофьор на камион. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвеното експертно заключение. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна и пълна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже повереникът на касатора, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспореното пред него ЕР на НЕЛК, и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Сливен е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. За осъществената защита от юрисконсулт пред касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК на Националната експертна лекарска комисия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., платимо от В. Н.. Този размер е справедлив и обоснован и е определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност от представляващия страната юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,