Решение № 12747 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2017 г.

Решение № 12747 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. против решение № 2500 от 09.12.2016 г. постановено по адм. д. № 3736/2015 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на район "Младост" - О. В., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. отхвърля жалбата на Н. Д. Д. против заповед № 261/25.11.2015 г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 10135.3515.809, кв. 816 по кадастралната карта на гр. В. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган като се позовава на приложената по делото заповед № 1397/07.05.2014 г., с която кметът на О. В. делегира права на кметовете на райони да издават заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ от четвърта до шеста категория. Съдът не събира доказателства и не обсъжда твърдението на жалбоподателката, въведено още в жалбата, че подписът на лицето, подписало оспорената заповед не е на кмета на район "Младост", като се мотивира, че подписа, положен върху заповедта е различен от този, поставен върху писмо, получено от Драгнева със същия издател. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не указва на жалбоподателката, че следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията й, които при доказването им обосновават нищожност на обжалвания административен акт. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът не обсъжда доводите на жалбоподателката за нищожност на обжалваната заповед, а се позовава на заповед за делегиране на права, която не се оспорва. Посоченото нарушение е съществено, тъй като ограничава правото на защита на жалбоподателката и препятства съда да извърши проверка за законосъобразност на обжалваната заповед като нищожна. От изложеното следва, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства относно твърдяната от жалбоподателката нищожност на административният акт и в зависимост от същите да направи извод за основателност или не на това твърдение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,