Решение № 8340 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12942/2013 г.

Решение № 8340 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12942/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "В и М" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от управителя Полина Стоянова Момчева, срещу решение № 1483 от 10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3195/2012 г. от Административен съд - Варна. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в писмено възражение оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил обективно и субективно съединени искове на "В и М" ООД, гр. Варна, против НЗОК на обща стойност 35 000 лв., от които 22 993,12 лв. пропуснати ползи за периода 1.02.2005 г. - 31.01.2008 г. и лихви до завеждане на исковата молба в размер на 12 006,88 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Като изпълнител по договори за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК, в чл. 23, ал. 2 от които се предвиждало предоставянето от фармацевта на отстъпка от 8 % от пределната цена, ищецът с волеизявлението си за сключване на тези договори доброволно възприемал приложимостта на клаузата за отстъпка и обективно имал познанието за последиците от изпълнението й, изразени по същество в намаляването на печалбата на аптеката. Директорът на НЗОК нямал правомощие да задължи представляващия аптеката да сключи договор. НЗОК била страна по облигационен договор, което изключвало фактическо незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 250 от АПК. Действията на НЗОК, изразени във включването на клауза за предоставяне от аптеките на отстъпка в размер на 8 % от пределната цена на НЗОК на лекарствените продукти представлявали волеизявление от гражданскоправен характер. Констатирането на недействителност на договорните отношения между ищеца и ответника не можело да стане по реда на АПК. Неоснователно ищецът се позовавал на обявеното за нищожно Решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на Управителния съвет на НЗОК, в частта му, въвеждаща 8 % отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащана частично от НЗОК. Заплащането на лекарствата от НЗОК било извършвано на базата на договорите между нея и ищеца, а не на основание Решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на Управителния съвет на НЗОК. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че са останали недоказани твърденията за наличие на отменен административен акт, от който да е настъпил вредоносен резултат в имуществената сфера на ищеца, а точно обратното, установено е наличие на облигационна връзка, по силата на която той е изпълнявал поетите ангажименти, съгласно сключените договори за снабдяване на гражданите с лекарствени средства при съответната отстъпка в полза на здравната каса. Казано по друг начин, по делото не е била установена по несъмнен начин пряка и непосредствена връзка между отменено решение на НЗОК в качеството му на административен орган и претендираните пропуснати ползи от материален характер. Именно недоказването на тези обстоятелства има за последица отхвърлянето на иска, тъй като по своето естество доказването на тези обстоятелства представлява третото задължително кумулативно условие за уважаване на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,