Решение № 4759 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2015 г.

ВАСV отделение21.04.2016 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 13.03.2015 г., постановено по адм. дело № 590/2014 г. по описа на Административен съд – Х.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4759 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на кмета на [община] срещу Решение № 39 от 13.03.2015 г., постановено по адм. дело № 590/2014 г. по описа на Административен съд – Х., с което е отменена заповед № 34/11.08.2014 г., издадена от кмета на [община], с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на С. Н. С.. В касационната жалба е посочено, че решението е неправилно и необосновано. Иска се отмяна му и постановяване на друго по същество на спора. Ответникът – С. Н. С. не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е заповед № 34/11.08.2014 г., издадена от кмета на [община], с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на С. Н. С.. З. да отмени оспорвания административен акт съдът е приел, че в случая не са налице законоустановените предпоставки за съкращение на длъжността по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., тъй като налице е противоречие между правото и фактите, изложени в оспорената пред АС - Х. заповед на кмета на [община]. Извода на съда е, че не е налице реално съкращаване и премахване на длъжността заемана от касационния ответник, като система от функции, задължения и изисквания – променено е само местоположението й в новата общинска структура. При правилно установената фактическа обстановка, правните изводи на АС - Х. се явяват обосновани и законосъобразни, а касационната жалба - неоснователна. Фактическата обстановка, такава, каквато е приета от състава на АС – Х. не се оспорва от касатора. Спорни са правните изводи на съда и по-специално този, налице ли е реално съкращаване на длъжността. В съответствие със събраните по делото доказателствата съдът е приел, че г-жа С. е заемала длъжност: Директор на дирекция "Административно – правно и информационно обслужване" (А.) с ранг: IV старши в Община - С.. С Решение № 280/26.06.2013 г. на ОбС-С., считано от 10.07.2013 г. е одобрена нова структура на О. -С. с обща численост на администрацията 76 бр., от които 22 бр. – обща администрация. Видно от Приложение № 1 – неразделна част от решението, общата администрация е организирана в два отдела и една дирекция, сред които не фигурира Дирекция "А. ", оглавявана от жалбоподателката. Във връзка с така одобрената структура Кметът на общината е одобрил на 18.07.2013 г. длъжностно разписание, в сила от 19.07.2013 г., в което сред длъжностите, касаещи общата администрация фигурира една длъжност Директор на дирекция и тя се отнася за Дирекция "ФСД". Същевременно обаче, видно от Поименно разписание на длъжностите от 12.11.2013 г., утвърдено след одобряване на новата структура на О. - С., която е в сила от 10.07.2013 г., сред звената в общата администрация на общината фигурира Дирекция "А. " и съответно длъжността Директор на тази дирекция и тя се заема от жалбоподателката. Това положение е запазено и в следващото, утвърдено от 01.02.2014 г. поименно разписание на длъжностите в О. - С.. Т. две поименни длъжности разписания не съответстват на одобрената, считано от 10.07.2013 г. структура на О. - С., както и на утвърденото въз основа на тази структура длъжностно разписание от 19.07.2013 г., вкл. и по отношение на общата численост на персонала, която е 78 бр, а по новата структура – 76 бр., което се потвърждава и от заключението по назначената експертиза. При така установените факти правилно първоинстанционния съд е приел, че не е отпаднала необходимостта от съществуването на длъжността на оспорващата като система от функции, задачи, задължения, а само формално е заличена от длъжностното разписание като позиция. В подкрепа на този извод е и факта, че през периода от 10.07.2013 г. до 11.08.2014 г. г-жа С. е изпълнявала реално функциите по заеманата от нея длъжност Директор на дирекция "А. ", определяно й е възнаграждение, бил й е разрешаван отпуск, вкл. е била оценявана във връзка с изпълнение на длъжността си, като видно от атестационния формуляр й е поставена оценка "Изпълнението напълно отговаря на изискванията". Като е достигнал до този правен извод съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, които да обуславят отмяна на съдебното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2