Решение № 7640 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7871/2012 г.

Решение № 7640 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7871/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Искра Гърбелова, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София (сега дирекция "Данъчно-осигурителна практика" - гр. София), срещу решение № 2020 от 12.04.2012 г. по адм. дело № 2938 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Родопа мийт" ЕООД е прогласена нищожността на ревизионен акт № 2000907756 от 21.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, с който на търговското дружество е определено задължение по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2007 г. и м. 10.2007 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 15 380.16 лв., ведно със съответната лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав по съществото на спора. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Родопа мийт" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Десислава Зарева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2000907756 от 21.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 306 от 21.02.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, с който на търговското дружество е определено задължение по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2007 г. и м. 10.2007 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 15 380.16 лв., ведно със съответната лихва за забава. В мотивите на обжалваното сега решение е изложена фактическата страна по спора, като съдът е констатирал, че на дружеството е осъществена първа по време ревизия, която е о прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.09. - 31.12.2007 г., като е завършила с издаването на РА № 801934 от 23.06.2008 г. С решение № 1386 от 12.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София той е прогласен за нищожен. Извършена е втора ревизия по ЗДДС за същия ревизиран период, като е издаден РА № 2000807258 от 28.08.2009 г., който е отменен с решение № 1590 от 16.11.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София и преписката е върната за извършване на нова ревизия по ЗДДС за периода 1.09. - 31.12.2007 г. Последната е приключила с издаването на оспорения пред АССГ РА под № 2000907756 от 21.07.2010 г., който е за същия ревизиран период и е потвърден с решение № 306 от 21.02.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. По повод на направеното възражение за нищожност пред първоинстанционния съд, с оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК, в мотивите освен, че е обсъдена посочената фактическата страна по спора, е анализирана и разпоредбата на чл. 155, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК. Съдът е приел, че процесната ревизия е трета по ред, като извършеното ревизионно производство се явява недопустимо, с оглед нормата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК. Тя установява невъзможността издаденият в изпълнение на решение по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК ревизионен акт да бъде втори път отменян, съответно да се постанови извършването на нова ревизия. Според съда законодателят е ограничил възможността един РА да бъде многократно обжалван пред горестоящия административен орган и отново да бъде връщан за нова ревизия. По тези съображения е приел, че оспореният пред него РА е нищожен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Обсъжданата разпоредбата не прави разграничение относно причините за отмяна на първоначалния РА и постановяване връщането за нова ревизия, а именно дали е поради това, че отмененият РА е нищожен или поради това, че отмененият РА е незаконосъобразен. Същата има предвид всяка незаконосъобразност на административния акт, като законодателят не е направил диференциране според тежестта на порока, който той е съдържат, в какъвто смисъл е основното касационно възражение. Текстът на разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е категоричен и недвусмислен, и определя пределите на правомощията на решаващия орган, директора на дирекция "ОУИ" при разглеждане на жалба срещу РА. Точният смисъл на разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК: "Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия" означава, че след като вече веднъж решаващият орган е върнал преписката за нова ревизия, при обжалване на втория ревизионен акт, издаден при повторната ревизия, е недопустимо, след като отмени повторно издадения РА, да върне преписката за нова ревизия, т. е. решаващият орган няма правомощия за повторно връщане на преписката дори и да обяви повторно издадения РА за нищожен или да го отмени като незаконосъобразен, поради констатирани съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на повторната ревизия, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Разпоредбата от една страна е дисциплинираща по отношение на органите по приходите, които възлагат и извършват ревизията, както и тези които издават ревизионния доклад и ревизионния акт, а от друга страна е в защита интересите на данъчните субекти, които е недопустимо да бъдат в процес на безсрочно продължавана ревизия, поради пропуски или недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на органите по приходите, които извършват ревизията. (решение № 1175 от 29.01.2010 г. по адм. дело № 13669 по описа за 2009 г. на ВАС, първо отделение, докладчик съдия Фани Найденова, решения по адм. дело № 2739 по описа за 2011 г. и по адм. дело № 6092 по описа за 2012 г. на ВАС, първо отделение). В конкретния случай, като не е спазил тази забрана, решаващият орган след като е отменил повторно издаден РА, е постановил връщане на преписката за нова ревизия при липса на правомощия за такова разпореждане, поради което всички последващи актове във връзка с възлагането, извършването и приключването на тази трета по ред ревизия са нищожни, респективно нищожен е и оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Цитираната съдебна практика в касационната жалба и конкретно постановеното решение по адм. дело № 2887 по описа за 2011 г. на ВАС е на осмо отделение и представлява изолиран случай, доколкото постановеното сега решение е в духа на практиката, застъпвана от първо отделение на същия съд. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, като следва да се присъдят такива на ответната страна по касационната жалба, за настоящата инстанция, с оглед представените доказателства за реално осъществени разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 1 200.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение